Сладката отрова на обещанията

Почти нищо вълнуващо в 208-те страници управленска програма на управляващите. Но, за сметка на това (поне в частта за социална политика) четем за неща, за които обществото ни мечтае от десетилетия. Все пак, 

закон срещу мечтите няма  

Заявката за адекватни пенсии, например, може да означава много неща. Разбира се, обещанието е за "ежегодно повишаване на размера на пенсиите за осигуряване адекватност на доходите и ограничаване на риска от бедност сред възрастните хора". Как да повярва човек, след като до онзи ден говореха, че КОВИД добавката няма да се индексира по "швейцарското правило", а новите пенсионери няма да я получават. А и на фона на настоящото "замразяване" на минималната заплата, трудно може да се приеме за чиста монета горното обещание, както и нищо не значещия очакван ефект за "повишаване на жизнения стандарт на осигурените лица и пенсионерите". 
Как ще стане, не е много ясно, като се има предвид реалността, която ни представя перспектива на затягане на коланите. Прави се опит (поне според написаното) да бъдат извадени от системата на осигуряването социалните плащания. Обещанието е това да стане до края на идната година. Действително това е проблем, който отдавна стои пред осигурителната ни система. Но дали ще бъде осъществено, след като не едно и две правителства се упражняваха безрезултатно върху тази химера?
Интересно празнословие е видно в частта за 

хората с увреждания

Още не знаем какви ще бъдат промените в законите за хората с увреждания и за личната помощ. Нито какъв ще бъде новият "инструментариум за извършване на оценката на потребностите на хората с увреждания", нито какви ще бъдат механизмите за "проследяване на резултатите от подкрепящите мерки за хората с увреждания". Нито как ще бъде засилен контролът, като се имат предвид купищата ангажименти на работещите в тази сфера. Едно е ясно - правителството има намерение да затегне контрола на фалшивите инвалиди, за да насочи финансов ресурс към наистина нуждаещите се. Но досега всеки подобен опит е поставял все по-сериозни бариери пред хората с реални увреждания. Е, този път може и да има някакъв успех.
Не е за пренебрегване заявката на управляващите да дадат тласък на социалните предприятия. Да си кажем истината - хората с увреждания искат да работят, те са образовани и отлично знаят какво могат да дадат на обществото. Друг въпрос е, че малцина получават този шанс.  Идеята на управляващите да внесат промени в Закона за обществените поръчки, за да може социалните предприятия да имат по-широк достъп до запазени обществени поръчки, е добра. Но как ще бъде осъществена, все още гадаем. Създаването на 
Национален компетентностен център за социални иновации е оставено за октомври 2028 г.
Похвална е идеята за "достойното заплащане на служителите в системата на социалните услуги и на служителите в дирекции "Социално подпомагане". Само дето това е предвидено да стане най-накрая, малко преди приключване на мандата на правителството. Записаният срок е февруари 2030 г. 

Гарантиране на достъпни и качествени социални услуги 
 
е друго сладко обещание на правителството, което се кани да постави "в центъра човека и неговите индивидуални потребности" и приоритизира извеждането на хората от институции. Добра идея. Но до момента министърът на труда и социалната политика само притичва от един реновиран социален дом до друг и всички ремонти за започнати от предходното (не служебното!) правителство и благодарение на ината на предишния (не служебния!) социален министър. Така че още не сме видели какво ще роди това правителство в изпълнение на програмата за деинституционализация и "прехода към грижа в домашна среда и в общността". 
Последно замразени заплати у нас имаше в периода на "постната пица".
Тогава - около три години от 2009 г. нататък, кабинетът Борисов-1 сложи във фризера и минималната заплата, и възнагражденията в държавната администрация и обществения сектор, и пенсиите. Човешкият мозък така е устроен, че забутва лошите спомени в тъмните си ъгли. Но когато нещо се повтаря, било и след повече от 15 години, няма как да не си спомним случилото се. Днес то се повтаря, но без да се говори за постни пици или гевреци. Иначе, социалният фризер пак е включен.
Истинските вълнения очевидна са в осъществяването на заявките от преди управленската програма.

Въвежда се нов механизъм 

за изчисляване на минималната заплата. А това е по вкуса на бизнеса. Нищо ново - през ноември 2024 г. Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) даде на съд автоматичната формула в Кодекса на труда, според която минималната заплата се образува като 50% от средната брутна. Бизнесът настояваше за "ясни критерии като производителност, инфлация, икономически ръст" и пр., вместо автоматично обвързване със средната заплата или "административни решения". Същият бизнес, който априори винаги е бил против повишаването на най-ниското за страната възнаграждение, преди години се "аргументираше", че повишаването му ще увеличи и безработицата. Което, между другото, никога не се случи или поне не и по тази причина. 
Преди 2 години бизнесът изтъкна, че въведеният през 2023 г. български механизъм нарушава Европейската директива, защото използва 50% от средната заплата като твърда автоматична формула, а не като референтна стойност за оценка. Тогава Върховният административен съд отхвърли жалбите на работодателските организации и остави в сила постановленията на Министерския съвет за увеличение на минималната заплата на 1077 лв. за 2025 г. и на 1213 лв. за 2026 г. Съдът потвърди законността на ръста, въпреки че бизнесът оспори липсата на предварително съгласуване. Сега, едно правителство, съставено в голямата си част от довчерашни "лявомислещи", показва явен уклон в подкрепа на бизнеса, а не на работника. Сякаш някак си са забравени онези хубави думи от ноември 2021 г. на тогавашния служебен социален министър, че 

"явлението „пари в плик“ 

винаги е предизвиквало гняв в мен заради високата социална цена, която плащаме всички, не само ощетеният работник или служител. Защото тази порочна форма на заетост лишава работниците от техните права, засяга производителността и качеството на труда, отразява се негативно върху бюджета и пенсионната система. Това беше по време на кръгла маса за представяне и обсъждане на предложения за законодателни промени с цел ограничаване на недекларираната заетост. А тя продължава и до днес и надали и с бъдещия механизъм за минималната заплата ще бъде ограничена. Кой е онзи министър ли? Разгадайте гатанката. Има и друга гатанка: кой печели от новата формула за минималната заплата?
Съществен въпрос с уклончив отговор. Бъдещото най-ниско за страната възнаграждение ще се крепи на четири критерия - брутната медианна заплата по сектори и области, брутната средна заплата, цените на малката потребителска кошница (за да определяне на покупателната ѝ способност)  и брутната добавена стойност на един зает за последните 10 години (за да се определят дългосрочните равнища на производителността на труда). Заложени са периодите, в които тя ще се определя. 

Сложно, нали

Е, не е толкова елементарно като да бъдат сметнати заплатите на депутатите или на министрите.  От цялата тази сложност резултатът е (поне засега), че догодина най-ниската за страната заплата ще бъде между 620,20 (колкото е в момента - б.а.) и 667 евро. Все пак, наличието на подобен интервал и предложение за гранични стойности може да е възможност за преговори, макар да е ясно за какво ще настоява бизнесът и за какво ще се борят синдикатите. И още нещо: сроковете за определяне на минималната заплата за следващата година се изместват доста по-рано, което значи, че тя ще се изчислява по по-остарели данни. В началото бе заявено, че адекватността ще се определя на 4 години, но впоследствие периодът бе намален на 3, а при окончателното решение отново бе увеличен на 4 години. Тези критерии са два - 60% от брутната медианна заплата и размера на издръжката на живот. Министърът на труда и социалната политика трябва да организира създаването на нарочна комисия с участието на социалните партньори. Очаква се новият механизъм да влезе в сила от догодина. Очевидно, къде-къде 
по-вълнуващо е да получаваш минимална заплата, отколкото министерска или депутатска. По сегашната формула догодина тя трябваше да е 690 евро. Според синдикатите би трябвало да е между 692 и 750 евро. А ако говорим нещата от живота, то необходимата нетна заплата за издръжка на сам работещ е...828 евро. 

Глад за реалност

или просто прогнозираните стойности на официалната при всяко положение ще бъдат по-ниски от издръжката на живот. Дали ще се впишем в Европейската директива? Или отново решението на проблема ще бъде в "заплата в плик". Защото, дано сме лоши пророци, подобен изход от задаващата се задънена улица, би върнало нещата в изходна позиция. Засега остава надеждата, че по колкото и сложна формула да се изчислява минималната заплата, възможно е тя да бъде по-приемлива за онзи половин милион работници, които чакат на нея, за да се препитават.   
Иначе, Конституционният съд вече образува дело по искане на омбудсмана срещу промени в трудовото законодателство, приети чрез Закона за държавния бюджет за 2026 г.  Велислава Делчева оспорва новите правила за изчисляване на трудовия стаж и премахването на досегашния механизъм за определяне на минималната заплата. Комай точно това накара управляващите да се разбързат с новата формула.