05 Август 2026сряда19:29 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

В такива моменти се питам в какви хора се превърнахме

visibility 1421

Ивайло Георгиев


Човек беше припаднал зад волана. Никой не спря.
В средната лента беше спряла кола на такси. Зад волана мъжът не мърдаше. Главата му беше отпусната настрани и надолу, а ръцете му висяха безжизнено.
Гледах как няколко шофьори го псуваха и го подминаваха. Първоначално си помислих, че е станала катастрофа. После видях, че няма никакви щети, пуснах аварийните светлини, спрях и започнах да блъскам по стъклото, защото прозорците бяха затворени.
За щастие мъжът се свести и ми благодари.
Но в такива моменти се питам в какви хора се превърнахме.
Да видиш някой, който най-вероятно има нужда от помощ, и просто да го подминеш.
Всеки гледа себе си. Другият не го интересува. Имам чувството, че дори човек да падне на земята, мнозина просто ще го заобиколят.
Цялото това нещо се случи преди дни около 12:30 ч. на ул. „Сребърна“, точно на светофара преди Paradise Center, преди бул. „Черни връх“.
Никога няма да забравя как завършвах курса за спасител на море и басейн към БЧК преди повече от 12 години. Тогава преподавателите ни казаха нещо, което остана с мен завинаги.
„Дори да не сте на работа, а да сте на плажа със семейството си, ако видите давещ се човек, ваш дълг е да направите всичко възможно да му помогнете.“
Аз това няма да го забравя. Никога.
Надявам се човекът да е добре и това никога повече да не му се случва. Не знам дали е било от преумора или здравословен проблем. Но в такива моменти си давам сметка колко малко е нужно, за да се стигне до трагедия, ако няма кой да спре и да помогне.
Малко е нужно, за да се наречем хора.


Фейсбук

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ