Църквата почита на 12 ноември св. Йоан Милостиви, патр. Александрийски. Преп. Нил Постник. Преп. Нил Мироточиви, Атонски. Св. пророк Ахия

Като овдовял млад, Йоан Милостиви посветил живота си на молитва

Св. Йоан Милостиви живял в седмия век. Той бил син на Кипърския княз Епифаний. Веднъж, когато бил на 15 години, видял насън чудна девойка с маслинен лист на главата, която му казала: "Аз съм най-голямата дъщеря на великия Цар. Ако ми служиш, аз ще изпрося от Него голяма благодат за тебе, понеже няма по-силна от мене. Самаго Бога аз свалих от небето и Го облякох в човешка плът." През целия си живот Йоан помнел това чудно явление - бил милосърден и щедър, прощавал обидите и никого не осъждал.
Йоан бил женен и имал деца, но като овдовял млад, отказал се от света и посветил живота си на молитва. Той бил избран за патриарх в Александрия. Дълго се отказвал от високия сан, но най-после трябвало да склони пред желанието на царя и народа. Той започнал ревностно да изпълнява своите нови задължения, твърдо защитавал вярата против лъжеученията, помагал на бедните, търпеливо изслушвал всекиго, който идвал при него, и утешавал всички със съчувствие и добър съвет.
Скоро подир назначението си за патриарх той повикал църковните служители и им казал: "Обиколете целия град и пребройте имената на всички мои господари!"
- А кои са твои господари, владико? - запитали го удивените служители.
- Бедните и сиромасите - отговорил светецът. - Те са мои господари, понеже могат да спасят душата ми и да я въведат във вечните жилища.
По заповед на патриарха били преброени около седем хиляди бедни, на които той оттогава давал ежедневна прехрана.
В това време персийците завладели Сирия и Палестина и изгорили Йерусалим. Съчувствайки горещо на страдащите, Йоан им изпращал щедри помощи и откупил множество нещастници.
Тогава епископите имали права и на съдии, признати от държавата. Бидейки твърде зает, той не могъл ежедневно да изслушва всички, които идвали при него, затова определил за тази цел два дни в седмицата - сряда и петък. Седнал при църковните врата, патриархът приемал и внимателно изслушвал всички.
Мнозина укорявали патриарха за неговата щедрост. Те се боели да не би да се свършат средствата на църквата. Но патриархът твърдо се уповавал на Бога, Който помага на милостивите. И, действително, колкото и да раздавал, той никога не чувствал недостиг. Господ внушавал на добрите люде да донесат при него пожертвувания. Нему поверявали пари за помощ на бедните и почти изпразнената понякога каса скоро отново се напълняла. Сам Йоан се отказал от всичко, за да може повече да раздава на бедните. Той умеел и другите да подбужда към дела на милосърдие.
По време на нападението на персийците Йоан трябвало да се отдалечи от Александрия. Той се отправил за Цариград през отечеството си Кипър. По пътя чул глас, който му говорел: "Царят на царете те вика при Себе си." Като разбрал, че е наближил краят на живота му, той се спрял на острова в гр. Аматунт, приготвил се за смърт и тихо починал. Св. патриарх бил погребан в същия град в църквата "Св. Тихон Аматунтски".