Най-добре учим чрез театъра

Свикнали сме да слушаме напоследък за подрастващи, които се интересуват само от дискотеки, наркотици, алкохол, чалга, високи скорости... И някак на заден план остават другите - отдадените на изкуството, на чистите мечти и планове за бъдещето. Представяме ви три деветокласнички - Екатерина Митева, Ирена Димитрова и Ирена Иванова, от Клуба по журналистика към ЧЕГ "Проф. Иван Апостолов" в София, които отсега знаят с какво искат да се занимават и влагат цялата си страст в него. Това е първото им интервю, а ние им пожелаваме смело да следват всичко, което им е на сърце...

За пета година в Народно читалище "Отец Паисий 1893" във Велинград се провежда ученически многоезичен фестивал "Словото - сила и необятност". В рамките на три дни градът се превръща в център на културата и актьорското майсторство. Участват театрални състави от България и чужбина, които оживяват сцената чрез емоция и спектакли на различни езици. Как се ражда идеята за това страхотно национално събитие разказва ФИЛИП ФИЛИПОВ - човекът, който поставя началото му и все още е неговата душа и основен двигател.

- Г-н Филипов, как се роди идеята за създаването на фестивала?
- Идеята за фестивала се роди спонтанно, тъй като обичам в работата си да съчетавам учене чрез театър. Започнах в далечната 2011 г. с театрални постановки първо на български, след това на руски в смолянското село Баните, където работех. След това се преместих в това училище, в което съм сега - СУ "Св. св. Кирил и Методий". Това е моето училище. Аз съм завършил тук като ученик и се завърнах в него и като учител. Всяка година правим театрални вечери. На тези театрални вечери има постановки на 4 езика - български, руски, английски и немски. Испанският се появи преди 3 години, така че вече и на испански има пиеси. Реших да направя многоезичен фестивал, за да приобщя повече хора. За кратко време те станаха доста - тази година има 520 участници от много училища от 14 области, както и 3 групи от чужбина, от Америка и от Германия.

- Фестивалът популярен ли е сред училищата и хората във Велинград?
- Популярен е, най-вече защото е в календара на МОН, всички предпочитат да участват в събитията, които са в календара на министерството, защото това носи привилегии на училището. Получават и грамоти от Двореца на децата.
В града фестивалът е известен, тъй като се популяризира чрез местните медии. Вестник "Темпо" ни е партньор, "Виа Медия", нашата училищна телевизия - също. Сега за първи път ще имаме репортаж по Нова телевизия. Ники Василковски е част от журито.

- Прави впечатление, че всички в журито са професионалисти от класа!
- Има хора от НАТФИЗ, от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", от "Аз-буки". Гледал съм да има представители от различни области - както от филологическите специалности, така и от театралните.

- Кой момент от подготовката на фестивала е най-голямото предизвикателство за Вас?
- Винаги преди фестивала ми е напрегнато, защото подготовката започва рано, още от февруари. Много е трудно да се съчетаят всички задачи - събирането на информация, организацията, но зад мен стоят много колеги, ръководството и ученици, които приемат идеята като водеща сила.

- Ако сравните фестивала сега с този от първата година, какво най-много е "пораснало"?
- Групите - от 23 на 52, участниците и изискванията към нас, защото всяка година има различни мнения. Както на всеки фестивал има щастливи, има и сърдити, които дават своята оценка или препоръка. Ние се опитваме да се съобразим с всички, затова и тази година в програмата постановките в различните категории са подредени по-различно. Това е много трудоемко за мен, журито ще се затрудни, но ще се справим.

- Има ли нещо, което мечтаете да надградите във фестивала?
- Новите идеи, които вкарваме тази година, са две театрални работилници, изнесени извън театралното време, през февруари и през ноември. Ще бъдат избрани шест от участващите групи, които ще вземат участие в тях. Първата работилница ще бъде с преподаватели от Пловдивския университет, които ще дойдат във Велинград, за да работят с четири групи. Другата театрална работилница през февруари ще бъде в НАТФИЗ, с преподаватели от там.

- Как си представяте фестивала на 10 години? Международна сцена, по-голям мащаб или по-скоро да се запази уютната и топла атмосфера, която има сега? 
- По-скоро искам този фестивал да запази точно този облик, който има от първата година, защото това е първият подобен фестивал в България и аз съм горд с това. В рамките на един фестивал учениците играят пиеси на пет езика и този многоезичен формат е уникален.

- Благодарим Ви много за това интервю!
- И аз благодаря.