Производството на пипер намалява драстично, над 60% от вноса е турски

Пиперът остава значима зеленчукова култура за България, но данните на земеделското министерство за периода 2001–2025 г. показват ясно свиване на производствените площи. Реколтираните площи намаляват от 123 708 дка през 2001 г. до 24 120 дка през 2025 г. Това е спад от около 80,5%, или над пет пъти по-малко площи. В същото време производството се понижава от 141 931 тона до 49 800 тона, или с близо 65%.
При производството картината следва същата посока, макар спадът да е по-слаб от този при площите. През 2001 г. са произведени 141 931 тона пипер, а през 2003 г. производството достига 210 894 тона – най-високото ниво в последните 25 години.
След този пик количествата намаляват значително. През 2012 г. производството е 47 087 тона, през 2018 г. – 51 958 тона, през 2020 г. – 50 992 тона. През 2025 г. са отчетени 49 800 тона, което е под 57 169 тона през 2024 г. и под 52 005 тона през 2023 г.
На фона на свитите площи и производство вносът на пипер за  последните 10 години показва възходяща, но силно колеблива тенденция. В началото на разглеждания период количествата се движат около 25–26 хил. тона, а през 2025 г. достигат 37 хил. тона. Това е приблизително 43% повече спрямо 2016 г.
През 2025 г. водещ доставчик е Турция с 23 315,8 тона, или около 63% от целия внос на сладки пиперки. Следват Северна Македония с 4726,6 тона, Албания с 3963,8 тона и Гърция с 2971,9 тона. Само тези четири направления формират близо 95% от внесения пипер през годината.