Църквата почита на 16 февруари св. мчци Памфил и Порфирий. Св. Флавиан, патриарх Константинополски

Свети мъченици Памфил и Порфирий и дружината им пострадали за вярата, но не я предали

В началото на IV век живял в Кесария Палестинска презвитер Памфил, свят човек, дълбокоуважаван от всички. Целият му живот бил посветен на Бога и ближните. Той получил прекрасно образование в град Берит и в Александрия, а след това се поселил в Кесария, където и приел презвитерски сан. Живеел бедно, защото всичко раздавал на сиромаси.
Той неуморно се трудел да сравнява ръкописите на Св. Писание. В онова време текстът на Св. Писание бил твърде повреден от преписвачите. Памфил грижливо се занимавал с изправянето му. Той бил така убеден в необходимостта да направи свещените книги колкото се може по-достъпни за всички християни, че купувал и сам преписвал ръкописи, за да ги раздава. Благодарение на неговите трудове и грижи била събрана в Кесария голяма библиотека от духовни книги.
Във време на гонението, възникнало при Диоклетиан, той увещавал и ободрявал християните мъжествено да стоят в изповеданието на вярата. Гонителите го хванали и подложили на най-тежки изтезания, като се стараели да го склонят да се отрече от вярата. Но Памфил изтърпял мъжествено изтезанията и след това бил затворен в тъмница. Заедно с него затворени били в тъмница дякон Валент и Павел, който и по-рано страдал за вярата си в Христа.
Минали две години; изповедниците все още били в тъмница; гонението повече се усилвало. То било особено силно в областите, които император Максимиан управлявал, вкл. Палестина и Египет. Християните били страшно мъчени и след това ги изпращали на тежка работа в рудниците. Управителят запитал предишните изповедници Памфил, Валент и Павел готови ли са сега да се покорят на царската повеля, но като получил отговор, че не изоставят вярата си, заповядал да отсекат главите им с меч.
Отвели светите изповедници на смърт. В това време един 18-годишен юноша на име Порфирий, слуга и възпитаник на презвитер Памфил, се явил пред управителя, като искал позволение да вземе телата на светите мъченици, за да ги погребе. Управителят го попитал за вярата му. Той заявил безстрашно, че вярва в Христа. Подложили го на страшни изтезания, като искали да изтръгнат от него отречение. Юношата търпял всичко с изумителна твърдост. Най-после го обесили и разпалили под него огън. 
Един заслужил войник на име Селевк, който бил свидетел на убиването на Порфирий, отишъл да съобщи това на Памфил. Заварил го да прави последната си молитва, преди да наведе главата си под меча. Като чул за славната смърт на своя възпитаник, той поблагодарил на Бога, целунал Селевка и радостно посрещнал смъртта.
Донесли на управителя за постъпката на Селевк и управителят заповядал да го накажат смъртно. А Селевк отдавна бил християнин и с радост посрещнал смъртта. След него се присъединил към лика на мъчениците св. Теодул - старец, който служил при управителя, но бил таен Христов служител. Той се приближил до мъчениците, отвеждани на смърт, и като ги целунал, молил ги да се помолят за него Богу. Управителят, щом узнал това, заповядал да го разпънат на кръст. Най-после един християнин от Кападокия на име Юлиан допълнил числото 12 мъченици, които пострадали тоя ден.