Преображение Господне: Защо се благославя гроздето?

Благославянето на гроздето на празника Преображение Господне може да бъде разбрано в светлината на богословското, антропологичното и космологичното измерение на това велико събитие.

Господ, „шест дни по-късно“ или „като осмия ден“, след като предсказал на Своите ученици Своите страдания, „възведе Петър, Яков и Йоан на висока планина“ и „се преобрази пред тях; и лицето Му светна като слънцето, а дрехите Му станаха бели като светлината“.

Този, Който се преобразява на Тавор, е Творецът на света и Господ на историята, но и Владиката на бъдещия век. Той е истинската Лоза, чийто корен е на небесата, а клоните – на земята; Лоза, чието тяло е подрязано, но коренът остава неразрушим; Лоза, която след третия ден от подрязването отново ражда плод – грозда на Възкресението.

Затова е естествено, че с Преображението на Господа се озарява и освещава не само човешкото естество, но и цялото творение.

Творението се изпълва със светлина и отново придобива онази красота и сияйност, които е имало в началото, при сътворението си. Ето защо и самото творение, отговаряйки с благодарност и славословие на този божествен дар и на надеждата за своето бъдещо обновление, се обръща към своя Творец и Му въздава благодарение.

И Църквата, в този толкова подходящ празник – празник на сътворението, обновлението и бъдещата слава – има благочестивия обичай да благославя света и неговите първи плодове. По този начин тя изповядва и свидетелства, че всяко истинско обновление започва от Бога, преминава през творението и достига до спасението и освещаването на човека.

Благославянето на гроздето – един от характерните първи плодове на земята – е именно такава литургична проява. Чрез нея Църквата подчертава, че материята и плодовете на земята не са отделени от Божия промисъл, а са призвани да бъдат принесени с благодарение и славословие на Бога Творец и Създател на всичко видимо и невидимо.

Това има още по-дълбок смисъл, когато си припомним, че от плода на лозата получаваме виното. Христос благослови виното на сватбата в Кана Галилейска, като по този начин яви и засвидетелства преобразяващото действие на Божията благодат в света. А на Тайната вечер Той взе чашата с вино и я даде на Своите ученици, като я свърза с тайната на Новия Завет.

Затова в Божествената Литургия хлябът и виното, принесени от човека като плодове на Божието творение и на човешкия труд, по силата на Божията благодат стават истинското Тяло и истинската Кръв Христови – Светата Евхаристия, чрез която човекът се съединява с Христа и получава залога на вечния живот.

Следователно благославянето на гроздето не е просто народен обичай или символичен жест. То е израз на дълбокото православно разбиране за освещаването на цялото творение.

В Христа материята не е презряна, а е призвана да бъде преобразена, осветена и възведена към своя Творец.

Но благословението на гроздето има и още едно измерение. То ни напомня за необходимостта човекът сам да принася духовни плодове и непрестанно да върви по пътя на своето вътрешно преобразяване.

Както лозата трябва да бъде обгрижвана, подрязвана и очистена, за да даде добър плод, така и човекът е призван чрез покаяние, молитва, подвиг и придобиване на добродетели да очиства сърцето си и да принася плод, угоден на Бога.

Защото Преображението не е само откровение за Христовата слава, но и обещание за славата, към която е призван човекът. Онези, които чрез Божията благодат се стремят към духовно израстване и се отличават с висотата на добродетелите, ще бъдат удостоени и с участието в Божествената слава.

Така благославянето на гроздето на Преображение Господне ни открива една прекрасна истина: Христос преобразява не само човека, но и цялото творение; а човекът, като свещеник на творението, е призван с благодарение да го принася на Бога и заедно с него да върви към окончателното обновление и нетлението на бъдещия век.