80 години по-късно Япония отново предизвиква Китай

Карл Маркс е казал, че в историята всичко се повтаря два пъти - първия път като трагедия, втория като фарс. Според него събитията, които са били трагични, се повтарят, но в по-нелепа форма. Всичко, случило се с голяма драма и милиони човешки грешки, е обречено да се повтори, дори потрети.
Няма как да не се сетим за тази крилата фраза, когато слушаме коментарите на новоизбраната японска премиерка Санае Такаичи относно Тайван. Защото те представляват не само опасно послание за възраждането на японския милитаризъм, но и сериозна заплаха за избухването на война в Азия.
Но да започнем отзад напред. Наскоро министър-председателката заяви, че евентуален конфликт около Тайван би представлявал „екзистенциална заплаха“ за Токио и силите за самоотбрана могат да упражнят правото си на колективна самозащита съгласно закона. Това е първият път, след поражението на Япония във Втората световна война, в която правителствен ръководител публично заявява готовността на страната да участва в тайванския въпрос със сила.

Откъдето и да погледнем това изказване, то представлява ясна провокация предвид историята от близкото минало и колко чувствителен въпрос е темата за острова. Такиачи едва ли го е споменала, без да знае до какво би довело подобно изказване. Азиатските политици са много добре подготвени, внимателно подбират думите си и няма място за импровизация или нещо казано "между другото". Тя дори подчерта, че изказването й отразява гледната точка на правителството и няма намерение да го опровергава. Следователно, тя съвсем съзнателно е засегнала ахилесовата пета на Пекин. Принципът за единен Китай е признат от много държави по света (включително и от България), но враговете на Поднебесната империя непрекъснато напомнят, че ще пазят "независимия Тайван".

Именно тук започва проблемът 

Китайските политици неведнъж са заявявали, че са за мир, за решаване на проблемите чрез диалог, никога не биха обявили война, но... това не означава, че ако някой друг ги нападне, няма да отвърнат. Защото става въпрос за намеса във вътрешната политика на държавата. Досега по всичко личеше, че заплахата отвън ще бъде от САЩ - те непрекъснато снабдяват острова с оръжие. Ето защо думите на японската премиерка прозвучаха изненадващо и стъписващо, макар страната да е съюзник на Щатите.
Връщам се на думите на Карл Маркс и повторението на историята. Коя история имам предвид?
За обикновените хора това, което Такаичи нарича „екзистенциална криза“, предизвиква болезнени спомени. И то точно в момента, когато отбелязахме 80-годишнината от края на войната. В историята японският милитаризъм многократно е използвал обяснението за „екзистенциална криза“ като претекст за агресия срещу други държави, включително и това, че под предлог за „упражняване правото на самоотбрана“ той провокира Инцидента от 18 септември 1931 г., разгръщайки война срещу Китай и причинявайки дълбоки страдания на неговия народ. Между 35 и 37 милиона жертви са дадени само от китайска страна, като от тях 20 милиона са военни, а останалите 15-17 милиона са цивилни, убити по най-варварския и нецивилизован начин.
След края на Втората световна война японската политика дълго време е доминирана от крайнодесни консервативни сили, които не са се отказвали реално от духа на милитаризма, и се правеха множество опити да се ревизира пацифистката конституция и се постигне целта на така наречената „национална нормализация“.

Отговорът на Китай

Заместник-министърът на външните работи Сун Уейдун привика посланика на Япония Кенджи Канасуги, за да изрази сериозен дипломатически протест относно изказванията и действията на премиерката Санае Такаичи по отношение на Китай. Сун Уейдун заяви, че изявлението по отношение на Тайван е изключително погрешно, опасно, а освен това представлява груба намеса във вътрешните работи на страната. Това е сериозно нарушение на основните принципи в международните отношения, подкопавайки следвоенния международен ред, принципа за „един Китай“ и духа на четирите политически документа между Китай и Япония. Освен това тези изказвания сериозно накърняват китайския народ и 1,4-милиардното население не може да ги приеме.
„Въпросът за Тайван е ядрото на китайските интереси и е червена линия, която не бива да се прекрачва. Тайван е свещена територия за Китай. Въпросът за острова е изцяло вътрешна работа на Китай и не търпи външна намеса. Китай за пореден път призовава Япония да осмисли историческите си престъпления и отговорности, незабавно да оттегли изявленията и да не поема в неправилна дипломатическа посока. В противен случай ще има сериозни последици за японската страна“, категоричен бе Сун Уейдун.

Говорителят на китайското Външно министерство Лин Дзиен потвърди, че изказването на Такаичи представлява „грубо нарушаване на принципа за „един Китай“, противоречи на духа на четирите политически документа между двете страни и на основните норми на международните отношения“. 
„Пекин категорично се противопоставя на това и няма да търпи подобно поведение. Японската страна трябва незабавно да коригира и да оттегли тези скандални изказвания, в противен случай всички последици ще бъдат изцяло за нейна сметка“, категоричен е той. И обясни: „Тайван е част от Китай. Начинът, по който ще бъде решен тайванският въпрос и ще бъде постигнато националното обединение, е въпрос на самите китайци и не търпи външна намеса. Ако японската страна се осмели да се намеси с военна сила в ситуацията в Тайванския проток, това ще представлява акт на агресия и Китай ще нанесе решителен удар“.
Около изказването на японската премиерка се заражда друг въпрос - 

защо точно сега се повдига темата? 

В момент, когато целият свят гори от различни регионални конфликти, когато ЕС и САЩ разчитат на Китай да се намеси по някакъв начин, за да спре войната между Русия и Украйна. Защо точно сега Япония предизвиква историческия си противник? Дали защото Пекин вече е втора икономическа сила и се засилва ролята му на международната политическа сцена, за сметка на Токио?
Но, ако Такаичи е достатъчно умна и си припомни уроците по история, би разбрала, че дори и Япония да е решила отново да нападне изненадващо Китай, както на 18 септември 1931 г., китайският народ е единен и ще спечели.
Колкото и парадоксално да звучи, но когато жена заеме ръководен пост, сякаш се ожесточава и озлобява. Примери в Европейския съюз за това има много, особено в държавите членки, където представителки на нежния пол стават министри на отбраната. Те сякаш насъскват останалите да воюват. А би трябвало да бъде точно обратното - да се стремят към мир и да не предизвикват трагедия.