Тръмп губи войната с китайците в "задния двор" на САЩ

Бренда ЕСТЕФАН*

Докато повечето латиноамерикански държави се опитват да открият златната среда между влиянието на Китай и Съединените щати, първата година от управлението на администрацията на Тръмп вече предизвика важни, макар и не винаги очевидни, геополитически промени в региона.
Различните страни избраха различни стратегии за взаимодействие с Вашингтон, като това е особено очевидно в случая с двете най-големи регионални икономики - Мексико и Бразилия, които се движат в противоположни посоки.

Полярните стратегии на Мексико и Бразилия

Мексико уверено се сближава със северния си съсед. Следвайки възприетия от САЩ курс, администрацията на новия президент Клаудия Шейнбаум обяви налагането на мита до 50% върху вноса на китайски автомобили, авточасти, стомана, текстил и фармацевтични продукти. Други азиатски износители, като Южна Корея и Индия, също могат да бъдат засегнати от приетите ограничения. Официално целта е да се защитят местните производители, но времето на тази инициатива не бе избрано случайно: Шейнбаум се готви да предоговори Северноамериканското търговско споразумение (USMCA). Мексиканските власти решиха да заложат на алианса със Съединените щати, смятайки този път за най-безопасния в контекста на дълбоката икономическа обвързаност между двете страни. В отговор Пекин, който е вторият по големина доставчик на стоки за Мексико, обвини латиноамериканската държава, че се е поддала на натиска на Вашингтон.
Бразилия, точно напротив, представлява христоматиен пример за съпротива срещу претенциите на Тръмп. Както е известно, Белият дом активно подкрепи бившия бразилски президент Жаир Болсонаро, настоявайки обвиненията, свързани с опита му за преврат, да бъдат свалени. А когато бразилските власти отказаха, последваха санкции, включително 50-процентни мита върху бразилския износ. Вместо това да доведе до отстъпки от бразилска страна обаче, Болсонаро беше осъден на 27 години затвор.
Това беше очевидно дипломатическо поражение за Вашингтон. След като приложиха най-суровите мерки срещу Бразилия, САЩ в крайна сметка бяха принудени безсилно да наблюдават как страната провъзгласи лозунга "Бразилия за бразилците", подчертавайки твърдото си намерение за съпротива срещу чуждестранната намеса. Междувременно в "Ню Йорк Таймс" беше публикувано писмо на президента Лула да Силва, в което той заявява готовността си за диалог по всеки въпрос, но изрично изтъква, че "демокрацията и суверенитетът на Бразилия не подлежат на обсъждане".
Последиците от този провал на Вашингтон придобиха и конкретно цифрово изражение. Бразилският износ за САЩ рязко спадна, докато доставките за Пекин нараснаха с 31%, компенсирайки загубите на китайците на северноамериканския пазар. Доверието на бразилците към САЩ също е намаляло: делът на онези от тях, които оценяват положително политиката на Вашингтон, спадна до 44% през август 2025, в сравнение с 58% през февруари 2024 г. По отношение на симпатиите към Китай обаче е налице точно обратната тенденция - те постоянно нарастват. Истината е, че Бразилия, която някога беше основният съюзник на САЩ в региона, сега уверено се насочва в прегръдките на Пекин.

Стремежът към прагматична политика: примерът на Колумбия

Ситуацията в Колумбия, която е дългогодишен близък съюзник на САЩ, е показателна за вътрешните разделения, съществуващи в страната. Колумбийската външна политика все повече наподобява постоянно мятане между Вашингтон и Пекин, а не добре обмислена стратегия. По-рано тази година Богота се присъедини към китайската инициатива "Един пояс, един път" и към Новата банка за развитие на БРИКС (NDB). Въпреки че САЩ са водещ купувач на колумбийски стоки от десетилетия, търговията с Пекин е достигнала рекордни нива и Китай е близо до това да се превърне във водещия търговски партньор на Богота. Тези стъпки не означават окончателно обръщане към Китай, но в настоящата геополитическа обстановка те отдалечават Колумбия с още една крачка от Вашингтон.
На този фон, за първи път от 30 години насам, Съединените щати признаха усилията на Колумбия в борбата с наркотрафика и наркокартелите за неефективни. Тръмп, в частност, акцентира върху неспособността на президента Густаво Петро да изпълни обявените от самия него цели за унищожаване на кокаиновите плантации, което ерозира доверието на Вашингтон в колумбийския лидер, въпреки продължаващата американска помощ за страната му. Президентските избори догодина ще определят кой подход във външната политика ще надделее. Според проучване на LATAM Pulse от май 2025 г. 34,5% от колумбийците смятат, че страната им трябва да се ориентира към Китай, което е само с 2,5% по-малко от дела на онези, който подкрепят сближаването със Съединените щати.

Балансирането на Аржентина и инфраструктурните козове на Китай в Перу

Въпреки словесния флирт на аржентинския президент Хавиер Милей с Вашингтон и факта, че напълно споделя презрението на Тръмп към многостранното сътрудничество, той също е принуден да се съобразява с икономическите реалности. Китай остава най-големият купувач на аржентинска соя, говеждо месо и други селскостопански продукти, а валутните суапове с Пекин осигуряват жизненоважна подкрепа за изчерпаните резерви на Буенос Айрес. Свидетелство за укрепването на двустранните връзки е и решението на China Eastern Airlines да стартира продажба на билети за нов въздушен маршрут Буенос Айрес - Шанхай, който ще бъде един от най-дългите в света.
Стремежът на Милей да балансира между САЩ и Китай е очевиден: неговата администрация облекчи визовите изисквания за китайски граждани, притежаващи американски визи, а Пекин отвърна със същото.
Друг показателен случай е Перу. Тихоокеанското пристанището Чанкай, изградено на 74 километра от Лима, беше открито през ноември 2024 г., по време на участието на президента Си Дзинпин на срещата на върха на Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС), и след завръщането на Тръмп в Белия дом се превърна в ключов транспортен хъб между Южна Америка и Азия. През април 2025 г. пристанището Гуанджоу стартира директна връзка с Чанкай, намалявайки времето за транзит до 30 дни, а логистичните разходи - с 20%. Като дългогодишен съюзник на САЩ, Перу обмисляше налагането на тарифи върху стоките, които се претоварват на пристанището, но реши да не рискува отношенията си с Пекин, тъй като китайските инвестиции идват по-бързо и с по-малко условия от американските.

Изместването на центъра на тежестта

Докато вниманието на Вашингтон беше насочено към една или друга глобална криза, Латинска Америка изпадна от списъка му с приоритети. Сега обаче, когато регионът се превърна в бойно поле на американското съперничество с Китай, САЩ се върнаха към него, използвайки тактика на силов натиск и налагане на търговски мита, което обаче ерозира репутацията им. На свой ред Пекин умело използва тази ситуация, позиционирайки се като прагматична и предвидима сила, която уважава суверенния избор. Тази позиция се приема добре в региона и позволява на латиноамериканските държави да използват напрежението в отношенията със САЩ, за да хеджират евентуалните геополитически рискове.
В Латинска Америка са наясно, че ефективната външна политика изисква поддържането на деликатен баланс. За да могат да защитят интересите си, латиноамериканските държави са принудени да маневрират между конкуриращите се суперсили. В онези случаи, когато залозите в отношенията със Съединените щати се окажат твърде високи, местните правителства ще застанат на страната на Вашингтон. Но колкото повече американската администрация прибягва до принуда в отношенията си с тях, толкова по-бързо ще губи обществена подкрепа в страните партньори от региона.


* Авторът е професор в IPADE Business School в Мексико Сити, анализатор на изданието Americas Quarterly

Превод и редакция сп. "Геополитика"