Няма значение кой ще влезе в Белия дом

Политико


Докато гласоподавателите в САЩ избират нов президент, европейците нетърпеливо чакат да видят дали победителят ще бъде Доналд Тръмп - кошмар за мнозина, или Камала Харис, която се смята за много по-добра за трансатлантическите отношения. Неудобна истина е, че американският интерес към Европа намалява през последните 30 години. И никой от кандидатите няма вероятност да върне трансатлантическия разцвет от началото на 90-те години.
Това не означава, че тези избори няма да засегнат Европа. Един от кандидатите е почитател на Владимир Путин, който иска да наложи 100-процентови мита върху европейските стоки и обещава да сложи край на войната в Украйна ден след избирането си. Неговите заплахи да изтегли Вашингтон от НАТО трябва да се приемат сериозно, защото този път Тръмп вероятно няма да бъде ограничен от "дълбоката държава". Харис, напротив, обещава приемственост в глобалната лидерска роля на САЩ и има еврофилски съветник Фил Гордън, на когото Европа възлага големи надежди.
Но ако се направи крачка назад, по-голямата картина е следната: Европа просто не е толкова важна за Вашингтон, колкото беше преди. Застаряваща и свиваща се, алергична към политиката на силата, непоколебима и несклонна към рискове, Европа все повече предизвиква у много американци не привързаност, а подигравателно презрение - място, подходящо за празници и не много повече. Това, което не помага - е разликата в представянето между американската и европейската икономика, която се разширява неумолимо в полза на Америка.
Трансатлантиците ще изтъкнат, че отношенията между САЩ и ЕС са били добри при президента Джо Байдън. Неговата подкрепа за Украйна (включително заем от 20 милиарда долара, обявен миналата седмица) беше непоколебима, дори и да не оправдава ястребовите надежди. Неговата администрация, чрез съветника по националната сигурност Джейк Съливан, изгради тясна връзка с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Байдън е последният президент на Америка от времето на Студената война. След него се изреждат набор от политици, които не смятат, че Русия представлява основна заплаха за интересите на САЩ или имат силно потиснато усещане за ролята на Вашингтон в света. Но дори и Байдън, когато се наложи, позволи във Вашингтон да лъсне приоритетът на Индо-Тихоокеанската зона.

Зад кулисите

французите обикновено гледат с трезво око на това как Вашингтон вижда Европа."Това не е враждебност"- иронизира един дипломат. - Това е безразличие. Понякога това е по-лошо." За да се добие представа колко много нещата вече са се променили, е полезно (или мазохистично) да се погледне назад към дните, когато златният стандарт на Pax Americana достигна най-високото си ниво.
Датата беше 6 юни 1994 г. Съюзниците на Америка се бяха събрали в Северна Франция, за да отпразнуват 50-ата годишнина от Десанта в Нормандия. Младият президент, свирещ на саксофон, Бил Клинтън, беше звездата на шоуто. САЩ бяха спечелили Студената война и сега се разпростираха из Западна Европа, без военна съпротива, но все още изпращайки повече от 120 000 войници. Няколко години по-рано Вашингтон отправи призив и скоро 40 държави, включително няколко европейски, се присъединиха към операция "Пустинна буря". На фронта на дипломацията все още бродеха гиганти: Ричард Холбрук се извисяваше над Берлин от американското посолство.
Добре е да се сравни и да се види

контрастът със състоянието на нещата днес

САЩ оттеглиха или намалиха европейския си отпечатък в почти всяко направление, с изключение на един - дигиталната сфера, където американските технологични компании като Facebook и X царуват повече или по-малко на европейските устройства, но не носят блясък. А нивата на войските са далеч под 100 000, въпреки горещата война на прага на НАТО.
Американските дипломати на континента са, с изключение на Дейвид Пресман в Унгария или Бриджит Бринк в Украйна, плахи същества, които внимават къде стъпват и избягват конфронтации.
Това че Европа е с по-малък приоритет в психиката на американските елити, се отразява в избора на образование и кариера. Владеенето на мандарин показва повече амбиции за стремглава кариера на дипломат, отколкото, да речем, френски или дори руски. Изучаването на Европа като геополитически субект, напротив, е ниша.
Голямата ирония на това, че Америка скучае от Европа, е, че е трудно да се посочи една конкретна причина, поради която това се случва. Според Бен Ходжис, който някога е командвал американските армии в Европа, разходите на Америка за разполагането на 450 000 войници на континента в пика на Студената война са лесно поети през последните 70 години и носят ползи за Съединените щати, които са далеч непропорционални на инвестицията. "За мен винаги е било озадачаващо, че хората не виждат какво огромно предимство имаме с нашето лидерство в НАТО и нашите отношения с европейските страни", казва той. Идеята, че Америка по някакъв начин не е в състояние да присъства както в Европа, така и в Индо-Тихоокеанския регион, е "изненадващо неинформирана."
Нещо повече, дори сега икономическите отношения между САЩ и Европейския съюз са по-големи, отколкото когато и да било в историята. Обемите на трансатлантическата търговия на стоки и услуги са огромни и нарастват година след година.
Някои европейци се заеха да напомнят на Вашингтон за тези факти. В документ от пет страници, предоставен на европейските външни министри през юли, полският външен министър Радослав Сикорски призова колегите си да говорят за взаимните ползи от отношенията и да разсеят негативните възприятия за трансатлантическите отношения, които са се наложили главно от страна на републиканците.
Но това е самотно търсене и такова, което не изглежда много свързано с MAGA изолационистите. За Тръмп, който гледа на НАТО като на бреме, или на неговия вицепрезидент Джей Ди Ванс, който приравнява възпирането на Русия с "разпалване на война", задграничното присъствие на Америка изглежда като раздразнение, разсейване от вътрешни приоритети като депортиране на мигранти или поддържане на ниски цени.

Докато часовникът тиктака до 5 ноември,

европейците се борят с перспективата за по-нататъшно оттегляне на САЩ. Смята се, че ако Харис спечели, Белият дом ще продължи да подкрепя Украйна, но в крайна сметка и в недалечното бъдеще ще насочи Киев към сделка с Русия. Инвестициите в НАТО ще останат последователни, въпреки че основната тенденция ще бъде по-нататъшното приоритизиране на Индо-Тихоокеанския регион пред Европа.
Ако Тръмп спечели, нарастващо е усещането, че всички залози са провалени. Някои смятат, че неговата администрация ще се държи рационално или поне рационално според неговите стандарти и няма да преобърне масата на НАТО, че той ще преследва сделка за войната в Украйна, която ще позволи на двете страни да претендират за победа (например като дадат повече оръжия на Киев и заплашвайки да премахне всички ограничения върху използването им, в замяна на това Путин да прекрати настъпателните операции и да получи територия).
Но не всеки е толкова сигурен. "Искаме да вярваме, че Тръмп ще бъде рационален, но никой не може да бъде сигурен", каза високопоставен дипломат от ЕС, пожелал анонимност, за да говори откровено за политиката на САЩ. "Възрастните в стаята няма вероятност да се върнат."
Хванати неподготвени през 2016 г., служители на ЕС сега казват, че се подготвят за всичко, което Тръмп може изстреля в тяхната посока. Дипломати и търговски служители уверяват, че са готови да отвърнат на удара "бързо и силно", ако Тръмп се опита да започне търговска война с ЕС. И все пак този вид търговска битка е, може би, лесната част, когато става въпрос за представяне на дългосрочните отношения на Европа със Съединените щати. Далеч по-предизвикателно е планирането на бъдеще, в което САЩ ще бъдат значително и постоянно по-малко ангажирани в защитата на Европа.
На този фронт Франция играе ролята на европейската Касандра, предупреждавайки, че блокът трябва да действа заедно в отбраната, независимо кой е избран за президент. "Не можем да оставяме сигурността на Европа в ръцете на гласоподавателите в Уисконсин на всеки четири години", каза френският министър Бенджамин Хадад по телевизия LCI миналата седмица. "Нека се откажем от колективното отричане. Европейците трябва да вземат съдбата си в свои ръце, независимо кой ще бъде избран за президент на САЩ."
Мелодията е подета от Европейската комисия в Брюксел, която иска Европа да бъде по-независима по отношение на технологиите, отбраната и суровините. Но истината е, че когато става въпрос за представяне на бъдеще с по-малко Америка, блокът е дълбоко разделен. Колкото и ентусиазирани да са привържениците на европейската "стратегическа автономия", зад създаването на европейска армия или европейски ядрен чадър не стои инерция.
"Без Съединените щати Европа е загубена", написа миналата година френският анализатор Никола Тензер. Далеч по-опасен е рискът Европа да не признае, че вече е загубила и в резултат на това да остане неподвижна и парализирана.

(Със съкращения)