Сбогом, приятелю

На 13 август МИХАИЛ БЕЛЧЕВ трябваше да отпразнува 80-годишен юбилей. Малко не му достигна, пое към небесната сцена на 6 април 2025-а. Роден е в София през 1946 г. Певец, композитор, поет, режисьор. Автор е на стихосбирките "По първи петли" (1987), "Човек за прегръщане" (1994), "Не всичко е пари, приятелю" (1997), "Поезия" (2000, 2003), "Poesie" (2004), "Ако не беше ти" (2007), "Желим да ти кажем" - Сърбия (2010), "По първи петли - избрани стихотворения" (2011), "Ти ме повика, живот - избрани стихотворения" (2011), "В полумрака на спомена" (2016). През 2025 година излиза автобиографичната му книга "ихаил Белчев. Ти ме повика, живот" написана в съавторство с Албена Атанасова. Записал е 9 албума с песни: "Къде сте, приятели" (1972), "Двойник" (1977), "Преквалификация" (1989), "Човек за прегръщане" (1994), "Късна любов" (1994), "Мила моя" (2000), "Булевардът" (2004), "Прераждане" (2008), "Златни хитове" (2009). 
Изнасял е концерти в редица европейски страни, САЩ, Канада. По негови стихове, над 1000 на брой, са написани едни от най-известните песни на много от съвременните изпълнители на популярна музика. Режисьор е на телевизионни спектакли и филми, сред които и първия телевизионен пантомимен спектакъл "Кръговрат". Автор е на музика за театрални постановки и филми. Носител е на множество награди у нас и в чужбина, като има три първи награди (1969, 1984 и 1990 г.) и три големи награди (1996, 1997, 1998 г.) "Златен Орфей", Националната литературна награда "Георги Джагаров", първа награда за текст на "Сребърна Братиславска лира" и др. Носител е на два ордена "Св. св. Кирил и Методий" - първа степен и огърлие. През 2018 г. е удостоен с орден "Стара планина" - първа степен, за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството. На 19 март 2025 г. президентът Румен Радев връчва на Михаил Белчев Почетния знак на държавния глава "за изключителната значимост на цялостното му творчество към съвременното музикално и литературно изкуство, в знак на уважение към неговия всестранен талант, както и за активния му творчески и обществен принос към обогатяването и утвърждаването в национален и международен мащаб на българската култура". 
Стихотворението, което представяме, е посветено на неговия непрежалим приятел - актьора Андрей Баташов, без време напуснал този свят, но е и своеобразна житейска равносметка...


Сбогом, приятелю

Михаил БЕЛЧЕВ

Сбогом, приятелю,
Май пак сме тръгнали
сутрин по видело
с нашите буйни коне.
Здраво се дръж,
ти за гривата, рицарю!
Знаеш, че аз съм до теб.
Слънцето падна
в очите ни слисани,
някой го дръпна с ръка,
и ослепяхме за миг,
то ни стигаше,
за да се блъснем в света.
Мечът ти падна
дълбоко на дъното
и зазвъня в пропастта...
В мъка по теб
земята разтърси се,
любовта ти се олюля.
Ти ослепя пръв от гняв
и предчувствие, че нещо
не е наред вътре в нас.
Стана така,
както ти сам го искаше,
без да го кажеш на глас.
Без да помислиш,
че в мрака завинаги
пращаш една жена,
за да те чака
до края на дните си
със снимката ти в ръка.
За да се слее тя
с вратата проскърцваща
от самота и копнеж,
само една майка
на този свят знае
как се чака дете.
Да чува
как вятърът страда до нея
и не угасва свещта,
а тя подпряла с длани
главата си,
да побелява сама.
Как те изпуснах, не зная,
но сигурно
ще се разкъсам от яд...
Този живот не е наш със сигурност!
Ще се срещнем на оня свят!