Държавата на констатациите

Поне двама водачи на листи (Ивет Горанова и Владимир Николов) дори и в кампанията ежедневно облъчват хората от рекламните блокове на телевизиите. Дали рекламират добавки, свещички против хемороиди или превръзки няма значение. Те са всекидневно на екран и това брутално нарушава равнопоставеността за изборите. На петия ден от кампанията и СЕМ откри този факт. Отбеляза го с мелодраматична декларация, в която обръща внимание, че "нарушава принципите на равнопоставеност и неутралност". Дотук.
Съветът има правомощия само да констатира и безпомощно да свие рамене. Комерсиалната реклама е бензинът на медиите и дори държавата не може да прекрати това изкривяване. Значи поне двама водачи имат нечестно предимство. И СЕМ го отбеляза. Всичко останало е виновно мълчание. И декларация, написана на бюрократичен български, която смазва мозъчните клетки със своето безсилие.
Абсолютно същото виждаме във Външно. Там пък Надежда Нейнски щяла да сформира щаб за борба с дезинформацията с цел "информационна устойчивост". Какво, по дяволите, може да означава това? И какви точно инструменти има Външно да наложи на стотиците подкастъри тази устойчивост? Да не говорим, че нещо, оглавено от Велизар Шаламанов, предизвиква естествено недоверие и отвращение. Поредното бюрократично нищоправене. Поредното изнасилване на българския език. Поредната констатация, след която нищо не следва. Държавата на констатациите.