Министерството на културата обяви, че тази година за първи път ще се връчи наградата за поезия "Никола Вапцаров", което наистина заслужава похвала. Страницата на МК - а има ли защо - не е от най-лайкваните във фейсбук, но това не попречи на десетина психодесни хлебарки да излязат от блатото и да започнат да щъкат като натровени с ДДТ под постинга...
Трудно се обобщава нещо, което е апотеоз на пълната омраза, невероятната мерзост и пълната липса на реално национално достойнство. Още първият коментар на някаква дясна леля е сравнение между Вапцаров и Сталин - защо наградата направо не носила името Сталин.
Това е ултимативното сравнение на българската кукудесница, тя никога не е в състояние да отиде отвъд него или да се опита да роди нещо смислено и принципно различно. Енциклопедия на клишетата. Мястото, на което здравият разум умира.
Но нека да кажем нещо сериозно. Вапцаров е много по-добър поет от Сталин. Но в интерес на истината шестте стихотворения на Джугашвили, които са ни известни, показват поетичен талант, който например с пъти надминава Георги Господинов.
"Стремится ввысь душа поэта,
И сердце бьётся неспроста:
Я знаю, что надежда эта
Благословенна и чиста!"
После следват още по-обичайните обвинения - Вапцаров е "национален предател" и "престъпник", от даването на награда на негово име следва и ленински съботник... Въобще, цялата поредица от патетични тъпотии, които скучаещата веган-буржоазия може да изсипе, когато тръгне да се раздава. Да не говорим, че някаква асоциация (пак нещо за паметта или подобно) пък е написала цяла позиция. Даването на наградата трябвало да се отложи и било необходимо да се проведе дебат за името й. Тези хора наистина са ходещо клише.
Проблемът обаче е по-дълбок.
Това не е обикновен комплекс, злоба или опит за повторна екзекуция.
Дори и днес Вапцаров е един от гласовете на тази страна, глас толкова мощен, велик и смислен, че е по-силен от времето, по-могъщ от конюнктурната тъпотия на поредните слуги на статуквото.
И се оказва, че непростимото в този талант са неговите идеи, неговата надежда за различен живот и различна България. Ето това не могат да простят хлебарките, които пълзят в полумрака на собственото си сметище. Вапцаров им е неудобен, защото не могат да победят паметта за него, не могат да натикат тази великолепна поезия в мазето на историята. И ордите водят война с него от години. Но той - разстреляният - продължава да ги побеждава с лекота.
А и тук има елемент на завист. Черна завист.
Антикомунистическата помия в България така и не роди своя голям творец, някой с автентичен талант и вдъхновение. Цялата антикомунистическа утайка днес на определени дати все ми тика някакъв Георги Заркин. Ето ви произволен куплет от него:
Бих предпочел най-страшен звяр да бъда,
но никога, о хора, комунист.
По-страшна няма, зная, от това присъда
да ме наричат комунист
Банално като талашит. Заркин може да е бил интересен човек, но като поет е под дъното.
Ами толкова за наградите за поезия.
Една нормална страна трябва да има награда за поезия на името на Никола Вапцаров.
А хлебарките...Те пък кога ли са разбирали от изкуство?

