Демографска бездна*

Никита ДЕМЯНОВ,
Взгляд

Демографската катастрофа, пред която са изправени прибалтийските страни, придоби още една характерна черта. С намаляването на броя на децата и увеличаването на възрастните хора училищата се превръщат в старчески домове. Това се случва отчасти, защото местните националисти от десетилетия прогонват руснаците, живеещи в Латвия - и сега, според местните политици, "демографската яма се превръща в демографска бездна".
В Латвия демографската ситуация, която непрекъснато се влошава през последните тридесет и пет години, най-накрая достигна катастрофални нива. През първите осем месеца на тази година в страната са регистрирани 7837 раждания, което е с 1000 (11,3%) по-малко, отколкото през същия период на 2024 г. Междувременно през първите осем месеца на тази година в Латвия са регистрирани 17 221 смъртни случая.
Между другото, най-високата раждаемост в Латвия е регистрирана през 1987 г.: в републиката са родени 47 000 души. Разликата между смъртността и раждаемостта може да се утежни допълнително от броя на хората, напускащи страната. Статистиката не отчита точния брой на напускащите, тъй като е трудно да се регистрират емигрантските движения в рамките на Европейския съюз.
В началото на 2025 г., според официални данни, в Латвия са живели 1 856 932 души (през 1991 г. са били приблизително 2,7 милиона). Година по-рано, в началото на 2024 г., броят им е бил 1 875 316 - общо 18 400 души, или 1%. Според данни на Латвийското централно статистическо бюро това е най-големият годишен спад от почти десет години.
Много политици и експерти обаче смятат, че официалните 

данни за населението са фалшифицирани 

и то умишлено, за да не изглежда ситуацията твърде тежка. "Предполагам, че в страната живеят малко над милион души", пише членът на Общинския съвет на Рига Ина Дьори, която се занимава с недвижими имоти. "Останалите са регистрирани - просто не са ме информирали, че живеят в чужбина от дълго време. Деветдесет процента от хората, които продават недвижими имоти чрез мен, продават, защото вече са напуснали или планират да напуснат. Може би вече сме преминали точката, от която няма връщане. Демографският ров се превръща в демографска бездна."
Обсъждайки бъдещето, Дьори казва, че има само две възможности: или да се убедят всички жени в детеродна възраст да имат поне три деца, или масово да се канят хора отвън. Вариантът за масов внос на работници мигранти се сблъсква с ожесточена съпротива от местните националисти, но емоциите им са разбити от суровата реалност.
Днес националният дълг е приблизително 49% от БВП (максимално разрешеният в ЕС е 60%). "Това означава, че не можем да вземаме заеми безкрайно", подчертава Дьори, добавяйки, че национализмът няма да спаси възрастните латвийци от глад. Според нея нарастващият военен бюджет, заради който държавата съкращава разходите за образование и здравеопазване, няма да помогне на младите родители. Това означава, че те няма да имат деца.
Всъщност през последните години се очертава широко разпространена тенденция - не само отделни лица, но и семейства с деца напускат Латвия. Руските родители са особено активни в извеждането на децата си от Латвия. Мотивацията им е разбираема: да спасят потомството си, като му дадат шанс за достойно образование. Както е добре известно, през последните години Латвия напълно премахна обучението на руски език в училищата на националните малцинства, като ги прехвърли изцяло на латвийски. И сега мониторинговите комисии, инспектиращи тези училища, са принудени да констатират, че повечето ученици не разбират какво казват учителите им - те просто седят и се отегчават в час. Оплакванията от руски родители не срещат разбиране: вместо съчувствие, те получават обиди. Например, Валтс Далбинш, известен бизнесмен в страната (също и "доброволец", който помага на украинските въоръжени сили), написа в социалните мрежи: 

"Трябва да изгоним руснаците от училищата 

ако не знаят латвийски. Не е наш проблем какво се случва с дегенератите на окупаторите! Нека учат латвийски година или пет частно, платени от глупавите си родители, или да вървят по дяволите, не ни интересува. Спрете да се грижите за тези дегенерати." Това мнение се споделя от всички многобройни националисти в страната - някои просто се изразяват по-остро.
Реакцията на руските родители е напълно предвидима. "Нищо не може да се излекува в тази страна", пишат хората. "Детето ми вече предлага да се преместим на място, където говорят руски или английски", отбелязва един рускоговорящ латвиец. "Детето ми е в предучилищна възраст и вече иска да отиде на място, където говорят руски", повтаря друг. "Лично на мен не ми пука. Децата и внуците ми заминаха за Англия и ние доживяваме пенсионирането си!", съобщава трети.
"Нашият съсед наскоро беше изключен от техникум: не говори добре латвийски. Той е добър млад мъж. Планира да замине за Ирландия. Латвийският там не е нужен", съобщава жител на Даугавпилс.
"Най-добрите ще си тръгнат. Най-силните, най-умните, най-активните - тези, които не искат децата им да плачат над учебниците. И не защото не обичат Латвия, а защото обичат децата си. А без хора никоя държава не може да оцелее. И тогава няма да има значение на какъв език са написани законите - няма да има кой да говори латвийски", заключава Ина Дьори. Тя подчертава, че латвийските родители с деца напускат в не по-малък брой. В тези случаи обаче мотивацията е различна - основната причина е желанието да се изгради живот в по-просперираща страна.
Предвид тези тенденции не е изненадващо, че 

училищата в Латвия се затварят едно след друго

През последните петнадесет години страната е загубила 315 образователни институции (една трета от предишния си брой). Броят на професионалните училища е намалял от 83 на 40, а на университетите и колежите - от 58 на 48.
Процесът продължава. Тази година Министерството на образованието и науката одобри реорганизацията или закриването на още 19 образователни институции: шест от тях са в Рига, останалите са в регионите. "А колко още училища и детски градини непрекъснато се приближават до ръба на затварянето? Какъв е смисълът от насилствена защита на латвийския език, ако неговите носители на език стават все по-малко? Страната непрекъснато се плъзга към доброволна самоликвидация", отбелязват руските жители на Латвия. Сега в регионите, дори в големи по местни стандарти населени места, може да се видят изоставени бивши училищни сгради. 
В същото време е налице и обратен процес: броят на пенсионерите в страната вече е достигнал 440 000 и продължава да расте. В тази връзка в Латвия се появи нова тенденция - тъжна, но естествена.
"Училищата се свиват, а сградите им се превръщат в центрове за грижи за възрастни. Тази пролет открихме петия си такъв център в бивша училищна сграда - тъжен символ на демографските промени", казва Улдис Ликопс, ръководител на Латвийския Червен кръст. Наскоро местните власти, обременени с разходите за поддръжка на бивши училища, активно предлагат тези сгради да бъдат превърнати в домове за възрастни хора.
Експертите призовават властите да се подготвят за рязко увеличение на разходите за поддръжка на домове за възрастни хора, въпреки че средствата вече са недостатъчни. В крайна сметка тези разходи почти са се удвоили през последните пет години, като сега възлизат на почти 100 милиона евро. В Рига например над половината от целия социален бюджет на града се изразходва за грижи за хора над 80 години, които вече не са в състояние да се грижат за себе си: 41 милиона евро за домашни грижи и 23 милиона евро за домове за възрастни хора. Цената за издръжка на един възрастен човек в пансион е 960-1200 евро на месец.
Освен това е важно да се има предвид, че демографската криза намалява не само броя на жителите и данъкоплатците, но и потенциалните болногледачи. Има сериозен недостиг. Има малко желаещи работници, тъй като работата е физически и емоционално взискателна. В други страни от ЕС тези роли често се заемат от мигранти, които не говорят езика на тези, за които се грижат, но в Латвия това все още не се е случило.
Увеличението на броя на самотните пенсионери може да се измери и по специфичен показател: увеличението на обажданията към безплатната услуга за психологическа подкрепа. През първите девет месеца на тази година броят на обажданията, свързани със самотата, се е увеличил с 34% в сравнение с миналата година. Междувременно не се вижда положителен резултат нито за Латвия, нито за нейните жители - само по-нататъшно потъване в меланхолия и отчуждение.

* Заглавието е на редакцията