Неизчерпаемият извор на Яко Молхов

На 29 декември 2025 г. се навършиха 110 години от рождението на Яко Молхов, позабравен, а всъщност забележителен литературен и филмов критик. Покойният ни поет Михаил Берберов казваше: "Бай Яко" - това спонтанно обръщение към него може да чуете от различни по възраст словомъченици по литературните стъгди и в столицата, и в провинцията. И ще усетите, че у него няма и сенчица от снизхождение. Напротив, то изразяваше истинско доверие, което включва и уважение, и вяра, и почит, и безкомпромисно приятелство." Наистина, той притежаваше един удивителен духовен и човешки магнетизъм, с който грабваше и покоряваше умовете и сърцата на многобройните си събеседници още с първото съприкосновение с него. 
Роден е в с. Каменица (днес квартал на Велинград). Баща му загива на фронта по време на Първата световна война. Притиснато от недоимък, семейството търси спасение в София през 1926 г. В столицата невръстното момче е заставено да учи и работи. Още като ученик става един от най-дейните членове на РМС, което предопределя до голяма степен и бъдещото му идейно-политическо развитие. Оттогава датират и първите му опити на литературното поприще, като се включва в литературния кръжок "Хр. Смирненски", ръководен от Челкаш. Записва се да учи право в Софийския университет, но Законът за защита на нацията на Негово величество хлопва вратите на Алма Матер за младия евреин. Започва да сътрудничи на вестниците "Работническо дело", "Заря" и други леви издания. По време на Втората световна война попада в менгемето на еврейските трудови лагери на "хуманната" монархо-фашистка власт, но той никога не слага оръжие, оставайки верен на избраното си житейско верую.
След Девети септември 1944 г. работи в "Българска кинематография" (1948-1952), учи в Московския държавен киноинститут, след което е главен редактор на сп. "Киноизкуство" (1956-1963), а от 1957 до 1970 г. е редактор в Студията за научнопопулярни филми, после завежда и отдел "Белетристика" в сп. "Пламък". В течение на десетилетия е неизменно в коловозите като локомотивен машинист в националния ни духовен живот. Следи отблизо и анализира текущия ни литературен и кинопроцес и се утвърждава като един от водещите ни духовни барометри. Своите задълбочени аналитични проучвания и впечатления споделя най-чистосърдечно в нескончаем поток от статии и рецензии в централния ни печат, а нерядко е канен като компетентен и авторитетен събеседник и в телевизията ни. 
Спомням си колко много нашумя през 1985 г. появата на капиталния му труд - двутомника "Времето на критика". Наред със завоюваните си престижни позиции в областта на литературната ни и филмова критика, Яко Молхов се изяви и като ярък и талантлив пътеписец. Спомням си с какъв радушен прием се посрещнаха книгата му "Пътуване към Америка" и пътеписът му, посветен на посещението му в Англия, Белгия и Холандия. И само това ли? Литературната му анкета с Веселин Андреев беше истинско събитие за читателските и писателските ни среди в края на 80-те години на миналия век. 
Погледнато в човешки план, Яко Молхов се отличаваше като изключително скромен, удивително земен и достъпен събеседник. Където и да се появеше, с приветливото си изражение и грейналата добронамерена усмивка грабваше и печелеше симпатиите на приятели и почитатели, даже и на непознати.
Неговият житейски и творчески път е един своеобразен неизчерпаем извор, от който трябва да поемат живителни пречистващи струйки днешните и идните поколения на застрашената ни българска нация.