Все повече врагове

Какъв е сценарият за развитието на ситуацията в Унгария след края на изборния 12 април?
Единият, - ако Виктор Орбан обяви победа - Майдан и силов сценарий. Напрежение. Вторият - при победа на опозиционната партия "Тиса" - противостоене във всички нива на управлението, където Орбан е разположил свои хора, вероятно уличен натиск върху новите ръководители на страната, какъвто навремето имаше спрямо социалистите. Напрежение. 
Не е разумно да се мятат камъни в стъкларски магазин, но Брюксел направи точно това. С подкрепата си за Украйна, против сегашните власти в Будапеща, ЕК и водещи европейски (германски) политици допринесоха (с активното участие на Орбан) за вкарването на антиукраинската тема във вътрешния дневен ред на страна членка. 
Антиукраинската тема стана част и от словашката вътрешна политика, където привърженик на режима в Киев опита да убие министър-председателя Роберт Фицо. И почти успя. 
Сега, след като ЕК очевидно не може да накара (или не иска, което е основното подозрение) Украйна да възобнови доставките на евтин руски петрол по нефтопровода "Дружба", Унгария и Словакия блокират 20-ия пакет с антируски санкции и отпускането на кредит от 90 млрд. евро за Киев, в който кредит двете държави, плюс Чехия, не участват. Киев има пари до май. Европейците бяха достатъчно недалновидни (меко казано), за да обявят, че Кашчеевата им игла е заровена в Украйна. 
Напрежението с енергетиката започва да избива. "Европейският съюз и Европейската комисия започват да приличат на кораб, пълен със самоубийци, когато става въпрос за енергийна сигурност", написа преди дни в профила си във Фейсбук Фицо. 
Кораб със самоубийци звучи ефектно, но по-голяма известност има метафората в поемата на Себастиан Брант "Корабът на глупците". Докато Орбан и Фицо (вероятно и други в тяхната сянка) призовават за отмяна на "безсмислените санкции" срещу руския нефт и газ и за приключване на конфликта в Украйна (очевидно за нейна сметка), в Германия имат други идеи. 
Бундестагът разрешил на бензиностанциите да повишават цените на горивата само веднъж дневно и да ги намаляват, когато си искат. Така, ако имат добро желание, германските бензинджии могат рязко да повишават цената по обед, а следобед да я намаляват, но от по-високо ниво. Всичко е по закон. Всичко в името на победата над Русия.
Външният министър на ФРГ Йохан Вадефул в интервю, дадено в неделя, поиска ЕС да се откаже от принципа да взема решенията си с консенсус. Очевидно е защо - да бъдат игнорирани опозиционните гласове, да бъдат потиснати малките, в угода на големите. В името на победата над Русия ЕС се готви да победи себе си. Тук ще има неизбежно напрежение. 
Докато българското служебно правителство патетично изпраща депеши до Брюксел за помощ срещу руската дезинформация по време на избори, администрацията на Белия дом открито подкрепя Орбан, дори се правят планове за финансова подкрепа на Унгария, ако ЕК наложи санкции, ясно при какъв сценарий. 
Напрежението между ЕС и САЩ е видно с просто око, но то разцепва Съюза, както никога досега, и това го показва агресията срещу Иран. Едни страни - Испания, Италия, Франция, Австрия, не искат да участват в авантюрата на Тръмп, други - България, Румъния, са винаги готови. Впрочем, бензин и нафта няма да има за всички, ако войната продължи, казват повечето експерти. 
С всеки ден ЕС се сдобива с все повече врагове - вътрешни в лицето на партии и правителства (основно в Източна Европа), и външни. ЕС, в резултат на политиката си или нейното отсъствие, успя до момента да влезе във вражда с различен характер с три от петте членки на Съвета за сигурност на ООН - Русия, Китай и САЩ. Четвъртият член - Великобритания, сама избяга от него. 
Може ли да бъде променена тази политика? Може, но политическите актьори нямат желание. И това е лесно обяснимо. Системата, бюрократичната система, не може да се промени сама, тя не иска промяна, тя функционира прекрасно от нейна гледна точка, промяната е хаос в реда. 
Още повече, че опитът на СССР, с когото сега, по-скоро неуместно, сравняват ЕС, ясно показва до какво води реформаторският устрем в кризисни времена, без да е подплатен с работещи идеи, експертен екип, ясна цел и програма за нейното достигане. 
Следователно, ако не правим нищо, може и да се размине и да продължим както преди. Ако махнем Орбан, ако махнем Фицо, не допуснем Джорджеску и компания, забраним "Алтернатива за Германия" и други подобни, дочакаме края на Тръмп, ако лъжем и мажем, но от най-добри подбуди, то ще се размине. Съмнително. 
Напрежението, което виждаме, не е плод на дейността на неколцина души. То е резултат от износването на политически структури, сформирани след Втората световна война, които вече не са отражение на текущата геополитическа реалност.