Петър ВЕЛЧЕВ (1944-2026)

ПЕТЪР ВЕЛЧЕВ е роден на 22 април 1944 г. Завършил е испанска и българска филология и философия в СУ "Св. Климент Охридски". Доктор по филология и старши научен сътрудник в Института за литература при БАН. След пенсионирането си е зам. главен редактор на в. "Словото днес" и преподавател в университета. Публикувал е 14 стихосбирки. Майстор на стиха с голям принос в областта на сонетната форма. Лирик с философска нагласа, но и с удивително точно гражданско чувство. Един от последните мохикани на високата мярка в литературата. Негови стихове са превеждани в чужбина, самият той е превел редица руски, немски, австрийски, испански и латиноамерикански поети. Доайен е на литературоведската испанистика у нас. Носител е на национални награди за поезия, между които "Димчо Дебелянов", "Александър Вутимски", Годишната награда на СБП, както и за критика "Нешо Бончев", "Златно перо" на СБЖ, на Съюза на преводачите за цялостно творчество, два приза "Золотая муза" и др. Носител е на ордена "Св. св. Кирил и Методий". Член е на СБП, СБЖ, член-учредител на Съюза на преводачите, на Международната асоциация на компаративистите и на българския ПЕН център. 

***
В лабиринт се превърна светът.
Накъдето се взреш - безизходица.
И на стража мъже не стоят,
а жените не са богородици.

Всички люде що-годе със свяст
колко тъжни и колко самотни са!
Затова пък лудуват за власт
самозванци, крадци, неграмотници.

Докога ще се хилиш, живот,
търсещ смисъл единствено в гъдела?
А за този уж древен народ
не се знае дори ще го бъде ли?

Как ли ще се оправим не знам.
А не съм и уверен ще можем ли?
Но се чувствам виновен, че сам
не съм бил и по-яростен... може би.