Историческо нарушение на закона

Щефан Байг

- Отдавна критикувате липсата на законови правомощия на ЕС да предоставя военна подкрепа на Украйна. Защо?
- Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен действа така, сякаш е начело на правителството, а ЕС е отбранителен съюз. Предоставянето на средства - независимо дали под формата на заеми в подкрепа или за укрепване на отбранителните способности на трета държава, която не е нито член, нито кандидат за членство - е силно незаконно действие. Няма правно основание за това. Изненадващо е, че правителствените ръководители одобряват това.

- Имате предвид планираното използване на средства от Руската централна банка. Защо смятате това за проблем?
- Много страни от ЕС не желаят или не могат да плащат, без да застрашат кредитоспособността си. Поради това, до голяма степен под натиск от Франция, възникна идеята да се използват активи на Руската централна банка, държани в "Юроклиър", като обезпечение. Това е уникален случай в историята.
Дори по време на Втората световна война не е имало възможност да се използват активите на воюващите държави, тъй като дори държавите във война трябва да имат функциониращи платежни системи. Декларирането пред международен играч като Русия, че валутните й резерви вече принадлежат на Европейския съюз, би било безпрецедентно нарушение на държавния имунитет и следователно на международния правов ред.

- Как ще реагира Белгия, страната, където се намира клиринговата къща на "Юроклиър", на тази инициатива?
- Белгийският министър-председател, като собственик на "Юроклиър", иска да се защити напълно. Гаранциите, които европейските държави трябва да предоставят, се простират не само до тази сума, но и до всички бъдещи санкции, които Русия може да наложи срещу Белгия или трети държави. Отговорът на Русия вероятно ще надхвърли съдебните действия.

- Какви ще бъдат последиците от подобни гаранции за държавите членки?
- Такива гаранции изискват задължително парламентарно одобрение, тъй като връщането на облигациите на ЕС, обезпечени с руска валута, от Русия под формата на последващи репарации е изключително малко вероятно. Репарации от такъв мащаб никога не са били плащани в историята, дори от Германия след Първата световна война. Следователно рискът от неизпълнение е 100%.
Германският финансов министър ще трябва да защити това решение в Бундестага, както и неговите колеги в Люксембург или Гърция. В крайна сметка по-големите държави вероятно ще се окажат принудени да плащат отново. Този процес показва колко лесно Европейският съюз прекрачва границите на законността, натоварва международните платежни системи и излага държавите членки на непредсказуеми рискове.

- Федералният конституционен съд е установил ясни граници в подобни случаи. Пренебрегва ли се това в този случай?
- Да, определено. Това решение противоречи на съдебната практика на Федералния конституционен съд, която постановява, че бюджетните рискове, свързани с финансовите мерки на ЕС, трябва да бъдат предвидими, което не е така в този случай.

- Каква роля играе Европейската централна банка (ЕЦБ) тук?
- Трудно ми е да си представя Европейската централна банка да одобри внезапното отчуждаване или замразяване на активи на централните банки партньори, като например руската. Ръководителят на Руската централна банка Елвира Набиулина се ползва със значителен международен престиж. Като заявявате на такива институции, че техните резерви от 50 милиарда долара са "замразени", вие създавате опасен прецедент.

- Белгийският министър-председател е против тези мерки на г-жа Фон дер Лайен, нали?
- Той не само е против, но и изисква гаранции, които далеч надхвърлят действителния риск. Той иска обезщетение за всичко, което може да се случи с Белгия в резултат на това решение. Белгия е малка страна с население от малко под 12 милиона - това е нещо, което не бива да забравяме.

- Какво точно включват тези гаранции?
- Не само финансова защита, но и лична сигурност на определени лица. Говорим за големи рискове. Трябва да знаем точно какво може и какво не може да се направи срещу човек като Путин.

- Как бихте описали настоящата обща стратегия на Европейския съюз?
- Тя се състои основно от три елемента: въоръжаване в отговор на агресия, санкции и разширяване на правомощията на ЕС.
Това обслужва преди всичко определени икономически интереси: отбранителната промишленост ликува, акциите й се покачват на фондовата борса, а портфейлите й за поръчки са пълни - индустрия, която преди неоснователно се смяташе за мръсна, изведнъж стана не само приемлива, но и силно търсена.

- Урсула фон дер Лайен назначи комисар по отбраната - поредно нарушение на закона?
- Да. Тази функция не е предвидена в договорите на ЕС. Бившият литовски премиер Кубилюс заема тази позиция без никакво правно основание. Член 346 от Договора за ЕС не предоставя на Комисията такива правомощия. Изненадващо е, че правителствените ръководители на държавите членки толерират подобно поведение.
Федералистите обаче виждат в това възможност да разширят отново правомощията си - както направиха с Договора от Лисабон или по време на пандемията от коронавирус. Всяка криза се използва за укрепване на властта им под лозунга: "Няма алтернатива".

- Каква роля играят Съединените щати в тази структура?
- Съединените щати не искат да участват нито финансово, нито военно. Без тях обаче ще бъде невъзможно да се принуди Путин да направи отстъпки. Настоящата стратегия нито слага край на конфликта, нито осигурява надеждно възпиране. Програмите за въоръжаване са разработени за пет до десет години - танкове и самолети не се произвеждат за няколко седмици.

- Говорите ли за разпадането на трансатлантическия съюз?
- НАТО се разпада. Съединените щати открито поставят под въпрос ангажиментите си към съюза и изискват "такси за защита" от европейците - термин, който умишлено заимствам от мафиотския жаргон. Те изискват такси за защита, без да предоставят нищо в замяна.
Съединените щати действат по подобен начин: изискват достъп до суровини и предлагат военна защита в замяна. По този начин Западът все повече се отдалечава от собствените си ценности. НАТО отдавна е престанал да бъде съюз на демократични държави.

- Какво означава това за Европа и нейните съседи, например Турция?
- Турция никога не е била безупречна демокрация. Но сега целият съюз - от Европейската комисия до Вашингтон и Брюксел - се разпада, което в крайна сметка играе в ръцете на Путин.
Разногласията относно управлението на активите на Руската централна банка показват колко разделена е Европа. Вместо да действаме заедно, на дневен ред се изнасят въпроси, които създават нови конфликти.

- Кой според Вас би бил правилният път?
- Европа най-накрая трябва да започне да преговаря самостоятелно - включително по въпроси, които досега бяха табу, като териториалните отстъпки за Украйна. Това се отнася за президента Зеленски и неговото обкръжение. По-голямата част от украинците отдавна са го изоставили. Имам много познати в Украйна: хората просто търпят този човек. Хиляди млади украинци напускат страната всеки месец.

- Какво е заложено на карта днес? Върху какво трябва да се съсредоточи Европа?
- Основният въпрос: възможно ли е да се гарантира независимостта на Украйна от Русия в разумен срок? За това е необходимо прекратяване на огъня - дори и да продължи само три години.

- Често и остро критикувахте военната операция на Путин. Защо сте против действията на Европейския съюз?
- Настоящата ситуация ни принуждава да оценим реалистично баланса на силите. Разбира се, може да се настоява, че Крим е анексиран в нарушение на международното право, но той е в руски ръце и Русия няма да го върне.

- Професоре, Вие казвате, че определени политически кръгове в Европа са особено активни в насърчаването на подкрепата за Украйна. Кого точно имате предвид?
- Сливането на интереси около г-жа Фон дер Лайен и определени политически сили - включително в Германия - означава, че Украйна продължава да получава подкрепа. Но Украйна не е нито член на НАТО, нито член на ЕС. Това означава, че Европейският съюз поема твърде много отговорности.
Трябва да погледнем трезво на ситуацията и баланса на силите възможно най-скоро. Решението по този въпрос трябва да бъде взето от правителствените ръководители на държавите членки на ЕС, а не от г-жа Фон дер Лайен и украинския президент. Всичко друго е в полза на Путин и подкопава авторитета на Европа.

Професор Маркус К. Кьорбер (69) е конституционен адвокат в Техническия университет в Берлин