Когато си знаеш интереса
/ брой: 207
Когато си знаеш интереса - няма кой да те спре. Чудесен пример в това отношение са Китай и Русия, които напук на Европа и целия западен свят засилват двустранните си отношения.
Руският премиер Михаил Мишустин се срещна в Пекин с президента Си Дзинпин ден, след като разговаря с колегата си Ли Цян. Разговорите и в двата случая показаха едно - двете големи държави са потвърдили решимостта си да продължат да си сътрудничат, въпреки "турбулентните" външни условия. В момента Кремъл и Поднебесната империя са трън в очите на всички, които не могат да ги подчинят и да им диктуват какво да правят. Всеки ден до нас достигат новини как е пълно с руски и китайски шпиони, а "невинните", но същевременно "велики" западни държави се опитват да се предпазят. Но това е съвсем далече от истината. Ако направим една кратка съпоставка на икономическите показатели на Китай, Русия и Запада, ще видим как първите две се справят много по-добре и имат по-добри показатели, въпреки цялата отрицателна пропаганда, въпреки налаганите санкции и обвинения в какво ли не. Защото, когато си знаеш интереса, ти си поставяш цели и се стремиш да ги постигнеш и не се спираш да хвърляш камъни по всяко куче, което лае по пътя.
Част от новия 5-годишен план за развитие на Китай включва отварянето на държавата още повече към света и, както лидерите й неведнъж са заявявали, те не искат конфронтация с никого, а напротив - всички да си подадат ръка и взаимно да си помагат.
Така че Европа и САЩ (които дори нямат планова политика и не се интересуват какво ще се случи дори догодина), нямат право да критикуват и обсъждат съхраняването, консолидирането и развитието на китайско-руските отношения, след като самите те не искат да имат нищо общо с тях. А погледнато реално - заедно, Изток и Запад, биха могли да постигнат много повече, да допринесат за развитието на бедните държави (не само на думи, но и на дела), да прекратят безсмислените войни, които се водят (но явно нямат полза от това). И така, за пореден път лицемерието и егоизмът на Запада изпъкват. Докато се опитва да изолира страни, отворени към всички, де факто, се затваря в собствения си малък свят, който постепенно се свива все повече и повече.
