Голямата маса и малките възможности
"Голямата маса" започва през 2024 година в район "Оборище" като една наистина добра идея – да върне хората на улицата, да събере съседите около обща маса и да създаде усещане за квартална общност. През годините събитието преминава през различни улици – "Васил Друмев", "11-ти август", "Врабча", "Асен Златаров", "Васил Априлов", а тази година и по "Веслец". Посланието винаги е било едно и също – споделена храна, разговори, култура и близост между хората.
На теория звучи прекрасно, само че с всяка изминала година става все по-трудно да не забележиш как първоначалната идея започва да се размива и да отстъпва място на нещо съвсем различно. И това става ясно скоро след като отидеш на събитието, което би трябвало да събира общността, а срещу себе си видиш цени от по 25 лева за пет сарми. Тогава започваш и да се питаш кого всъщност събира тази общност. Съседите, пенсионерите, младите семейства с деца ли? Или една все по-тясна група хора, за която 25 лева за няколко сарми са просто поредният разход между специалното кафе и следващия фестивал?
Все повече подобни събития започват да приличат не на квартален празник, а на своеобразен градски подиум. Хора идват да покажат новите си дрехи, новите си обувки, последните тенденции в начина си на живот и да демонстрират принадлежност към определена градска култура. Няма нищо лошо в това, но когато събитие, финансирано и подкрепяно от публични институции, започне да обслужва предимно една социална група, вместо да бъде достъпно за всички, идеята вече се променя и започва да прилича повече на частен клуб, отколкото на обществено пространство, готово да събира хора.
И тук идва големият въпрос към Столична община и районната администрация. Когато организираш събитие с претенцията да изграждаш общност, защо позволяваш на търговци да превръщат това пространство в поредната възможност за свръхнадценки? Защо няма ясни критерии за достъпни цени? Защо няма механизъм, който да гарантира, че храната на подобно обществено събитие ще бъде достъпна за хората, за които уж е създадено?
Особено днес, когато все повече хора говорят за поскъпването на живота и усещат как покачващите се цени започват да ги притискат все повече. Въпреки, че оригиналната идея на събитието е хората сами да си донесат храна, която да споделят на тази маса, виждаме, че концепцията отново се измества повече към търговията. Няма лошо да има избор, стига да не бъде поредният печалбарски за сметка само и единствено на потребителя...
Общността не се изгражда с маркетингови лозунги, не се изгражда с красиви снимки за социалните мрежи, нито с гурме сарми за 25 лева. Общността се изгражда тогава, когато всеки човек може да седне на масата без да се замисля дали може да си го позволи. Защото една маса е наистина голяма не когато е 60 метра дълга, а когато има място за всички.