С копие срещу София

Може и да прозвучи скандално и претенциозно, но посегателството срещу нашето посолство в Скопие не е изненада. Макар и без последствия, хвърленият камък срещу входната врата на най-важната ни дипломатическа мисия в Скопие е кулминацията от ескалацията на антибългарската омраза в РС Македония. През последните години македонска идентичност се утвърждаваше с юмруци, ритници и обиди срещу българите там. Утвърждаваше се и с посегателства срещу културни обекти. Няма да е също изненадващо, ако в РСМ има екземпляри, които смятат, че това изобщо не е върхът на ескалацията. И пред македонската идентичност се отварят такива "богати перспективи" като убийства или осакатявания на северномакедонците, които не крият българското си самосъзнание, на български граждани, отишли на туризъм в РСМ или участващи в съвместни прояви в културата или образованието, че дори и като провокации по границата.
Властите в РСМ осъдиха деянието с камъка срещу България, но той едва ли щеше да бъде хвърлен, ако те бяха заложили на добросъседството като евроценност.
Хвърленият обаче камък е не само срещу България, а и срещу самата РСМ. Там управляващи и "запалянковците им" си вярват, че Скопие трябва да действа само с копие срещу София. Само дето с такова злосъседство ще има още дълго да въздишат по Европа.