Снимки Фейсбук "Куклите на Мария"
Приказен свят
Усмихнатите кукли на Мария Робева
Щом ти е дадена някаква дарба, трябва да е в полза на хората, казва майсторката
/ брой: 40
В навечерието на 1 март мартеници "изскачат" отвсякъде, където и да погледнеш, виждаш червено-бели конци, талантливо вплетени в различни форми, от чудни по-чудни. Но окото ми хващат не просто мартеници, а миниатюрни кукли в червено-бяла премяна. Баба Марта. С червена или бяла забрадка, или без никаква забрадка. Пижо и Пенда. И до тях още кукли - във фолклорни носии, дори приказни герои. Всичките - майсторски изпипани. От ръцете на Мария Робева. Коя е тя? И защо точно кукли измисля и твори? ДУМА се свърза с нея и неочаквано попадна в свят на съзидание, на доброта, много красота и сбъднати мечти.

Майсторката на изящните кукли живее и работи в Горна Оряховица. Нейните творения в града и региона, а и не само, са известни като "Куклите на Мария". Те не са просто играчки или сувенири, а истински произведения на изкуството, направени с много любов и душа.
"Започнах преди около 15 години да шия кукли с различни мотиви, като много по-рано се занимавах с ръчна изработка на най-разнообразни изделия, беше ми като хоби. С времето разбрах, че искам да правя само кукли", споделя за ДУМА Мария Робева, която е завършила социална педагогика и психология във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Въпреки доброто си образование обаче, тя смята, че не вижда полза от него в изработването на кукли, което сега е основната и единствената й работа.

Не искам да се разпилявам. Куклите са моята осъществена мечта. Всеки ден продължава да се сбъдва и е най-хубавото нещо, което може да ми се случи. Приемам го като благословия, признава Робева. Баба Марта за мен е много важна, защото тя е българска обредна кукла за здраве, което е най-ценното за един човешки живот, както и любовта! Правя ги с голямо старание и отдаденост. Внимавам за детайлите и към куклите винаги добавям миниатюрни предмети като клонка, сърчица, цвете, мартеничка, кошничка, луличка, очила, фенерче, ключета, чашки, обяснява майсторката. По думите й, за куклите Пижо и Пенда и Баба Марта, както и за тези с носии използва предимно вълнени и ръчно тъкани платове, натурални материали като прежда, памучни дантели, силиконов пух и дамски чорапи, с които моделира главите. Всичко шие и оформя на ръка. Най-често са около 25 см високи. Правила е и по 90 см, дори 5 см - най-малката. Няма точно определено време за изработването на една кукла, отделя толкова време, колкото й е нужно. Това са сувенирни кукли, които не са подходящи за играчка, по-скоро са за украса и декорация на дом, заведение или битов кът. Те са лесно разпознаваеми. Отличават се с характерните си розови, скулести бузки и топли усмивки.

Освен Баба Марта и куклите с български носии, и лавандуловите са доста търсени. Косите им са от вълна и започнах да ги ароматизирам с лавандулово масло, в резултат на което цялата кукла ухае прекрасно. Тематично гледам да ги редя по празници: коледни, мартенски, следват лазарките, великденските. А между тях има и пчелички, ежковци, рибари, фотографи, абсолвенти и др. Малкият принц и Червената шапчица отлежават в главата ми вече няколко години, искам "спешно" да ги сътворя, както и да направя кукли с носии от всяка фолклорна област. Имам много идеи, но времето не ми стига, разкрива Мария.
Често хора ми казват, че са видели моя кукла някъде - няма по-хубаво за един творец, да му разпознаят работата! Детето е живо в мен, затова майсторя весели и лъчезарни кукли, с червени бузи, смешни, закачливи, посочва занаятчийката, която наследява дарбата от баща си. Той можеше да рисува и аз си мислех, че ако не мога да рисувам, нищо друго няма да мога да направя. Оказа се обаче, че не е въпрос на умения, а на мотивация и труд. Защото човек може да се научи на всичко, стига да е въоръжен с воля, желязна дисциплина и самоизискване. Това ми дадоха куклите през годините! Аз съм най-лошият си началник, винаги съм критична и се стремя да науча нещо ново, откровеничи Мария, която е самоук майстор. Учила се е от хора, които безвъзмездно са дарили труда си в интернет пространството, от видеоуроци. Защо да крия моя труд? Моя позната майсторка казва, че истинският творец не е крадец, той има толкова много свои идеи, които не може да изпълни. Така че всеки да се занимава с каквото желае, само да е за добро, да създава. Искам да доставя радост на малки и големи, защото смятам, че имат нужда да се усмихват по-често.

Щом ти е дадена някаква дарба, трябва да е в полза на хората, убедена е Мария, която съвсем заслужено получава и Майсторско свидетелство за "Изработване на национални кукли".
Нейната "работилница" е навсякъде в дома й. Няма възможност за магазин, защото в него трябва да има изработени, готови кукли. Слава богу, клиентите и желаещите да имат моя кукла са повече, отколкото мога да направя. Не ми се налага да имам място, където хората да идват при мен. Сега представям куклите си чрез фейсбук страницата ми (https://www.facebook.com/MariasDolls.info). Преди се наричаше "Мария на куклите", защото не знаех кой на кого точно принадлежи, всъщност аз им принадлежа с цялото си сърце, добавя с усмивка Робева, която не крие щастието си, защото "прави това, което най-много обича - куклите и да пътува. Магия. Все едно живея в приказка".

Тя показва произведенията си и по различни фестивали, събори, изложения, в които участва, през цялата година. Така хората на живо могат да видят труда й - навсякъде по света.
Една моя кукла през миналата година отиде във Виетнам, в българска детска градина, която се нарича "Ян Бибиян". Президентът Румен Радев я занесе като подарък. Куклата също беше Ян Бибиян, разказва горнооряховчанката. Според нея много е важно децата да знаят и помнят корените си и да пазят българския дух.
Мария печели най-различни отличия. Но най-голямата й награда е, когато ценители споделят, че куклата е много по-хубава на живо, отколкото на снимка. "Аз не съм фотограф, значи съм си свършила добре работата. Доволният клиент е най-добрата реклама", отбелязва с гордост майсторката.
"Куклите на Мария" напомнят, че най-ценният дар идва от сърцето, направен със собствените ръце, с търпение и всеотдайност. Когато отново се закичим с червено и бяло, нека не забравяме, че в тях е втъкан благослов за здраве, плодородие и късмет. Благодарение на творци като Мария, Баба Марта ще продължава да бъде не само хубава традиция от миналото, а "жива" и усмихната гостенка във всеки български дом. И докато има кой да подари мартенски сувенир или да върже мартеница с мисъл, ще има свързаност между поколенията. Бъдеще, вяра и памет!
