Мярката за цивилизованост: как живеят най-бедните 10%

1. Europoor ли са българите?
Нов обиден израз, „Europoor“ (евробедни), се разпространи в социалните медии и беше подкрепен от американската десница. Той се използва, за да се подиграват на европейците заради сравнителната им бедност и да се затвърди наративът, че животът е по-лош от тяхната страна на океана. Прави ли са нашите трансатлантически съюзници? Дали бихме работили и живели по-добре в САЩ?

Серийният предприемач Джошуа Марч напусна Великобритания за Америка преди повече от десетилетие, според https://www.telegraph.co.uk/business/2026/08/16/rich-america-mocks-britain-for-becoming-a-europoor-country/. „Просто ми стана ясно, че ако искам да изградя огромни компании, Америка е най-доброто място за това“, казва той. Инвеститорите от Сан Франциско имат повече пари и са по-агресивни от европейските си колеги. „И съществува културата на „grind“ в Силициевата долина. Тук хората работят много по-усърдно.“

За пълна разлика от него, именно този вид „grind“ подтикна 46-годишната Виктория Пиърс и съпруга й да се преместят в обратната посока. Те се преместиха от Калифорния в Съсекс с дъщеря си през 2021 г. „И двамата изпитвахме прегаряне. И двамата работехме денонощно и никога не прекарвахме време заедно като семейство, така че почувствахме привличане да търсим работа в Европа“, казва Пиърс. Вместо да работят 60 часа седмично, сега работят 40. Това си имаше цена. Заплатата на Пиърс намаля наполовина.
Историите на Марч и Пиърс илюстрират бързо разширяващата се икономическа пропаст между двете страни на Атлантика и все по-шумния дебат за културните ценности и политиката на идентичността, който съпътстват това. Докато избирателите на „Мага“ триумфално ни наричат „европейски бедни“, да изследваме дали нашите трансатлантически съюзници (приятели е друго нещо) всъщност се радват на по-добро качество на живот?

Евростат разполага с данни от изследването EU-SILC (Income and Living Conditions) за разпределението на доходите по децили (10%-ни групи от населението), както и за различни показатели на неравенството и бедността. На тяхна база може да се получи:

- доходен децил D1 (най-бедните 10%);

- дял от националния доход, получаван от най-бедните 10%;

- среден или медианен еквивалентен разполагаем доход по децили;

- квинтилни и децилни съотношения на неравенството.

Важно и необходимо уточнение е че Евростат публикува доходите предимно като годишен еквивалентен разполагаем доход (annual equivalised disposable income), а не като месечен доход и доход на човек след корекция за размера на домакинството.

2. Дял на националния доход, получаван от най-бедните 10% от населението

За последната налична година (2024) делът от националния еквивалентен разполагаем доход, получаван от най-бедните 10%, е приблизително:

Важно е обаче, че това не е абсолютният доход в евро, а делът от общия доход, който получават най-бедните 10%.
Ако използваме показателя на Световната банка „Income share held by lowest 10%” (делът от общия доход/потребление, който получава най-бедният децил), най-новите налични стойности са:

За сравнение, Евростат отчита за България около 2,4% през 2024 г. за първия децил. Следователно, като относително положение бедните 10% в България получават по-голям дял от националния доход, отколкото най-бедните 10% от американците. Интересно е, че по този показател най-бедните 10% в САЩ получават значително по-малък дял от националния доход, отколкото в Китай и Русия; Китай и Русия са почти равни, около 3,1%; разликата между САЩ и Китай/Русия е приблизително 1,8 пъти в полза на Китай и Русия.

3. Дял от дохода, получаван от най-богатите 10% от населението спрямо най-бедните 10% (съотношението D10/D1)

Ако дефинираме

получаваме следната картина:

Сравнението на България с тази група страни има съществено значение. Най-лош качествен показател се формира в САЩ – 18,1 пъти, където американските най-бедни граждани са относително по-бедни от българските си аналози, но същевременно американските най-богати 10% са също относително по-бедни от своите български еквиваленти. Същевременно българските 10% най-бедни са относително по-бедни от китайските и руските 10% бедни, докато българските необогаташи са ползвали повече помпата на богатството, отколкото китайските и руските аналози.
За ЕС като цяло няма надеждно извлечена стойност за D10 от Евростат в наличните резултати, но за отделни страни могат да се изчислят приблизително:

Подреждането по неравенство по показателя доход, получаван от най-богатите 10% от населението спрямо най-бедните 10% (съотношението D10/D1) получава следната логика:

1. САЩ ~ 18,1

2. България ~ 13,0

3. Китай ~ 9,2

4. Русия ~ 8,1

5. Австрия ~ 8,0

6. Германия ~ 7,7

7. Белгия ~ 5,4

8. Чехия ~ 5,2

Интересното е, че по този индикатор САЩ са значително по-неравномерни от Китай и Русия, а България е сред най-неравните страни в ЕС.
Има още два измерителя, които ще използваме: S80/S20 (доход на най-богатите 20% спрямо най-бедните 20%) и Palma ratio (горните 10% спрямо долните 40%).

4. Доход на най-богатите 20% спрямо най-бедните 20% (съотношение S80/S20) и на горните 10% спрямо долните 40% (Palma ratio)

За S80/S20 има официални и съпоставими данни от Евростат за ЕС. За Palma ratio Евростат не публикува редовно официална серия за всички държави, но може да се апроксимира от дяловете на доходите по децили. Данните по-долу са най-новите налични.
Доход на най-богатите 20% спрямо най-бедните 20% (S80/S20):

Световната банка не публикува директно S80/S20 за всички години в леснодостъпните таблици, но от публикуваните дялове на дохода по групи може да се оцени:

Palma ratio (горни 10% / долни 40%) за страните, за които вече имаме дела на най-богатите 10% и на най-бедните 10%, може да се направи ориентировъчна оценка:

Най-важният извод е, че и по двата показателя подреждането е приблизително: САЩ > България > Китай > Русия > развитите страни от ЕС (Германия, Австрия) > Чехия и Словакия.

5. Най-важни политически изводи за България чрез оценката на тези показатели за неравенството

За България най-важното не е просто, че неравенството е високо, а че по няколко различни международни индикатора страната се нарежда сред най-неравните в ЕС. S80/S20 е около 6,9, докато за ЕС-27 е около 4,6-4,7, а за Чехия и Словакия е близо до 3,3.
5.1. България има не по-богати необогаташи от американските, руските и китайските богаташи, колкото много хронично бедни.
От предходните данни най-бедните 10% в България получават около 2,4% от националния доход, а най-богатите 10% получават около 31,1%.Политическият извод е, че проблемът не е само концентрацията на доходи във върха, а слабият доходен дял на долните слоеве. Това означава, че политики само за ограничаване на богатството няма да са достатъчни. По-важно е повишаването на доходите в долната част на разпределението.
5.2. Основният риск е ерозията на средната класа
Страни като Чехия, Словакия и Белгия поддържат по-ниски стойности на неравенството не защото нямат богати хора, а защото имат по-големи средни социални слоеве. За България това сегашно състояние на неравенството означава ограничено вътрешно потребление, по-слабо търсене на качествени стоки и услуги, по-ниска социална мобилност, по-висока емиграция на квалифицирани кадри.

5.3. Неравенството вече е икономически, а не само социален проблем

При S80/S20 ~ 7 доходите на горните 20% са почти седем пъти по-високи от доходите на долните 20%. Това води до недоизползване на човешкия капитал, по-слаби инвестиции в образование и здраве на бедните домакинства, по-бавен дългосрочен растеж.
Следователно борбата с неравенството не е само социална политика, а и политика за бъдещия ускорен растеж, обещаван от управляващите.

5.4. България е по-близо до САЩ, отколкото до стандартите на Европейския съюз.
По показателя D10/D1 данните са за САЩ ? 18, за България ~ 13, за Германия ~ 8, за Чехия ~ 5. И т.н. Това е много важен политически факт. Българският модел на разпределение на доходите е по-близък до англосаксонския тип неравенство, отколкото до социалния модел на Централна Европа.
5.5. Поддържането на плоският данък от прогресмените става централният въпрос за бъдещето на държавата
От гледна точка на политическата икономия и макроикономиката данните пораждат въпроса дали държава с едно от най-високите неравенства в ЕС може да продължава с една от най-слабите системи за преразпределение?
Това е основният дебат, който показателите поставят. Не става дума само за данъчни ставки, а за цялостната способност на държавата да коригира първичното разпределение на пазарните доходи.
България се характеризира не просто с високо неравенство, а с устойчиво отклонение от континенталния европейски модел на разпределение на доходите. По показателите S80/S20 и D10/D1 страната е значително по-близо до държави с либерален тип капитализъм, отколкото до социалнопазарните икономики на Централна Европа. Това според мен е най-същественият политико-икономически извод от наличните международни сравнения.

6. Ограниченият прогресизъм на управляващите

След внимателен преглед на Програмата за управление на ПБ, намирам че програмата не съдържа достатъчно мерки за съществено намаляване на доходното неравенство по показателите D10/D1, S80/S20 и Palma ratio. Съдържа някои социални мерки, но отсъстват най-силните преразпределителни инструменти.
В програмата има заложени няколко положителни елементи:
- нов механизъм за минималната работна заплата и промени в трудовото законодателство;
- разширяване на колективното трудово договаряне;
- ежегодно повишаване на пенсиите;
- подобряване на социалните услуги и оценката на потребностите;
- мерки срещу недекларираната заетост;
- инвестиции в образование, здравеопазване и регионално развитие;
- намаляване на енергийната бедност чрез европейски средства и Социалния план за климата.

Тези мерки могат да намалят бедността и социалното изключване, но в ограничени рамки.
От гледна точка на международните показатели за неравенство е по-важното какво е Голямото отсъствие в управленската програма.

1. Липсва прогресивно подоходно облагане. Програмата изрично предвижда „запазване на действащия пропорционален модел на данъчно облагане“ по ЗДДФЛ и ЗКПО. Това означава че няма да има по-високи ставки за най-високите доходи на физическите лица и на корпорациите, както и няма данъчен инструмент за намаляване на D10/D1 и Palma ratio. Това е най-същественият пропуск.

2. Липсва преразпределение чрез данъчната система. Не се предвижда данък върху големи богатства, данък върху нетното имущество, по-високо облагане на големи наследства, диференцирани ставки според доходната група. В ЕС държавите с най-ниско неравенство (Чехия, Словакия, Белгия, Австрия, Дания) използват значително по-силно преразпределение от България.

3. Липсва конкретна цел за неравенството. Не открих цел за S80/S20, цел за Gini, цел за D10/D1, цел за намаляване дела на населението в риск от бедност. Говори се за „намаляване на неравенствата“, но без измерими индикатори.

4. Фискалната философия е ограничително-консервативна. Програмата поставя акцент върху балансиран бюджет (съвпадение с десницата), дефицит под 3% (съвпадение с десницата и с центристите); ограничаване на преразпределителната функция на държавата (пълно съвпадение с крайната десница). Това е в силно противоречие с обещанията за намаляване на неравенството.

Ако програмата се изпълни напълно, вероятно ще намалее корупцията (която и сега действа зад кадър), вероятно ще нараснат инвестициите, ще се повишат заетостта и доходите на средната и горната прослойка, ще намалеят някои регионални различия.
Но неравенството между най-богатите и най-бедните вероятно ще остане високо и ще продължи да нараства, България трудно би се доближила до Чехия, Словакия или Белгия по S80/S20, а Palma ratio ще се понижи слабо или изобщо няма да се промени съществено.
Програмата е по-скоро модел за „намаляване на бедността чрез растеж“ (ако допуснем че ще има ускорен растеж – както се обещава – при наследство от 3,5% растеж), а не за „намаляване на неравенството чрез преразпределение“.Тя има сравнително силна антикорупционна и инвестиционна логика, умерена социална логика, но няма класическите инструменти на социалдемократическа политика за намаляване на доходното неравенство, най-вече защото едновременно запазва плоския данък, не въвежда прогресивно облагане и не задава количествени цели за неравенството.
Следователно бих оценил потенциала й за намаляване на бедността като среден, но потенциала за намаляване на съотношенията S80/S20, D10/D1 и Palma ratio като почти напълно ограничен.
И понеже няколко пъти ме питат каква е „Прогресивна България“ по своя характер, според нейната Програма, ПБ не е дясна в класическия либертариански смисъл, но е силно десноцентристка по своя икономически модел. В документа се виждат няколко фундаментални положения: запазване на плоския подоходен данък и корпоративния данък, отказ от прогресивно подоходно облагане, запазване на стандартната ставка на ДДС, ограничаване на бюджетния дефицит до 3% от БВП, фискална консолидация и балансиран бюджет, ограничаване на преразпределителната функция на държавата, насърчаване на инвестициите, предприемачеството и конкурентоспособността. Това са типични характеристики на европейското десноцентристко и консервативно управление.
Но Програмата не е програма от типа на Рейгън, Тачър или Милей. Затова по-точно определение за ПБ е: социално-консервативен десен център с елементи на държавен икономически активизъм.
Но има един голям проблем, понеже ако България остане с реален растеж под или около 3%, възниква сериозно противоречие. Програмата е написана така, сякаш предполага ускорена индустриализация, ръст на производителността, ръст на инвестициите, ръст на доходите. Но никъде не открих количествена цел от типа: 5% реален растеж, удвояване на БВП за определен период, догонване на средния доход в ЕС. Това е слабост, ами ако този над 3% растеж не се сбъдне или ако се напомпа отново към най-богатите?! Програмата е изградена върху предпоставката, че растежът ще реши голяма част от социалните проблеми, но ако растежът остане около 2-3%, тази предпоставка става съмнителна.
Обратно казано, по оста „растеж срещу преразпределение“ се получава около 70% растеж и инвестиции, 30% социална корекция. Затова бих определил Програмата като типична програма на десния център, която поставя икономическия растеж, инвестициите и производителността в центъра на развитието и разглежда социалната политика предимно като следствие от икономическия успех, а не като основен двигател на развитието.


От блога на автора