Автопортрети на... "фокус"

Николай Неделчев е роден в Пловдив. Живее в София от 1987 г. Тук завършва специалност международни отношения в днешния Университет за национално и световно стопанство. По-късно получава и степен магистър по същата специалност. Изпълнителен директор и основател е на най-голямата у нас структура за маркетингови комуникации "Публисис Груп - България". Член е на управителния съвет на Българската асоциация на комуникационните агенции, на борда на директорите на Българската асоциация на pr-агенциите и на "Джуниър ачийвмънт". Бил е първият маркетинг директор на "Apple" - България. От средата на август до началото на октомври 2015 г. в Националната художествена галерия беше подредена първата изложба от експонати от колекцията му. Автор е на статии по маркетинг в нашия и чуждестранния печат. Има двама синове.

Отначало като начинаещ колекционер, Николай Неделчев събира еклектично всякакви жанрове и техники изобразително изкуство. Колекционерството на художествени произведения обаче е процес на обучение: изграждат се вкус, критерии. И в един момент той решава, че в колекцията му има нужда от "фокуси", т.е. нещата да бъдат насочени и организирани по някакъв по-особен начин.
Автопортретите стават един от тези "фокуси". Извън това - в колекцията има и графика, фотография, видеоинсталации, скулптури, български авангард от 20-те до 40-те години на миналия век.
Автопортретите обаче са само от български живи автори. Идеята на един такъв проект е, че включва творци от различни поколения. Получава се своего рода капсула на българското изобразително изкуство. В колекцията има автопортрет на Любен Зидаров (най-възрастен сред авторите, на 93 години) и на Нора Ампова (на 27).
Бащата на Николай Неделчев е скулптор - Трифон Неделчев. Оттам, от средата, в която е израсъл, някак естествено идва интересът към изобразителното изкуство. Трифон Неделчев е от известния кръг художници: Георги Божилов-Слона, Енчо Пиронков, Йоан Левиев, Димитър Киров-Ди Киро.
Началото е поставено с триптих, три автопортрета на Вихрони Попнеделев, купени през далечната 1983 г., както и един на Свилен Блажев. Тогава Николай Неделчев си дава сметка, че колекцията му е еклектична и това отключва идеята за отделна колекция от автопортрети. До момента те са 81 на брой.
А иначе - колекционерството на картини и автопортрети, в частност, не е никак евтино хоби. Но не колкото да колекционираш скъпи шикозни автомобили или скъпи жени, например. Има една разлика и тя е особено съществена. Събирането на произведения на изобразителното изкуство е много по-благородно, носи удоволствие. Могат да му се насладят и други хора. Това е нещо, което не е само за теб - много важно обстоятелство, нали?
Питам Николай Неделчев как комплектува колекцията си. Казва, че основната част харесва и купува. Много малко са подарените му портрети от автори, към които има траен интерес и от дълго време колекционира техни творби. Сред тях са покойният вече Стефан Божков и Кольо Каранфилов, Атанас Хранов.
С някои от художниците се запознава лично. Интересно му е какви хора са, какво мислят.
Когато става дума кои от експонатите в сбирката си от автопортрети би откроил като най-интересни, кои са му любими и защо, Николай Неделчев споделя, че не може да отдели никой. Като деца са му, колкото и изтъркано да звучи. Но с времето (естествено вкусовете на човек се променят, търпят развитие) повече предпочита определени неща. Не може обаче да каже "това харесвам, това - не".
Колкото до това, изисква ли сбирката специфични грижи за съхранение, свое специално място - да, картините се пазят в депо при специфични условия. Температура 18-20 градуса например.
Има и забавни истории, свързани с колекцията. Ето една: изложбата гостува в Градската галерия в Пловдив. Сътрудници на г-н Неделчев, които товарят картините, натоварват и картини, в които просто присъстват човешки лица, пак от неговата колекция, смятайки, че всяко произведение на изобразителното изкуство, в което има човешки образ, е автопортрет.
А знае ли се и за други колекционери на автопортрети у нас? В днешно време в България на Николай Неделчев не са му известни други като него. Ако имаше, би трябвало да знае. След като той не знае, по всяка вероятност няма.
Запитан какви картини мечтае да има, колекционерът споделя, че би искал да има "Госпожиците от Авиньон" на Пикасо, картина или картини на Сезан, на Ван Гог, автопортрет на Рембранд. А от притежаваните сега като най-интересни и най-важни с цялата условност на тези думи отбелязва споменатите вече Любен Зидаров и Нора Ампова, Светлин Русев.
За Николай Неделчев е важно дали творбата му харесва. Дори някой да твърди, че е хубава и ценна, ако на него не му допада, не му е по сърце - не я купува. Осланя се на собствения си вкус, но понякога се консултира със Светлин Русев, Стефан Божков - художник-график, който е имал голяма колекция от автопортрети, а също и с баща си. Тези хора са не само авторитети в изобразителното изкуство, но и негови приятели.
Сред експонатите в колекцията има и изработени от по-специфични материали и с по-специфична техника. Такива са автопортретът от тел на Андрей Хамбарски и един, много интересен, направен от ламаринени плоскости. Негов автор е Райнис Гелов. А най-старата по време на създаване е картина от 90-те години на миналия век, най-новата е от 2015 г. Преди половин година Николай Неделчев купува и автопортрет на нашата бележита художничка Милена Йоич.
Накрая какво да пожелаем на г-н Неделчев?
Да осъществи мечтите си и да открие портретите, които ще го направят щастлив. И нека  нареди и тях до другите в бъдещите изложби, за да им се насладим всички ние, останалите, да опознаем по-добре родното изобразително изкуство.


Светлин Русев - автопортрет

Любен Зидаров - автопортрет

Алла Георгиева - автопортрет