"Парите вън от политиката! Парите във вашите джобове!"

Става дума за победата на доктор Абдул ел Сайед на предварителните избори на 4 август т.г. за кандидат на Демократическата партия на предстоящите изборите през ноември т.г. за сенатор от щата Мичиган – един от ключовите щати за различните избори в САЩ.  Той спечели срещу подкрепяната от  партийното ръководство кандидатка  с четири мандата като член на Конгреса и с кампания, финансирана с безпрецедентните близо 65 милиона долара срещу 2-та милиона на победителя.
Ел Сайед  е представител на лявото прогресивно движение в средите на Демократическата партия, чиито привърженици печелят редица предварителни избори в различни щати на страната с послания, които намират все по-широк отзвук не само сред избирателите от собствената им партия. Печелившата платформа на ел Сайед включваше искания за здравни осигуровки за всички, за 7-процентен данък върху имуществото на свръхбогатите и за гарантирано право на синдикално сдружаване. С чувствителна подкрепа се оказа и категоричното му осъждане на геноцида в Газа, както и  искането милиардите за Израел и за войни, водени от правителството на Тръмп, да бъдат пренасочени за нуждаещите се американци.
Безпрецедентната финансова подкрепа на неговата опонентка, половината от която е от Американо-израелския фонд за предизборни кампании, изведе на първо място острата критика на ел Сайед срещу корумпиращата роля на парите на олигархични кръгове в политиката и превърна в основно послание  на кампанията му неговият призив  „Париите вън от политиката! Парите във вашите джобове!“

Макар и с минимална преднина от  един процент от гласувалите, тази победа предизвика едва ли не тектоничен трус в политическия живот на Америка. Резултатът бе признат като изключително знакова победа на демократичния вот на избирателите над милионите на олигархията и като поредна  проява на нарастващата ерозия на властта й, на практиката с парите си да предрешава изборните резултати – тенденция, особено тревожна за представителите й в навечерието на предстоящите междинни избори за места в Конгреса през ноември, както и за президент през 2028 г.
Красноречиво доказателство за изключителната тревога в тези среди, породена от избора в Мичиган на 4-ти август, бе крайната реакция на самия Тръмп, при това показателна, що се отнася до посоката на атаката. Още на следващия ден той нападна ел Сайед  като крайно опасен социалист и комунист, като потенциален терорист, мразещ евреите, като представител на хора мръсни и отвратителни, носещи само разруха и престъпност в градовете, „превземани“ от тях.
И нещо особено разобличаващо за намеренията на президента за в бъдеще – той открито заяви, че навярно става дума за нечестни избори и недействителни резултати. Думи, които бившият президент Клинтън определи като неприкрита заплаха да не бъдат признавани резултати, плод на победа на осъзнатата воля на избирателите, а не популистка демагогия, подплатена с  масираната поддръжка на парите. Споделяйки огромното си удивление от това, че ел Сайед е успял да спечели срещу натиска на десетки милиони долари, Клинтън призова за единство на демократите с цел този пробив да се повтори и на предстоящите междинни избори.
Едно от първите изпитания в това отношение ще бъде битката между Абдул ел Сайед, като кандидатът на демократите за сенатския мандат през ноември срещу кандидата на републиканците Майк Роджърз – в миналото член на долната камара на Конгреса и отсега подкрепен с фонд от 45 милиона долара от неговата партия. Оживено се дискутира въпросът, дали ел Сайед ще успее да привлече подкрепата на повечето гласуващи със своята по същество демократична социалистическа платформа? Дали наистина подкрепата му се състои предимно от представители на работническата класа, или се касае по-скоро за по-широк спектър избиратели? Дали център на кампанията може да стане същностният въпрос за корумпиращата роля на парите в политиката, или той ще бъде изместен от щедро финансираните  манипулативни внушения.

Отговорите на тези въпроси в много отношения ще бъдат  показателни за това, в каква посока ще поеме политиката в САЩ за години напред. Защото зад тях се крие един по-дълбок въпрос – кой ще се легитимира като изразител на масовото разочарование и гняв на мнозинството американци срещу явно счупената политическа и икономическа система на днешна Америка с безпрецедентния разрив между немислимите богатства на шепа мултимилиардери и пресата на ежедневието в живота на огромното мнозинство граждани? По думите на ел Сайед пред избирателите, въпросът се свежда до това,  заслужавате ли политика на народа, от народа и за народа, или на корпорациите, от милиардерите и за особените интереси?
През последните години този гняв бе експлоатиран от демагогията на МАГА-движението, олицетворявано от Тръмп с призива му „да пресушим блатото“ във Вашингтон, пряк израз на отвращението в обществото срещу ширещата се корупция в центровете на властта, както и на искането да се сложи край  на „войните без край“. Да, но практиката от изминалите две години на президентството на Тръмп донесе низ от горчиви разочарования спрямо тези очаквания и надежди.
И ето, че докато ръководството на Демократическата партия остава безсилно да демонстрира категоричен отпор срещу  произвола на Тръмп, в средите на партията все по-отчетливо започнаха да се изявяват кандидати и платформи, откровено назоваващи се демократични социалистически, към които се ориентират все повече недоволни хора, без да се смущават от тази тяхна заявка. Най-показателен в това отношение бе изборът на Зохран Мамдани за кмет на Ню-Йорк с ясна социална платформа и благодарение на неуморната кампания „от врата на врата“ на хиляди млади активисти от партията Демократични социалисти на Америка.

Отговорът на Тръмп и подкрепящите го също е твърде показателен – връщане към най-крайните форми на антикомунистическа истерия и „лов на вещици“ от времената на маккартизма от края на 40-те и началото на 50-те години. Един последен пример представлява призовката от бюджетната комисията на Конгреса от 21 юли т.г. към неправителствената организация Народен форум, базирана в Ню-Йорк, „за изясняване на възможни злоупотреби в полза на влиянието на Китайската комунистическа партия в САЩ.“
Самият Народен форум се самоопределя като „движение-инкубатор за общности на работническата класа и други маргинализирани групи с цел да изграждат единство отвъд разделителните линии от миналото, да организират протести, както и работилници, дискусионни форуми, филмови прожекции и други събития като поддръжка на каузи за социална справедливост“.
В подкрепа на Форума 71 различни организации – за защита на гражданските права и свободи, професионални съюзи и други – публикуваха обща позиция, основана на Първата поправка на американската Конституция, гарантираща правото на свобода на словото. В нея те заявяват: „това разследване е част от по-широко усилие на режима на Тръмп и обслужващите го в Конгреса да сплашат организации, с чието слово не са съгласни“ и представлява „връщане към най-мрачните дни от ерата на МакКарти“. Основавайки се на Първата поправка, на 7 август Форумът отказа да се отзове на конгресната призовка.
Впрочем, поучително е да се сравни употребата от страна на конгресната комисия на тази поправка като бухалка за репресия срещу инакомислещите с пълното й пренебрежение към тежката злоупотреба със същата поправка за набиране на многомилионни предизборни фондове  в полза на предпочитани от големите пари кандидати чрез т.нар. „комитети за политическо действие“.
В светлината на изострящата се предизборна борба все по-отчетливо набира сила едно впечатление, а именно, че „един призрак броди из Америка – призракът на социализма“. При това не като случайно или временно явление, а като задълбочаващ се израз на системните противоречия на съвременния свръхкапитализъм. Предстои да проследим развоя и резултатите от тази борба и на все по-настойчивите заявки за леви прогресивни трансформации на политиката и обществото на страната с първостепенно влияние за хода на глобалните процеси.