10 Ноември 2025понеделник23:40 ч.

Поезия

Стихотворения от ЦВЕТОМИРА ИЛИЕВА

/ брой: 199

автор:Дума

visibility 8164

ЦВЕТОМИРА ИЛИЕВА е творец, който лекува чрез думите си. В нейната поезия се усеща болка, но и ясно изразено израстване - път към светлина, който преминава през сянката. Родена е в София и е на 19 години. Мечтите на Цветомира растат чрез нея, тя не спира да ги следва и да вярва, че някой ден те ще надминат и най-смелите ѝ очаквания.



***

Истинската любов е тиха.
Толкова тиха... четири очи, които се разбират с поглед.
Тиха, като ситен пролетен дъждец, който полива растенията 
                                                наоколо.
Тиха, толкова, колкото да се чува само от двама.
Шумът е за театъра.
Аз обичам тишината.
Докато някои се кълнат във вечност, аз ти давам своето 
                                                днес.
Не обещавам нищо, понеже светът, в който живеем е толкова 
                                            хаотичен.
Знам само, че докато си с мен ще те гледам като дете.
Ще бъда тук, когато никой друг не е.
Ще мълча заедно с теб.
Защото в тишината, любовта умее да чува.
Шумът е за театъра!



***

Белите дробове се свиват и въздухът едва стига до тях.
Дишането е все по-тягостно.
А валякът, гази наред.
Искам да не ме боли.
И знам.
Няма как.
Болката е търпение.
За да отмине, трябва да я преживееш.
Не бой се.
Тя не убива.
Само тежи.
А кой не носи тежести?
Спокойно.
Болката е чистилището, през което трябва да минеш, 
за да възкръсне душата ти.
Не бой се.
Изгаря.
Или болката, или душата ти.



Изгубен

Бил ли си изгубен, някъде по пътя?
Търсил, ала не намерил?
Бил си.
А сам?
В стая пълна с хора, сам бил ли си?
А някъде в тъгата... знаеш ли, изгуби си смеха.
Ах, този хубав смях.
Напомнящ на топъл следобед през юли.
От търсене на неизвестното, изгуби се. Знам.
Страх.
Ала, знаеш ли... има една книга, писана е.
И за мене, и за тебе.
Всичко каквото трябва, ще бъде.
И помни.
Не се губиш, защото ти вече си намерен.



***

Краят е тъжен.
Кръста върху пръстта.
Сълзите в очите.
Яростта в ума.
Абонат с такъв номер не съществува.
Вайбърът е виждан последно - отдавна.
Краят е жесток.
Всичко ми подсказва, че те няма.
И някак нарочно се случва.
Но, познаваш ме, лесно не се давам.
Кръста забравям.
Сълзите изливам, така е редно.
Яростта, превръщам в сила.
Абоната, винаги ще съществува.
Чата във вайбър, седи.
Краят е опустошаващ.
Аз силна.



***

Тя - болката, винаги ще е там.
Същественото е как умееш да танцуваш, 
дори с нея.

Милионерите у нас са се увеличили с 402 за година

автор:Дума

visibility 613

/ брой: 210

Шефът на МВФ подкрепи бюджет 2026

автор:Дума

visibility 1522

/ брой: 210

Обявиха таксите при личен фалит

автор:Дума

visibility 1299

/ брой: 210

Започна ремонтът на култовия хотел "България"

автор:Дума

visibility 805

/ брой: 210

Хиляди португалци излязоха на протест

автор:Дума

visibility 1044

/ брой: 210

Белгия поема към всеобща военна служба

автор:Дума

visibility 1274

/ брой: 210

Франция осъди ударите на САЩ на Карибите

автор:Дума

visibility 1411

/ брой: 210

Влюбен в България

visibility 1058

/ брой: 210

Да ни видят майкини по телевизията...

visibility 1152

/ брой: 210

Истинските причини

visibility 1130

/ брой: 210

Философия на българското политическо лицемерие

visibility 682

/ брой: 210

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ