Юбилей - 160 години от рождението на поета
Документи с клеймото на времето
Преди 90 години Иван Вазов отстъпва свое кафене на читалището в Сопот. Дали днешните ни богати интелектуалци са способни на подобен жест?...
/ брой: 144
Цветанка Неделчева
директор на къща-музей "Иван Вазов" - Сопот
Колкото повече години ни отдалечават от времето, през което е живял Иван Вазов, толкова по-скъпи ни стават всички оригинали, писма, документи и снимки, свързани с него. Всяка новооткрита страница от документалното наследство на Вазов е ценен архивен материал, разкриващ неизвестни факти, свързани с жизнения и творчески път на поета, както и представяйки го пред нас като обикновен човек, всеотдаен и скромен, готов да помогне и услужи и в същото време погълнат от делничните грижи на битието.
Във фонда на къща-музей "Иван Вазов" - Сопот, се съхранява машинописен препис на неизвестно писмо на Иван Вазов. То е написано на 22 ноември 1918 г., София, до полковник Коста Николов от Дирекция "Стопански грижи и обществена предвидливост". Преписът е направен от брата на поета Борис Вазов. Писмото бе подарено от неговата дъщеря Бинка Вазова - изтъкната художничка и дарителка на къщата-музей "Иван Вазов" в Сопот. Тя почина през 2007 г. в София на 98-годишна възраст.
Писмото, отразяващо всекидневието на народния поет, нелишено от житейски грижи, има следният текст:
"Многоуважаеми г-н Николов,
Не бидейки здрав, за да ви видя лично, обръщам се към вас с настоящето и ви моля да бъдете така добри да ме снабдите, по който начин знаете, с няколко метра дърва, за да не остана при най-големите студове без топливо.
С почитание и сърдечен привет
Ваш И. Вазов.
Във фонда на къща-музей "Иван Вазов" - Сопот, се съхранява и писмо на народния поет до председателя на читалище "Искра" - Сопот. Текстът е следният:
"Уважаеми господин Председателю,
С готовност отстъпвам от мое име и от името на другите членове на семейството ни нашето дюкянче на мегданя, сега кафене, за помещение на читалището ви "Искра".
Покажете това писмо на съдържателя на кафенето, когото моля незабавно да освободи местото, за да се настани там читалището.
С поздрав: И. Вазов.
София,
19 март 1921"
Съпричастността на Вазов с проблемите на сопотското читалище има своето обяснение. След завръщането си в родния си град през 1875 г. народният поет взема дейно участие в будния читалищен живот на града. Активни читалищни дейци са и останалите членове на революционния комитет в Сопот. След Освобождението читалището преустановява дейността си. Едва на 9 ноември 1897 г. по инициатива на будни граждани и учители в Сопот се основава читалище "Искра".
През 1898 г. по времето, когато е министър на Народното просвещение, Вазов изпраща на сопотското читалище "държавна-читалищна помощ" от 500 лева. В протокол Nr 3 от 28. I. 1898 г. на сопотското читалище е отбелязано: "задължава се настоятелството да приготви и отправи благодарствено писмо г-ну Вазову за същата.
Факсимиле от писмото на Вазов до председателя на сопотското читалище, с което отстъпва помещението на фамилното кафене на местното читалище "Искра"
В бр. 1419 на вестник "Мир" от 15 юни 1904 г. е поместено благодарствено писмо на сопотското градско читалище "Искра" от 12 юни 1904 г., в което се казва: "Настоятелството на сопотското гр. читалище "Искра" изказва своята благодарност на народния ни поет и съгражданин г. Иван Вазов, загдето благоволи да подари на читалището ни пет разни екземпляра от негови собствени литературни произведения." От тях е запазена само книгата "Поеми" (1879-1884), С., 1904, с автограф.: "На сопотското читалище "Искра" - автора й". Тази Вазова сбирка е един от ценните експонати на фонда на музея в Сопот.
В началото на 1921 г. читалищното настоятелство се обръща с молба към народния поет да му отпусне дюкяна в центъра на града, тогава кафене. Получило веднага утвърдителен отговор от своя съгражданин, читалището се настанява в него.
През юли 1877 г. родният дом на Иван Вазов е опожарен и сринат до основи. Такава е съдбата на целия Сопот. След Освобождението, по спомени на племенника на народния поет Иван Пачев, Вазовият брат Никола "успял да построи едно малко жилище и дюкян - бакалница, само към лицето на мегданя, за да може да отвори бакалия и да има препитание за семейството." Този дюкян Иван Вазов с готовност предоставя на сопотското читалище. Писмото на народния поет до неговия председател е свидетелство за родолюбивото му отношение към родния град и неговото културно развитие.
През 1931 г. започва възстановяването на родната къща на Иван Вазов, а на 6 юни 1935 г. тя е открита тържествено като музей от цар Борис III.
След смъртта на народния поет сопотското читалище е преименувано на негово име. Вера Вазова - дъщеря на генерал Георги Вазов и племенница на народния поет, дълги години съхраняваше една скъпа семейна реликва - бюстова снимка на Иван Вазов в работния му кабинет в София. Тя е направена на 3 април 1920 г. от брат й Александър Вазов, посветил се на художествената фотография и филмовото изкуство.
Вера Вазова, дарителка на къщата-музей "Иван Вазов" в Сопот, подари за фонда му фотокопие от оригиналната Вазова снимка. Тя е авторка на книгата "Иван Вазов и неговите близки", която има три издания, и на романа трилогия "Под облачно небе". Вера Вазова почина през миналата година в София на 102 години.
Иван Вазов не е обичал да се снима често. Неговият фотограф Алексадър Владиков, чието ателие поетът посещава само в наложителен случай, разказва за отношението на Вазов към позирането и предпочитания от него профил - анфас при фотографиране:
"Когато идваше при мен, поръчвах му кафе и разговаряхме:
- Ще ме снимаш, както си седя. Не обичам да ме въртят и принуждават да заемам различни пози. Позирането е неестествено нещо и подхожда повече на жените и на несериозните мъже.
Веднъж помолих поета да си обърне главата още малко вляво, защото иначе ще излезе с двете си уши.
- Че какво от това! Господ е създал на човека две уши, за да слуша повече, и една уста, за да говори по-малко.
- Но на портрета това може да бъде малко некрасиво.
- О, напротив! Човешката глава е ценна ваза, пълна с мисъл, която изглежда по-красива с простонароден анфас, отколкото с модерен профил.
Снимката на Иван Вазов, направена от неговия племенник Александър Вазов, разкрива и друг интересен факт - поетът е фотографиран в деня, който е документиран от проф. Иван Шишманов по следния начин:
"3 априлий 1920
Още пази стаята, но вече е значително по-добре. Има само малко мърхавица. Привършил "Ивайло" и днес непременно ще го предаде на сестра си.
Говорим за утрешния "Ден на изкуствата". Поетът К. Христов идвал у него, стоял цял час и му поднесъл за подпис 11 пощенски карти, които утре ще се наддават. С бележките за майка си още не е готов.
"Уморен съм. Ще почакаш. Не ми се пише. Не ми се даже и чете. Но вече пропуших. Д-р Сарафов уж ми забрани тютюня, а ми изпрати цяла кутия ксантийски цигари."
На снимката Вазов е видимо спокоен, оптимистично взрян в бъдещето. Това спокойствие идва от задоволството, че този ден той е завършил преработката на драмата си "Ивайло", за да бъде поставена втори път в Народния театър по случай втория юбилей на поета. Написана през 1911 г., отпечатана и играна в Народния театър през 1913 г., пиесата е отново на сцената през сезона 1920 - 1921 г. за Вазовата юбилейна седмица от 24 до 30 октомври 1920 г.
Александър Вазов започва своята кариера на фотограф в София. Ето какво разказва той в спомените си: "След като получих познания върху начина на снимането от известния тогава фотограф Борис Блъсков, аз се отправих с желанието да снимам поета Иван Вазов. Много ме обичаше, аз четях неговите стихове гласно и така той ги проверяваше..."
По-късно, след като завършва Мюнхенското фотоучилище и получава звание фотограф-художник, Ал. Вазов открива ателие по художествена фотография в Берлин. Имал е и свое фотостудио в Рим. Създава и фотоателие "Плиска" на ул. "Леге" - София. В столицата открива и първата в България портретна художествена фотоизложба. Неговите снимки са направени с изявен усет на фотограф-художник.
Александър Вазов, на когото дължим ценната Вазова снимка, е "един от първите режисьори и оператори на говорящи филми в България". Трябва да отбележим, че като племенник на народния поет той проявява интерес към творчеството му. През 1935-1936 г. Ал. Вазов създава игралния филм "Грамада" (по едноименната поема на своя чичо).
През 1937 г. се залавя ентусиазирано да създаде филм по романа "Под игото", но редица обстоятелства му попречват да осъществи замисъла си. През 1938 г. Вазовият племенник започва снимките на филма "Настрадин Ходжа и Хитър Петър" по свой сценарий. Александър Вазов е един от създателите на българското кино, оставил богато наследство и от документални филми.
Снимката на народния поет, направена година и половина преди неговата смърт от племенника му, е една от последните снимки на поета. Освен че притежава историческа и документална стойност, тя е ценна и като реликва, създадена от Александър Вазов.
Писма, снимки, оригинали, свързани с народния поет... Сега музейни експонати, съхранявани в богатия фонд на родната му къща-музей в Сопот... Те носят клеймото на времето и вълнуват със своята автентичност и неповторимост. Защото са непреходна връзка с един живот и едно творчество, отдадени без остатък на България...