Чуйте и един глас отстрани!

В ДУМА от 2 август бе публикувана статията на Таня Джаджева "Въпрос на интелигентност". Авторката изразява огорчението си от този идиотски и неизтребим навик в левицата, "щом наближат избори, да започнем да се джавкаме помежду, да си мерим авторитетите, да си вадим аргументи за собственото величие, принос или зловредност, да си раздаваме оценки, да си намекваме някакви неща за кирливи ризи и минало, да ръсим хапливи забележки на ръба на добрия тон..." 
Прочетох внимателно статията, която е, общо взето, напълно  приемлива. В нея откриваме един разумен възглед и една обоснована тревога. Трябва все пак да кажа, че не с всичко, заявено в статията, мога да се съглася.
Преди всичко намирам за съвсем естествено  тъкмо преди изборите в левицата (пък и във всяка друга партия) да се разгърне процес на "джавкане", който аз ще нарека процес просто на "разграничаване". Разграничаването трябва да стане, разбира се, преди изборите. Тъкмо преди изборите ние, избирателите, изпитваме острата потребност да знаем кой какъв е и какви позиции ще заеме утре в държавното управление. След изборите разграничаването няма вече да има своя спасителен смисъл. Евентуалната грешка ще е консумирана с всички неприятни последици за нас, респ. за нашите избиратели и в крайна сметка за обществото. "Джавкането" след изборите е самата скръб.
    На второ място ще отбележа, че това, което става в ръководните среди на БСП, е без съмнение въпрос на интелигентност, но не само на интелигентност и дори не толкова на интелигентност, колкото на личен и социален морал. Не разбирам как хора от една партия, която сама носи най-високи социални добродетели, могат да използват съвършено недопустими изразни средства в своите взаимоотношения. В ГЕРБ такива взаимоотношения са в реда на нещата, но в БСП те са проява на определена нравствена недостатъчност.
В самото "разграничаване" не бива да виждаме нищо смущаващо.
Съвършено естествено е да имаме различни предпочитания, когато БСП, с която свързваме всички свои надежди за по-добри времена, обяви своите кандидат-президенти на страната. Нормално е да посочим  достойнствата на едни кандидати и недостатъците на други. Откровеността в случая е задължителна, дори ако тя трябва да премине през някои остроти. Но когато протича в отношенията  между членовете на БСП, този процес трябва без съмнение да има друга тоналност. Откритостта и  честността са задължителни, както обаче е задължителен и духът на другарството.
Такъв вид тоналност трябва да господства  преди всичко в поведението на самите кандидат-президенти на БСП. Президентът е като всички други и все пак не съвсем. Като еманация на националните ни добродетели той трябва да излъчва определена възвишеност, способна да внушава респект. (Не гледайте, че досегашните ни президенти бяха оскърбително далеч от такъв един образ!). Кандидат-президентите трябва да имат съзнание за своето социално-нравствено положение и за отговорността, която произтича от него. Ако те не се държат като бъдещи президенти, как могат да очакват да се държат към тях като към бъдещи президенти?!
Така, следвайки своите разсъждения, стигам до дълбоко смущаващата проява на Мая Манолова, номинирана от БСП като един от възможните кандидат-президенти. Тя е изпратила на Стефан Данаилов - стар и дълбоко уважаван партиен член, зам.- председател на ИБ на БСП, СМС със следното съдържание: "Спрете да ме заливате с помия." С този свой СМС Манолова оскърбява най-напред самата себе си. Значи тя смята за възможно някой да я залива нея, царствената Мая Манолова, с "помия"?! По-нататък тя оскърбява Стефан Данаилов, като допуска, че той, един от старейшините на БСП, е способен да залива с "помия" никого и особено пък свой другар. 
 Ще кажа ясно и определено. Със своя съвършено недопустим речник Мая Манолова се дисквалифицира като възможен кандидат-президент на страната. Очевидно не ставате за президент, другарко Манолова. Речникът Ви издава душевност, която е несъвместима с високата длъжност президент. Искрено съжалявам, че заради Вас, ако бъдете номинирана за кандидат-президент, БСП ще загуби един глас - моя. Защото аз няма да гласувам за Вас. И ще си позволя да подчертая, че моят глас, гласът на безпартийния социалист, има точно толкова морално-правна стойност, колкото морално-правна стойност им и гласът на члена на БСП. Не го подценявайте!