Пенсии по „швейцарско правило“, реформи по български

От години по това време се знае какво ще стане с пенсиите от 1 юли. Тази година доста се ослушвах, преди да започна да пиша този текст. То, като няма бюджет, какво да пише човек... А сега и намеците, че добавката за КОВИД, която от 1 октомври 2022 г. беше включена трайно в получаваната пенсия, няма да се индексира при първолюлското осъвременяване на настоящите пенсии, беше най-малкото объркващо. Защото при 702 лева (почти 359 евро) пенсия пълното й актуализиране би добавило 54,75 лева, но при 642 лв. осъвременяването би било с 50,07 лв. Разликата от 4,68 лв. (2,39 евро) си е един хляб повече на месец! Може би наистина 60-те лева изкривяват философията на осигуряването, защото не са резултат от осигурителен принос, а бяха своеобразна антикризисна мярка. Но и спирането на индексацията им на практика е отнемане на придобито социално право. Спестените пари надали ще запълнят дефицита в държавното обществено осигуряване. А и такъв акт по никакъв начин не може да се нарече реформа. На последното се заседание от 9 юни Надзорният съвет на Националния осигурителен институт реши, че на 1 юли със 7,8% ще бъдат осъвременени по т.нар. швейцарско правило всички, отпуснати 31 декември 2025 г. пенсии. Гордо бе оповестено, че средната пенсия ще достигне 543 евро, което е с 45 евро повече в сравнение с миналата година. Това е съвсем естествено при 7,8% индексация на всички пенсии, което става по закон, а не по добра политическа воля на управляващите. Пък и от всичките над 2 милиона пенсионери, 9195 са с тавана от 1738,40 евро. 

Отново се заговори гръмко за "заплата в плик"

Люта битка срещу "заплатата в плик" обеща да поведе вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Гълъб Донев още във втората половина на 2021 г. Ала пликовете и днес се пълнят с банкноти. Но светлото бъдеще с ограничаването на недекларираната заетост може би тепърва предстои. Ха, дано!  
Все пак, ако се съсредоточим върху обозримото бъдеще, може да видим с колко евро би се качил отдавна изяденият от инфлацията доход на един средно статистически български пенсионер. 

В момента минималната пенсия за стаж и възраст 

е 322,37 евро ( 630,50 лв.) след по-малко от седмица ще стане  347,51 евро (679,68 лв.) и ще продължи да е по-ниска от линията на бедност за тази година - 390,63 евро (764 лв.). Друг важен доход е

социалната пенсия за старост 

защото тя е основата за изчисляване на множество други пенсии, които не са свързани с трудова дейност. Като процент от нея се определят и редица нормативно установени добавки към пенсиите. Тя също ще бъде индексирана със 7,8% от 1 юли и от 170,51 евро (333,48 лв.) ще бъде 183,81 евро.

Кой има право на социална пенсия за старост

Това са хората, навършили 70 г., ако годишният доход на член от семейството към датата на навършване на възрастта е по-малък от 30% от сбора на линията на бедност, определена за страната през последните 12 месеца. Ако искането е направено след навършване на 70-годишна възраст и след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, доходът на член от семейството се преценява към датата на заявлението.
При определяне на годишния доход на член от семейството не се включват добавката за чужда помощ, компенсациите, индексациите и еднократните плащания, изплащани към пенсиите, не се включват и  помощите, отпуснати при условията и по реда на социалното подпомагане, както и целевите помощи за отопление, отпуснати съгласно нормативен акт и семейните помощи за деца (по чл. 2, ал. 2 и ал. 3, т. 2 и 3 от Закона за семейните помощи за деца и месечната добавка по чл. 42 от Закона за интеграция на хората с увреждания).

Кои плащания са свързани със социалната пенсия за старост

Преди всичко, това са пенсиите за инвалидност, които не са свързани с трудова дейност). Сред тях е социална пенсия за инвалидност. Тя не може да се получава заедно с друг вид пенсия. Право на нея имат навършилите 16 г. с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71%. Ето как ще се променят месечните пари на хората, които вземат такава пенсия:

1. за хората с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане 100% с определена чужда помощ е 160% от социалната пенсия за старост:
- досега – 533,57 лв. 
- от 1 юли – 272,82 евро 

2. на хората с 91 до 100% увреждане - 140% от социалната пенсия за старост:
- в момента – 466,87 лв. 
- след седмица – 238,72 евро 

3. при с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто – 130% от социалната пенсия за старост:
- от 1 юли 2025 г. – 433,52 лв. 
- от 1 юли 2026 г. – 221,67 евро.

Пенсии за гражданска или военна инвалидност също се изчисляват на базата на проценти от социалната за старост. Тя е основа и за персоналната пенсия, която обикновено се отпуска при определени условия (напр. при навършване на 65 г. за хора, които са гледали деца с увреждания).
Добавки към пенсиите също са процент от социалната за старост. Сред тях е добавката за чужда помощ, която се изплаща се на хора с уврежданият. Също и добавките за ветерани от войните по Закона за ветераните от войните.

Колко души получават социална пенсия

Към юни тази година всички пенсионери във всички възрасти са 2 071 007 души. От тях 6872 са със социална пенсия за старост, като 3807 са мъже. Социална пенсия за инвалидност вземат 56 995 души, а персонални пенсии получават 995 души. 

Ще влезе ли във фризера минималната заплата?

Въпрос с повишена трудност. От друга страна, по неписано правило за нашата страна още от годините на социализма, тръгне ли един слух, той рано или късно се оказва голата истина. 
Донев, а преди него и Радев, отрекоха твърдението за замразяване на минималната заплата като "напълно невярно". По думите на Донев "решения за 2027 г. няма и предстои съвместна работа между финансовото, социалното министерство и социалните партньори за разработване на механизъм, по който да бъде определен нов размер на МРЗ". После се заговори за изработване на нов механизъм за определяне на минималната заплата, който да влезе в сила от 2027 г.
Да не забравяме, че немалка част от хазната, в това число и пенсионната, и здравната, се пълни точно с отчисленията и удръжките от минималната заплата.
Заговори се и за "другите" заплати, подсказка за което сякаш дадоха възнагражденията на болнични шефове. Дадена е заявка да бъдат ограничени парите на директорите в бордовете на държавните и в предприятията с над 50% държавно участие до заплатата на президента на България.  

За къде се разбързаха

От години частният бизнес иска държавните служители сами да плащат осигуровките си. Сега народни представители от „Демократична България“ внесоха проект, който да облече в закон това искане. Според проекта за период от седем години трябваше осигуровките на чиновниците да достигнат тези на заетите в частни предприятия. Но според проекта за бюджет на държавата това ще стане за две години. Но 
най-интересната част от плановете на властта са компенсациите за държавните служители. Тоест, хем ги карат да си плащат осигуровките, хем ги компенсират така, че доходите да не паднат. Е, щом хазната има пари да ги компенсира, защо ги кара да си плащат осигуровките? Очевидно това е логическа задача от по-по-висша математика, чието решение дреме в бъдещето. И тъй като познанията ми по смятане не са на високо ниво, приемам ситуацията като оксиморон. 
В настоящето остава е планът, чийто резултат се очаква да понапълни хазната на ДОО. Още от 1 август тази година заетите по законите за държавния служител и за съдебната власт да поемат осигуровките си - в началото в съотношение 80:20, а после - 60:40.  Подобна схема се планира за догодина и за полицаи, военни и др. 
Предвижда се следното разпределение по фондове, като за пенсии има две схеми:
- за родени преди 31 декември 1959 г. - 19,8% (за работодател 15,8%, за служител 4%)
- за родените след 31 декември 1959 г., вноската е 14,8% (за работодател 11,8%, за служител 3%)
И още:
= за допълнително задължително пенсионно осигуряване (универсални пенсионни фондове) - 5% (за работодател 4% и за служител 1%).
= За фонд „Общо заболяване и майчинство” – 3,5% разпределени между работодател и служител съответно 2,8% и 0,7%;
= За фонд „Безработица” - 1% разпределени между работодател и служител съответно 0,8% и 0,2%;
= За фонд „Трудова злополука и професионална болест” вноската остава само за сметка на работодателя и е 0,7%.
За здравно осигуряване е 8%, като 6,4% поема работодателят, а 1,6% - служителят.