Доктор Стрейнджлав от Брюксел

Пиер РАМБЕР,
Монд дипломатик

На 1 декември 2024 г. новата върховна представителка на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност встъпи в длъжност. Триста дни по-късно г-жа Кая Калас демонстрира ослепителна равносметка.
Старият континент, изтласкан на заден план в преговорите за Украйна, трябва да плаща на американската индустрия оръжейните доставки за Володимир Зеленски. В Газа влиянието на Европа върху хода на войната клони към нула. В убеждаването на Берлин и Рим да наложат санкции на Тел Авив европейската дипломатка №1 не прояви ни най-малко от неуморната настойчивост, с която подтикваше европейците да въоръжават Киев: 19 пакета санкции срещу Русия и нито един срещу Израел! В крайна сметка, в Пекин, Ню Делхи и Вашингтон г-жа Калас затвърди впечатлението за една Европа, която компенсира своята несъстоятелност с рецитиране на нравоучения. Нейната яростна русофобия, политически печеливша в Талин, създава толкова окаян образ на европейската външна политика, че 27-те държави членки се почувстваха принудени още в началото на 2025 г. да й подскажат в писмо, че следва да прояви "малко интерес и към Африка". През март г-жа Калас се опита да наложи пореден план за помощ на Украйна в размер между 20 и 40 милиарда евро - неуспешно. Вярно е, че за да се координира един съюз на държави с толкова различни интереси, като Естония и Португалия например, са нужни уравновесеност, смиреност и търпение. Не подобни качества обаче, а именно импулсивността и антируската страст на г-жа Калас й осигуриха назначението, замислено като предизвикателство към Москва. 

"Дните й почват и свършват с Русия" 

споделя брюкселски дипломат, пожелал анонимност. А друг добавя: "Очаквахме от нея да се държи, да речем, малко по-дипломатично".
Да назначи воин, а не посланик - такъв бе първоначалният замисъл на Европейския съвет. Благодарение на г-жа Калас Съюзът може да представи един страхотен разказ за възраждането на Студената война, в който Европа вече е главен герой, а не някаква пешка, а Киев е новият Западен Берлин. Председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен играе ролята на Джон Кенеди, а Кая Калас - на доктор Стрейнджлав. Налице е перфектна предистория. За едно малко момиченце, родено през 1977 г. в Естония (по онова време съветска република), чиято майка през 1949 г., едва шестмесечна тогава, е депортирана в Сибир заедно с баба му. През 1988 г. бащата води момиченцето в Източен Берлин, пред Бранденбургската врата, и му казва: "Дишай, това е въздухът на свободата, който идва от другата страна". "Не разбирах добре какво ми говори, защото никога не бях познавала свободата" - обяснява г-жа Калас пред журналист от New Statesman, който през юни 2022 г. й посвещава един от 

безбройните хвалебствени портрети

съпътстващи нейното издигане. Евродепутатка (2014), председателка на Естонската реформистка партия (дяснолиберална), министър-председателка (2021) и от декември миналата година заместник-председателка на Европейската комисия... Кариерата на Кая Калас олицетворява реванша на балтийските държави, тези стражи по североизточната граница на Съюза, които вече са острието на европейската външна и военна политика - Андрюс Кубилиус, бивш министър-председател на Литва, на свой ред получи поста комисар по отбраната. Хепи енд!
И сега г-жа Калас налага на останалата част от Европа своето убеждение, че "Русия не се е променила" от времето на депортацията на баба й, и че "това Зло все още живее там". Рано или късно Москва ще нахлуе в Европа - освен ако пълното й поражение от Украйна не доведе до разпадане на федерацията. "Ако имате повече малки държави - разсъждава естонската министър-председателка по време на конференция на 18 май 2024 г. - това не е нещо лошо: голямата сила става много по-малка". А разпръснатият ядрен арсенал в този нов пъзел също "не е нещо лошо" от гледна точка на европейската сигурност, нали?
Ето така прибалтикоцентричното възприятие за руската опасност се трансформира в обща външна политика. "Заедно ние сме достатъчно силни, за да победим онези държави, които се противопоставят на това, което сме, на нашите ценности и нашия начин на живот. И ние трябва да използваме своята сила".
Тази надменна арогантност лиши г-жа Калас от поста генерален секретар на НАТО, за който тя претендираше през октомври 2023 г. Доктор Стрейнджлав - да, но не в НАТО. Либералната преса, напротив, вижда в това началото на една подмладена и по-феминизирана дипломация. И разказва красивата история за "дисидентското семейство". Пропускайки обаче една подробност: баща й Сийм Калас през 70-те години не е бил опозиционер, а съветски апаратчик - високопоставен служител в Министерството на финансите, после ръководител на естонските спестовни каси в началото на 80-те. 
За г-жа Калас, както и за повечето водещи личности, социалните мрежи са незаменима трибуна. В тях върховната дипломатка на Съюза разгръща своята 

маниакална обсебеност: 

между 1 декември 2024 и 20 октомври 2025 повече от 40% от нейните 453 публикации в X са посветени на руската война срещу Украйна, а по-малко от 8% - на израелската война срещу Газа. Публикациите й от първо лице следват основния принцип на "дигиталното лидерство" - грижливо изграждане на публичен образ, с много снимки и видеоклипове, които свидетелстват, че европейската лидерка е навсякъде - тя се вълнува, действа, ангажира се. Превъртаме надолу и ето я г-жа Калас в Киев още в първия ден от мандата си, повтаря своята подкрепа за украинския президент, а после, на друг кадър, председателства съвет по външните работи. Тя стиска ръката на папата, изнася лекция по сигурността, крачи решително към гора от микрофони. Разговаря със семейства на израелски заложници (не и на палестински), поздравява Молдова за нейното "ясно "Да" на европейското бъдеще" след парламентарните избори в края на септември (но нито дума седмица по-късно за изборите в Чехия, чиито резултати не й харесват).
Гледана през социалните мрежи, външната политика е като стъклена къща: влизаш в нея, следвайки върховната представителка - така правят близо 400 000 нейни последователи. Забравени са задкулисните преговори, паралелната дипломация в Женева, морално съмнителните, но взаимноизгодни компромиси. Тази показност обаче има и недостатъци. Докато Доналд Тръмп, Еманюел Макрон или Нарендра Моди проектират своето его в социалните мрежи, както правят и огромното мнозинство от техните колеги, Си Дзинпин и Владимир Путин нямат профили в X и говорят рядко. Сблъсъкът между тези два стила - единият, основан на незабавна реакция за масовата публика, а другият, по-протоколен и адресиран към равнопоставени партньори - изкуствено засилва напреженията. Още повече че изказванията, публикувани от г-жа Калас прибързано и без консултации с държавите, които тя представлява, по правило имат тежестта на обща позиция. Когато на 2 май т.г., малко след масовото убийство на 26 души, приписано от Делхи на пакистански джихадисти, тя призова в X "двете страни да проявят сдържаност", възмутени индийски дипломати обвиниха върховната представителка в "некомпетентност", "двойни стандарти" и "лицемерие" (Business Today, 3 май 2025) - и тя бе принудена да се поправи.
Трябва да се каже, че върховната представителка се отличава с едно 

твърде лично разбиране за историята 

На 3 септември т.г., по време на годишната конференция на Европейския институт за изследвания в областта на сигурността, тя изрази учудване, че Русия и Китай претендирали за победа във Втората световна война: "Е, това е нещо ново! Това поражда куп въпросителни у всеки, който познава историята". Ала г-жа Калас, израснала в Съветския съюз в условията на култ към Великата отечествена война, не може да не знае защо тъкмо тези две страни са постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН. Нейните "алтернативни истини" предизвикаха гнева на Пекин срещу изказването й, "изпълнено с идеологически предразсъдъци, лишено от елементарен здрав разум по отношение на историята и открито насаждащо конфронтация" (Синхуа, 4 септември 2025). Няколко месеца по-рано, в интервю за Либерасион (6 май 2024) под заглавие "Русия трябва да загуби последната си колониална война", г-жа Калас обяснява: "Когато една агресия успее някъде, тя поражда подражания. Това видяхме при Япония по време на Втората световна война - те видяха как Германия нахлува при своите съседи и решиха да направят същото". Само че, според историческите факти, Япония нахлува в Манджурия през септември 1931 г. - година и половина преди идването на Адолф Хитлер на власт, а Японската империя окупира останалата част от Китай през 1937 г., тоест година преди първата анексия на чужда територия от страна на Германия (Австрия, март 1938 г.)
Невъзмутима, г-жа Калас продължава своя кръстоносен поход. "Като я слуша човек, излиза, че сме във война с Русия" - тревожат се дипломати. "Това не е линията на Европейския съюз". Докога, доктор Стрейнджлав?

Превод Юрий Борисов

Със съкращения

* Подзаглавието е на редакцията