Заветите и делото на Георги Димитров звучат актуално и днес

18 юни ни връща към една рождена дата, отекнала в историята - през 1882 г. на този ден се ражда Георги Димитров - син на българския народ, глас на съпротивата, лице на международната солидарност...
В свят, където несправедливостта отново се представя за ред, а алчността - за прогрес, споменът за Димитров не е просто историческа справка. Той е предупреждение. И пътеводител.
В Лайпциг, на подсъдимата скамейка на нацисткия съд, Димитров не просто се защити - той разобличи фашизма с изключителните си смелост и достойнство, превръщайки процеса в трибуна на истината и съпротивата.
Димитров не е паметник от миналото. Той е незатихнал зов: към действие, към организиране, към общ фронт срещу диктата на капитала и търговците на война.
Днес, в свят с увеличаващи се военни конфликти, кризи и агресията на алчния финансов елит, думите и примерът на Димитров звучат болезнено актуално. Имаме нужда от ново обединение, нов фронт срещу войната, срещу социалната несправедливост, срещу модерния империализъм - монополните корпорации, криещи зад законната корупция - лобизъм.


Георги Димитров е роден на 18 юни 1882 г в с. Ковачевци в пролетарско революционно семейство. Не може да завърши прогимназия поради бедност и става словослагател в печатница. Работи упорито върху своето мисловно израстване. Влиза в редовете на синдикалното движение на 15-годишна възраст. По-късно става секретар на Печатарския работнически синдикален съюз.
Сериозно влияние върху неговото революционно развитие оказват произведенията на Ботев, Белински, Херцен, Добролюбов, Чернишевски, Писарев, учението на Маркс - Ленин, разработките на Сталин и героичната борба на руската работническа класа.
През 1902 година Димитров става член на Българската социалдемократическа партия, а след една година се включва в борбата срещу общоделството. Работейки съвместно с Благоев, Кирков, Георгиев, при разцеплението той е един основателите на софийската организация на тесните социалисти.
По-късно като член на ЦК на БРСДП (т.с.) и секретар на Българския работнически синдикален съюз, по поръка на партията той е сред уважаваните организатори на 680 стачки.
Когато оглавява революционните борби, се отличава с издръжливост, храброст, гордо понася несгодите, изпитанията на монархокапиталистическата власт. Безкомпромисно отстоява делото на българската работническа класа. За това е вкаран в затвора по време на Първата световна война, заради неговата революционна дейност срещу нея. 
Специална роля в живота му изиграва ВОСР. През 1921 година партията го изпраща за свой делегат на Третия конгрес на Коминтерна. Там той лично се запознава с Ленин и Сталин, които оказват огромно влияние върху неговата революционна дейност.
През 1923 година заедно с Васил Коларов оглавява първото антифашистко въстание в света у нас, за което е осъден на смърт.
В емиграция работи активно в Изпълнителния комитет на Коминтерна. В Германия фашистите му устройват провокация с цел да го уличат като терорист. Но благодарение на неговата интелигентност и смелост той се превръща в герой на международната работническа класа, като морално, на организирания фашистки процес, разобличава действията на немския фашизъм. Там той по най-достоен начин защитава хуления от фашистката сган български народ - българската работническа класа, българските селяни, българската интелигенция. Като подчертава, че диваци и варвари са само фашистите.
Благодарение на мощния революционен протест на трудещите се от целия свят и застъпничеството на СССР, който му дава съветско гражданство, той е освободен от кървавите лапи на фашизма и на 27 февруари 1934 година пристига в Съветския съюз.
През следващата година е избран за генерален секретар на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал. Георги Димитров работи упорито за създаването на единния пролетарски фронт в международното работническо движение и за обединението в народен фронт на демократичните сили начело с комунистическите партии в борбата против фашизма и войната.
Оглавява твърдия курс на Българската комунистическа партия през 1941 година за въоръжена борба срещу фашизма, който побеждава на 9 септември 1944 година благодарение настъплението на Червената армия.
През 1946 година става министър-председател на НРБ, като гарантира съюза на работниците и селяните в социалистическите преобразувания на страната.
На 2 юли 1949 година след продължително и тежко боледуване Георги Димитров умира в санаториума „Боровиха” близо до Москва.
Сигурно и в бъдеще ще продължат коментарите и оценките за Георги Димитров. Ще се откриват нови факти и доказателства, ще се интерпретират по друг начин, по-пълно и всеобхватно, неговият живот и дейност. С разрушаването на мавзолея, премахването на исторически факти и събития от учебниците, някои смятат, че ще лишат поколенията окончателно и безвъзвратно от историческата истина. Но и това, което има като архиви и документи, хвърля достатъчно светлина всеки съвестен изследовател да даде категорична оценка, че Георги Димитров не е само минало, а много от неговото творчество и дело са и ще бъдат в полза на човешкия прогрес. Те не може да се вместят само в местните рамки, а имат и международно значение.