Отрязаната от SWIFT Русия е намерила нов начин за плащания

Дара-Абаси ИТА,
"Форбс"

През 1957 г., след Суецката криза, Великобритания бързо губи валутните си резерви. За да спре отлива, правителството налага строги ограничения върху чуждестранното кредитиране в паунди и забранява използването им за финансиране на търговията между трети страни. Лондонските банки обаче продължават да отпускат заеми на клиенти. Те просто сменят валутите и започват да финансират същите кредитополучатели с долари, депозирани в Лондон.
Всички необходими условия вече са били налице. Американските регулации ограничават лихвените проценти по депозитите в американски банки и лондонска банка, срещу малка такса, може да привлича долари. Икономическият историк Катрин Шенк, след като изучава архивни документи, открива, че Midland Bank прави това още през 1955 г. Според изследване, представено на конференция по бизнес история, сред първите вложители са съветските банки, опериращи на Запад: Московската народна банка в Лондон и Евробанк в Париж.
Това временно решение скоро се превръща в пълноценен пазар на евродолари - огромен пул от американска валута извън САЩ. До 1980 г. обемът му надхвърля 900 милиарда долара. През 60-те години на миналия век Вашингтон се опитва да ограничи отлива, но транснационалните корпорации и банките намират начини да заобиколят тези препятствия.
Този исторически епизод ясно илюстрира как работят парите. Дори когато властите блокират един канал, потокът от средства рядко спира. Парите намират нов маршрут и понякога, с течение на времето, се разклоняват на независим пазар.
През март 2022 г. правилата се промениха отново - този път за Русия. Няколко дни след началото на военната операция в Украйна Европейският съюз нареди седем руски банки да бъдат изключени от SWIFT, банкова система за предаване на платежни нареждания през граници. Въпреки това, четири години и половина са минали и руските компании все още щастливо плащат на доставчици в Китай, Турция и Хонконг. А механизмът, който използват за това, би трябвало да разубеди всеки, който вярва, че доларовата система е ненадмината.

Платен път, по който всички трябва да шофират

В продължение на десетилетия международните преводи наподобяват шофиране по един платен път. Банка в Сао Пауло не може да плати директно на банка в Сеул. Тя изпраща съобщение чрез SWIFT, а самите пари преминават през кореспондентски банки - големи финансови институции, които държат сметки помежду си, често в Ню Йорк и деноминирани в долари.
Който контролира контролно-пропускателните пунктове, контролира потока. Тъй като значителна част от кореспондентските сметки се държат в американски банки, Министерството на финансите на САЩ може да постави чуждестранна банка пред труден избор: обслужването на санкциониран клиент означава загуба на достъп до доларовата система. Банката почти винаги избира долари. Именно този ултиматум подхранваше силата на американските финансови санкции в продължение на много години - и механизмът работеше безупречно.

От услуги до цяла индустрия

Първоначално руският отговор беше по-скоро скъпа импровизация. До 2024 г. значителна част от плащанията преминаваха през „сиви“ агенти, действащи чрез непрозрачни вериги от посредници, според A7. Комисионите варираха от 10 до 20% и почти никой не можеше да гарантира, че плащането в крайна сметка ще достигне до получателя. До 2024 г. това е спаднало до приблизително 5-10%.
След това се появи неотложна необходимост. Платежните агенти - компании, които приемат рубли в Русия и организират плащания към чуждестранни доставчици в местна валута - се трансформираха от спомагателен инструмент в основен канал. Банка „Точка“ съобщи, че до април 2026 г. приблизително 60% от плащанията в чуждестранна валута са обработени чрез агенти, в сравнение с по-малко от 1% през 2024 г. и 15% в началото на 2025 г. Совкомбанк заяви, че агентите сега обработват до 85% от общия обем на търговските плащания. И тогава заработи обичайният конкурентен механизъм. Според „Точка“ средната комисиона на агента днес е 2% или по-малко.
Това, което започна като сива икономика, основана на лични връзки и услуги, се превърна в пълноценна индустрия с ценова конкуренция, където банките се конкурират за едни и същи клиенти.

Моделът на А7

Най-голямата от тези компании е A7, основана през 2024 г. с подкрепата на Promsvyazbank и държавната корпорация за развитие VEB.RF, според Националната агенция за борба с престъпността на Обединеното кралство. Самата Promsvyazbank е сред седемте членки на ЕС, откъснати от SWIFT. A7 твърди, че обработва близо една пета от трансграничните плащания на руски компании, има инфраструктура в над 100 държави и средно време за плащане към Китай от около четири часа. Официалната комисиона на компанията за вносни плащания е 0,3% плюс ДДС. Това са собствени данни на A7. Но в сравнение с 10-20%, начислявани преди това от „сивите“ агенти, става ясно защо този бизнес е нараснал с бързи темпове.
Най-интересната част се крие на ниво механика. Руски вносител сключва агентско споразумение и инструктира A7 да плати на чуждестранен доставчик. След това той купува запис на заповед от A7 - писмено обещание да плати определена сума - покриваща разходите по плащането, което A7 ще извърши в чужбина. Клиентът и агентът уреждат сметките си в Русия. В чужбина партньорската компания плаща на доставчика в местна валута. Националната агенция за борба с престъпността отбелязва, че когато записът на заповед бъде осребрен, изобщо не се извършва банков превод от Русия чрез кореспондентската банка.
За всеки, който е дори малко запознат с историята на банковото дело, тази техника ще изглежда доста позната. Търговците от Ренесанса са използвали менителници, за да избегнат носенето на сандъци с монети през Алпите. A7 прави нещо подобно, като съпоставя ликвидността на рублите в страната с ликвидността на чуждестранната валута на своите партньори в чужбина. Участниците на пазара съобщават, че при подобни схеми парите често изобщо не преминават граници. Държава, която продава повече петрол, газ и зърно в чужбина, отколкото купува, съхранява твърда валута на подходящи места. Работата на агента е да балансира дебита с кредита. Западните правителства наричат това избягване на санкции и предприемат подходящи действия.
Обединеното кралство наложи санкции срещу A7 през май 2025 г., а през август същата година Министерството на финансите на САЩ постави в черен списък A7 и две свързани лица, позовавайки се на крипто токен, обезпечен с рубли, свързан с групата. ЕС също наложи санкции. В предупреждение от август Националната агенция за борба с престъпността заяви, че A7 използва чуждестранни фиктивни компании и самата мрежа SWIFT. Миналата седмица разследване на "Файненшъл Таймс", базирано на изтекли документи на A7, съобщи, че групата е превела над 6,9 милиарда долара чрез глобални банки, използвайки, както се твърди, фалшиви фактури. A7 не отговори на искането на вестника за коментар. В крайна сметка този спор ще бъде решен от регулаторните органи и съдилищата. Но по-важното за нашата дискусия е, че руското търсене на механизъм за заобикаляне е довело до създаването на работеща система само за две години, докато цената на услугата е спаднала рязко през това време.

Други не изостават и изграждат свои собствени системи

Пазарът на евродолар не остана дълго куриоз от времето на Студената война. Само десет години по-късно американски компании и банки започнаха да го използват, за да заобиколят ограниченията на Вашингтон. Трансграничните плащания се движат в същата посока.
Китайската версия се нарича Система за трансгранични междубанкови плащания или CIPS. Тя беше стартирана от Китайската народна банка през 2015 г. за клиринг и сетълмент в юани. Според оператора на системата до края на 2025 г. тя е имала 193 преки и 1573 косвени участници от 124 държави и региони - в сравнение с 19 и 176 съответно при стартирането й. За една година системата е обработила 180,2 трилиона юана, или около 26,4 трилиона долара. За сравнение, SWIFT все още свързва над 11 500 финансови институции, така че разликата остава огромна. Но Вашингтон трябва да обърне внимание накъде отива това.
Русия създаде свой собствен слой за платежни съобщения няколко години преди изключването си от SWIFT през 2022 г. Системата за финансови съобщения на Централната банка на Русия, SPFS, поддържа формата на съобщенията SWIFT и директните участници плащат по-малко от два цента на съобщение. Според собствената презентация на Централната банка системата работи от 2014 г. и има над 550 руски и чуждестранни потребители от 20 държави. По световни стандарти това не е много. Но подобна инфраструктура става особено ценна в деня, в който друга държава внезапно бъде затворена.
Индия реши да действа тихо. През юли 2023 г. Резервната банка на Индия и Централната банка на ОАЕ се споразумяха да създадат национална система за разплащане във валута, която да позволява на износителите и вносителите да издават фактури и да извършват плащания в рупии и дирхами, както и да свържат индийската система за незабавни плащания UPI с подобна платформа в ОАЕ. Резервната банка на Индия посочи намаляването на разходите и по-бързия сетълмент като причини за тази инициатива. Търговията между рупията и дирхама чрез тази система се извършва без обвързване с долара.

SWIFT запазва позицията си, но губи монопола си

Нищо от това не означава, че SWIFT ще изчезне от пазара. Мрежовият ефект е огромен: всички големи банки вече са свързани, а поддържащата инфраструктура е изграждана в продължение на десетилетия. Доларът също така остава основната опора на световната финансова система. През юли Международният валутен фонд съобщи, че през първото тримесечие на 2026 г. доларът е представлявал 57,13% от световните валутни резерви. За сравнение, еврото е представлявало около 20%, а юанът - по-малко от 2%.
Но убеждението, че няма алтернатива, изчезна. От края на Втората световна война отрязването на дадена държава от доларови транзакции е практически равносилно на финансова смъртна присъда. Русия доказа, че голяма икономика със стабилни приходи от износ може да създаде скъпо, но жизнеспособно решение и след това постоянно да намалява разходите си година след година. Други страни подражават на този опит и създават свои собствени решения, преди те наистина да са необходими.
За Вашингтон това е горчив урок. Финансовите санкции са най-ефективни, когато се използват рядко и целта няма алтернатива. Но всеки път, когато това оръжие се използва, други имат причина да инвестират в алтернативна система. Ако санкциите се използват твърде често, те се превръщат в егоистична реклама на конкурентна инфраструктура.
Банките ще продължат да изпращат съобщения чрез SWIFT в продължение на десетилетия. Но след като доларите започнаха да се трупат в Лондон, пренебрегвайки ограниченията на американските лихвени проценти, Вашингтон вече не можеше да приема, че всеки долар е под негов контрол. След 2022 г. никое правителство не може да приема, че съперникът му няма къде другаде да вложи парите си. Механизмите на световната търговия вече се преструктурират - и държавите не искат разрешение от никого.