Върховният главнокомандващ на популизма: Гюров разобличи собствената си политическа несъстоятелност

Надя Мързева, 
Свободен информационен канал

В политиката няма нищо по-жалко от опит за евтин кариеризъм върху чужда беда и геополитическо напрежение. Когато на хоризонта се появи реална криза в Черно море, обществото очаква държавническо мислене, трезв анализ и познаване на законите. Вместо това получихме поредния пламенен статус от Андрей Гюров, който в истеричния си стремеж да атакува президента Илиана Йотова успя единствено да демонстрира впечатляваща правна и административна неграмотност.
Гюров ни залива с патетични въпроси: „Имаме ли главнокомандващ?“, „Къде е реакцията?“, „Защо няма свикан КСНС?“. Тонът е на гладиатор, излязъл на арената, но аргументите му се разпадат още при първия сблъсък с българската Конституция. Нека разнебитим тезите му на пух и прах – точно както се разпадат кухите политически лозунги пред лицето на фактите.
Гюров очевидно смята, че Върховният главнокомандващ разполага с джойстик, с който лично премества военни фрегати или раздава заповеди на гранична полиция по телефона. Това е опасна заблуда или лукава манипулация. В мирно време оперативният контрол върху границите, вътрешните води, изключителната икономическа зона и сигурността на корабоплаването е изцяло в ръцете на изпълнителната власт – Министерския съвет, МВР и Министерство на отбраната. Когато Гюров реве срещу „липсата на реакция“, той всъщност издава собствената си неспособност да разграничи фигурата на държавния глава от оперативните задължения на премиера и министрите. Ако има закъснение в реакцията на държавните институции, адресът на тази отговорност не е на „Дондуков“ 2, а на Министерския съвет. Но за да го кажеш това, се изисква мисъл, а не просто копипейст на предизборни клишета.
Любимият рефрен на политиците без реални лостове за влияние е: „Свикайте Консултативен съвет за национална сигурност!“. Гюров го повтаря като мантра. И тук лъсва пълното му непознаване на институциите. КСНС не е оперативен щаб. Той не издава заповеди, не праща екипи за спешно реагиране и няма изпълнителна власт. Това е консултативен форум за обсъждане на дългосрочни стратегически въпроси. Да искаш свикване на КСНС в първите часове след инцидент в морето е чист популизъм – същото като да викаш пожарната на заседание на Общинския съвет, докато къщата ти гори. Вместо да подпомогне координирането на службите, едно такова политическо събиране само би ангажирало ръководителите на държавата с празни приказки, вместо с експресни военни и дипломатически действия.
Най-скандалното в позицията на Гюров е изискването за „незабавно назоваване на източника на агресията“ в рамките на броени часове. Това не е просто наивност; това е военно безумие. В международното право и военното дело инциденти с дронове в открито море изискват прецизна експертна оценка, траекторен анализ, разчитане на радиолокационни данни и съюзническа координация в рамките на НАТО. Всяко прибързано изказване „на око“ преди провеждането на тези процедури може да вкара държавата в непоправим дипломатически калпазанлък или да ескалира напрежението до степен, която нито един отговорен политик не би желал. Истинският държавник мълчи, докато експертите говорят с факти, а не крещи по социалните мрежи за бързи политически точки.
Андрей Гюров иска да се представи като спасител, но с този текст той направи нещо съвсем различно – подписа се под собствената си политическа несъстоятелност. Когато кандидат за висш пост в държавата бърка изпълнителната власт с президентството, бърка оперативен щаб с дискусионен клуб и призовава за прибързани геополитически присъди без доказателства, проблемът вече не е в институциите. Проблемът е в кандидатите, които в опит да яхнат страха на хората, показват само едно: празни амбиции и пълна празнота в главите.

Фейсбук