Свети Йоан Рилски – 1080 години небесен закрилник на Българския народ
Почитаме успението на преподобния Йоан Рилски
Почитаме успението на преподобния Йоан Рилски. На този ден през 946 г. се упокоил от своите постнически и молитвени подвизи най-известният български светец, отшелникът свети Йоан (Иван) Рилски.
Както при повечето светци, така и преподобният Рилски чудотворец се почита в деня на кончината му. Но неговата памет се чества още на 19 октомври, когато мощите му са пренесени в Средец (София), и на 1 юли, когато те след векове са върнати в обителта му в Рила планина.
Роден е в село Скрино в Осоговската планина, недалеч от град Бобошево, във втората половина на IX век, когато християнството пускало корени сред българския народ.
Младостта му съвпаднала с времето на дейността на св. Климент Охридски в югозападните български земи. Йоан от малък обикнал Бога и Неговите свети заповеди, от които най-главните са: "Обикни Бога от цялото си сърце, с всичкия си разум и с всичката си сила, обикни и ближния си като себе си!".
Тази любов го подтиквала да прави добро на всички, но и духовно да усъвършенства себе си. Прекарал в уединение, пост и непрестанна молитва почти целия си живот в различни места, най-продължително в Рила планина. И в стремежа си да спаси своята душа той помогнал да се спасят и множество негови съвременници, както и безброй други хора през вековете до днес. Неговият пример е следван от вярващите, които се стремят към духовно съвършенство. А светецът със застъпничеството си пред Бога помага на всички.
Преподобният Йоан се постарал да подготви за спасителен духовен подвиг и своите преки последователи в основания от него манастир. Оставил им писмен завет с ценни съвети. Така спокойно предал душата си на Бога на днешния ден.
Бил погребан в планината до мястото на своето усамотение. След години тялото му е открито нетленно и е прибрано в ракла в манастирския храм, където се пази и днес.
Българският патриарх Даниил отслужи днес патриаршеска света литургия в Рилския манастир по повод празника Успение на преподобни Йоан Рилски Чудотворец. Тази година Рилската света обител отбелязва 1080 години от успението на своя основател и небесен покровител на българския народ.
Навършват се и 1150 години от 876 г., когато се предполага, че той е роден.
Честванията започнаха още в понеделник вечерта с всенощно бдение в манастирския храм. Кулминацията на празника е днес с патриаршеската света литургия, посветена на паметта на най-почитания български светец.
Празникът Успение на преподобни Йоан Рилски ежегодно събира в Рилския манастир множество поклонници от страната и чужбина, дошли да почетат паметта на светеца и неговото духовно наследство.
За манастира
".... От цялата българска слава, когато толкова големи манастири и черкви имало по-рано в България, в наше време Бог оставил единствено Рилския манастир цял да съществува чрез молитвите на светия отец Йоан. Той е от голяма полза за всички българи, затова всички българи са длъжни да го пазят и дават милостиня на светия Рилски манастир, за да не угасне голямата българска полза и похвала, която получават от Рилския манастир чрез молитвите на светия наш отец Йоан, славният български светец... "
/Преподобни Паисий Хилендарски, "История славянобългарска" (1762 г.)
Рилският манастир, или по-добре казано Съкровищницата на България, благолепно и неувяхващо цъфти в лоното на Рила планина, там, където богато се вливат реките Друшлявица и Рилска.
Основан през първата половина на Х в. от небесния закрилник на българския народ преподобни Йоан Рилски, манастирът и до днес е люлка, стожер и хранилище на българския дух, и народност.
Докато сведенията за съдбата на мощите на св. Йоан през Х – ХІV в. са подробни, за самата Рилска обител те са оскъдни. От ХІ в. до днес в манастирското книгохранилище се пазят книжовни паметници, като глаголическия препис на прочутото „Наставление” на св. Ефрем Сирин, които свидетелстват за непрекъсната книжовна дейност. В Хрисовула (дарствена грамота) на цар Иван Шишман (1371 – 1393 г.) се говори за това, че българските държавници – царете Иван Асен ІІ (1218 – 1241 г.) и неговият приемник Каломан (1241 – 1246 г.) са утвърждавали владенията и правата на обителта, и я почитали като огнище на святост и място на поклонение.
През 1334 – 1335 г. Струмишкият протосеваст Хрельо, щедър дарител на Хилендарския манастир, изгражда защитна кула, монашески килии и храм, който бил на мястото на днешния, построен през 1834 г.
През време на турското владичество (ХV – ХІХ в.) Рилския манастир става център на духовно, културно и книжовно самосъхранение и възраждане на българския дух и народност. След като била опожарена Търновската книжовна школа се премества в обителта. Рилската библиотека бива възобновена и обогатена с нови ръкописи. Към края на ХVІІ в. била създадена книговезка работилница. Установени били връзки със Светогорски манастири, а през 1466 г. бил подписан договор с руския манастир на Света Гора „Св. Пантелеймон” за взаимно подпомагане и даване на убежище в случай на опасност. От XVI в. датират и връзките с Русия, където през следващите столетия няколко пъти били изпращани рилски монаси за събиране на дарения (книги, икони, църковна утвар, богослужебни одежди, парични средства).
През Възраждането (ХVІІІ – ХІХ в.) в Рилската обител се откриват школи и училища. Изтъкнатият книжовник и игумен на манастира (от 1860 до 1864 г.) иеромонах Неофит Рилски – Патриарх на българската педагогика, подготвя учители и духовници за цялата страна. Той е основател и пръв учител на прочутата Габровска гимназия.
След освобождението на България от османско владичество духовният живот в обителта продължава своя разцвет, а нетленните мощи на св. Йоан Рилски и до днес са извор на утеха, чудеса и небесна помощ за пристъпващите към тях с вяра.
През месец август тематичният брой на списание ЛИК е посветен на свети Йоан Рилски и основания от него Рилски манастир. Премиерата на изданието за литература, изкуство и култура на Българската телеграфна агенция (БТА) ще бъде от 16 часа днес. Събитието ще се състои в библиотеката на Рилския манастир и ще се проведе съвместно чрез видеовръзка с националните пресклубове на БТА в България и извън страната.
Ще участват българският патриарх и Софийски митрополит Даниил, Неврокопският митрополит Серафим и Адрианополският епископ Евлогий, игумен на Рилския манастир.
„Достоен! Броят на списание ЛИК на БТА през август 1080 години след успението на свети Йоан Рилски е като този възглас, с който още от ранната Църква въвеждали духовник в сан“, пише във въведението на броя генералният директор на БТА Кирил Вълчев. По думите му повече от хилядолетие хора следват заветите на светеца – доказателство, че водач не е този, който иска да бъде такъв, а този, който бъде поискан да бъде начело. „Примерът на свети Йоан Рилски е и един от поводите БТА да подготвя на празника му на 19 октомври тази година 21-ата Световна среща на българските медии на тема „Медии и водачи“ в Унгария, където нетленните мощи на светеца са известно време“, посочва още генералният директор на Агенцията.
В своето „Слово по случай 1080 години от успението и 1150 години от рождението на светия преподобен наш отец Йоан Рилски Чудотворец“, публикувано на страниците на ЛИК, българският патриарх и Софийски митрополит Даниил пише: „Между всички досточтими годишнини, които Православната ни църква отбелязва през настоящата година, особено ярко се открояват онези, които са свързани с личността на всебългарския небесен застъпник – светия преподобен Йоан Рилски Чудотворец: 1150 години от неговото рождение и 1080 години от блаженото му успение, което всенародно честваме в осемнадесетия ден на месец август. Отбелязването на тези и подобните на тях годишнини ни помага да пазим жива паметта за онези личности и събития от миналото, които са нашите духовни ориентири по извървения от народа ни исторически път, за да можем ние от своя страна, подражавайки на вярата им, да следваме вярно посоката към царството Божие, която са ни завещали родилите ни и откърмили в Господа наши предци и наставници (срв. Евр. 13:7).“
Със заглавието „Пожарът на Възраждането. Ктиторите на Рилската света обител“ в ЛИК е публикуван текст на игумена на Рилската света обител епископ Евлогий. „Ктиторството в историята на Рилския манастир представлява многопластова и дълговременна традиция, в която се съчетават духовно основателство, владетелско покровителство, монашеска грижа, частно дарителство и общонародно участие“, пише той. Епископ Евлогий припомня, че първоосновател на обителта е свети Йоан Рилски, около чийто отшелнически подвиг през X век постепенно се формира монашеско братство. „Първоначалните постройки на манастира не са запазени, но съществуват сведения за неговото духовно начало, което е неразривно свързано с личността на светеца и с неговите ученици“, посочва той. „Историята на Рилския манастир свидетелства, че неговото изграждане, съхраняване и възстановяване не са дело на един-единствен ктитор“, допълва още авторът. По думите му запазените ктиторски надписи, портрети, грамоти и строителни паметници доказват, че днешният комплекс е плод на многовековно приемство и на колективно църковно съзнание.
В списанието са поместени и откъси от излязлата тази година книга на Рилската света обител, разказваща за чудесата на свети Йоан Рилски.
На „Свети преподобни Йоан пустинножител Рилски и исихазмът“ е посветена статията на проф. Георги Каприев. Той припомня, че Йоан Рилски е светецът, най-почитан в България. „Канонизиран, изглежда, още през Х в., както неговите подвизи, чудотворства и наставничества, така и неговите мощи с техните митарства са постоянен обект на преклонение. В по-ново време е обявен за главен небесен закрилник на българския народ и българската държава, патрон на българските будители, лекари, миньори и т.н.“, пише проф. Каприев. Той разказва за развитието и историята на исихазма, както и развенчава някои заблуди около него. „Решаващо за развитието на исихазма е книгата „Стълба“ (или „Лествица“) на св. Йоан Лествичник († ок. 649), в която на четирите висши стъпала (от общо 30) се тълкува богосъзерцанието (θεωρία) в исихия. Молитвата е единение на човека с Бог, казва се. Исихаст е онзи, чийто ум се е научил да се моли истинно, така че да говори с Бога лице в лице“, пише проф. Каприев. Той посочва и че „св. Йоан е пълноценен исихаст от десетия век“.
За „Свети Иван Рилски в паметта на народа“ пише богословът проф. Иван Желев. По думите му макар Рилският пустинник да се оттеглил високо в планината, той не останал неизвестен за хората, които търсели духовен съвет и подкрепа в трудностите на своя живот. Авторът припомня, че според житийните текстове няма сведения свети Иван да е имал свещен сан. „И при все това народът е преброждал трудно проходимите горски масиви, за да стигне до него, да общува с него, да се поучи от богатия му духовен опит, да получи отговор на жизнено важни въпроси“, пише проф. Желев. Той посочва, че стремежът на хората към общуване със светци създава традицията на поклонничеството. По думите му „паметта за свети Иван Рилски сред българския народ продължава да живее и днес независимо от социалнополитическата система и дълбоките промени в нравите, образователното равнище и бита на нашия народ“.
„Щитът на вярата“ е акцентът в статията на проф. Аксиния Джурова, която разказва за почитта без граници към свети Йоан Рилски и за пътуванията извън България на мощите на светеца от Рила. „Светите мощи, които се почитат като чудотворни и лековити, са отличителен белег на християнската култова традиция. За вярващия християнин те са своеобразно предметно присъствие на Божията благодат на земята, закрила срещу бедите и изпитанията, които животът непрекъснато предлага. Ето защо те са съхранявани като най-ценните съкровища на храмовете и манастирите“, пише тя. Авторката припомня, че през средновековната епоха завземането на вражеската крепост се е съпътствало и от изземване на ковчежета със свещени реликви и пренасянето им по родните места на завоевателите. „Затова мощите често пъти „изминават“ внушителни разстояния. Подобна е съдбата на мощите на св. Йоан Рилски – небесния покровител на България. Миграцията на неговите мощи е във връзка с развитието на култа към него, отправящ ни към традицията от най-ранните векове на утвърждаване на християнството“, пише проф. Джурова.
Мария Златкова, също автор в броя, описва щрихи от съвременната история на Рилския манастир. „Съвременната история на Рилския манастир започва след 9 септември 1944 г. Има три периода в развитието на обителта от този момент нататък. Първият обхваща 40-те и 50-те години на ХХ век. Вторият е свързан с отстраняването на монасите от манастира (от 1961 до 1968 г. – бел. р.), и одържавяването му до края на 80-те години. Третият започва с възстановяването на монашеския статут на Светата обител и продължава до наши дни“, пише авторката. По думите ѝ в днешно време Рилската света обител съчетава сполучливо две функции – да бъде средище на православното християнство и да представя страната ни като туристически обект от световно значение.
В ЛИК се разказва и за Софийската духовна семинария „Свети Йоан Рилски“. От създаването си през 1903 г. богословското училище носи името на небесния покровител на българския народ и патрон на Рилския манастир.
В тематична хронология в изданието са събрани акценти от новините в архива на БТА, свързани с първия български светец, както със светата обител, основана от него. През публикациите можем да проследим как се чества паметта на свети Йоан Рилски през десетилетията и как Рилският манастир се превръща в средище на духовния, културния, а и на туристическия живот в страната, привличайки поклонници или любопитни туристи не само от България, а и от света.
В интервю за списание ЛИК отец Сава Щони Кокудев разказва за поклонническия път „Рилският Чудотворец“, в който участва вече повече от десетилетие. 120-километровия пешеходен маршрут от София до Рилския манастир прекосява планините Витоша, Верила и Рила. Първото издание на инициативата е през 2010 г. и ежегодно се провежда в началото на Богородичния пост (1-6 август), като участниците изминават трасето за 6 дни, нощувайки на палатки. „Поклонническият път „Рилският Чудотворец“ е и пътуване вътре в себе си, вътре към самия себе си, към сърцето“, казва отец Кокудев.
„Посланията в музикалната поема „Рилският пустинник“ звучат актуално“, казва в интервю за изданието ставрофорен иконом Кирил Попов – енорийски свещеник в катедралния храм „Св. Неделя“ в София и диригент на Софийския свещенически хор. Той е композиторът на музикалната поема „Рилският пустинник“, посветена на свети Йоан Рилски. Тя е създадена по текст на известния български поет, писател и общественик Тихомир Павлов (1880-1937 г.). Премиерата на музикалната поема в две действия и десет картини е на 10 и 23 май 2023 г. в Националната опера и оттогава присъства в културната карта на страната, като през лятото дори е част от афиша на Летния фестивал „Опера на площада“, който се провежда пред храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София.
„Сам по себе си Рилският манастир и неговият светец свети Йоан Рилски са поразителни. Ние сме благословени, че имаме такова място и такъв светец, който е бродил из земите ни“, казва в интервю за списание ЛИК писателят и сценарист Александър Чобанов. Той е автор на романа „Дъждът оставя следи“, който се превърна и в минисериал. През лятото шестте му епизода бяха излъчени по Нова телевизия.
Изданието на БТА завършва със завета на свети Йоан Рилски.
От януари 2024 г. списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възстановяване през 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на БТА. Августовският брой на тема „Свети Йоан Рилски – 1080 години небесен закрилник на българския народ“, можете да откриете на следния линк: https://www.bta.bg/bg/lik-magazine/83
От печат излезе и ново издание със заглавие: „ОБРАЗ утешения. Чудеса на свети Иоан Рилски“, осъществено с благословението на игумена на Рилската света обител – Адрианополския епископ Евлогий, и по решение на Светия Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия.
Книгата представя чудеса на свети Иоан Рилски от нашето съвремие, както и непубликувани досега документи от XIX век, свидетелстващи за чудотворната помощ на преподобния.
Изданието кани читателя да се докосне до проявленията на Божията благодат и да изгради лична духовна връзка със светеца – небесен покровител на България и неуморен ходатай за всички, които с вяра прибягват към него.
Софийската опера и балет отбелязва 1080 години от успението на св. Йоан Рилски Чудотворец, споделяйки избрани моменти и впечатления на зрителите от представление на „Рилският пустинник“, състояло се на 1 август. Спектакълът започна с тържествен звън на камбаните на храм-паметника „Св. Александър Невски“.
„Трудно намирам думи да изразя възхищението и радостта си, че това се случва в София, в България. Това е празник на нашата вяра“, „Това е исторически моменти, който никога няма да се забрави“, „Молитва за България, за целия български народ за доброта и благоденствие“, „Едно дълбоко духовно преживяване“ са част от коментарите на публиката.
„Произведения като „Рилския пустинник“ са не само наслада за ума и душата, но и повод за задълбочен размисъл и рефлексия върху вековните духовно-нравствени устои на православния ни народ и изминатия от него исторически път, а особено върху нашето настояще. Високите образци на светост и истинско величие, каквито имаме в лицето на личности от ранга на нашия Всебългарски небесен застъпник – светия преподобен Йоан Рилски Чудотворец, са и нашите естествени критерии и ориентири във времето, в което живеем“, написа специално за събитието патриарх Даниил.
„Рилският пустинник“ звучи като зов към съвременниците ни да почувстваме всички с дълбока гордост и съкровена близост духовната и пречистваща любов на св. Йоан, със силата на благодатната му доброта и молитви за вяра и надежда в българския род, за една истинска България“, казва режисьорът Пламен Карталов.
„Целият спектакъл всъщност е една молитва. По време на богослужение ние прославяме Бога чрез молитви, четива, песнопения. Така и тук чрез тези текстове, чрез музиката, а и всички ние като едно голямо семейство се вдъхновяваме от това, което е преживял тук на земята преподобний Йоан и че сега, той е молитвен ходатай пред Бога за всички нас“, представя идеята композиторът отец Кирил Попов.
„В Православната църква категорично имаме „акапелно“ изпълнение на песнопенията по време на богослужение. Когато обаче сме извън храма, както е в случая, тази поема може да се облече в музика с подкрепата на оркестър. Такъв е и замисълът на автора Тихомир Павлов – либрето за музикална поема. С поставянето на тази музикална поема от Софийската опера ние изпълняваме желанието на нашите предци“, допълва отец Кирил.
Премиерата на „Рилският пустинник“ от отец Кирил Попов в режисьорската концепция на Пламен Карталов е през 2023 г., а от следващата година редовно се представя като част от фестивала „Опера на площада“.
„Винаги съм казвал, че спектаклите на открито имат друга чувствителност в начина си за претворяване и изразяване на оперната партитура далеч от театралната сцена“, представя идеята за превръщането на литературната поема в мащабно и завладяващо музикално-сценично произведение. „Напълно естествена и логична среда е това място, на което вибрациите на посланията на музикалната поема, посветена на подвига на чудотвореца, преподобни свети Йоан Рилски, могат да се слеят с внушителната богоугодна архитектура на храма, като жив участник и сцена на постановката. Достатъчно мощен и въздействащ за сетивата е погледът към катедралата и нищо не би могло да подмени величието от гледката. Божествеността на тази архитектура е щастлив шанс за превръщането ѝ във внушителен декор, с нов живот и трансформираща се функция в духовността и на произведението, чийто текст и музика сътворяват с архитектурата на сградата в пълно единство“, коментира акад. Карталов.
По думите му пространството на площада и извисената на него красива сграда на катедралата изискват допълнителните и задължителни за режисурата и сценографията компоненти: „Всички те са плод на творческата фантазия и инвенция, подчинени на концепцията за реализацията на спектакъла, само и точно за това място. Сценичната обстановка, която да убеждава зрителя с аргументи на действие от страниците на либретото и епизодите от житието, пътя и подвига на светеца, е изцяло нова в съприкосновението ѝ с площадното пространство“.
Следващото представление е на 17 октомври в залата на Софийската опера, два дни преди най-големия празник на светеца – възпоменание на пренасянето на нетленните мощи на небесния закрилник на българите от Рила в Средец и полагането им в църквата „Св. апостол Лука“. Това се е случило около 969-972 г.
В програмата на операта за най-младите зрители е осъществена и съкратена версия на „Рилският пустинник“.
Тропар, гл. 1
Основа на покаянието,
пример на умилението,
образец на утешението
и духовното съвършенство
бе твоят равноангелски живот,
Преподобне,
който пребиваваше в молитва,
постничество и сълзи.
Прочее, отче Йоанне,
моли Христа Бога за нашите души!
