Кой как реагира на историческото споразумение за цар Самуил

Гърция: сделка на историческата памет 

Солун се оказва центърът на една история, която започва преди повече от век и преминава през война, археология, дипломация и национална памет. В гръцкия печат от 30 септември връщането на тленните останки на цар Самуил в България не е разказано като едностранен акт на репатриране. То е поставено в рамката на двустранна културна размяна: България връща на Гърция 48 църковни реликви, отнесени в София през 1917 г., а Гърция предава на България останките, идентифицирани като принадлежащи на цар Самуил, открити през 1965 г. в базиликата „Св. Ахил“ край Преспа.
Това е водещият гръцки прочит на събитието — не „Гърция връща цар Самуил“, а „Гърция и България уреждат исторически културен обмен“.
Най-ясно тази перспектива личи в „Катимерини“. Статията започва не с цар Самуил, а с 48-те църковни реликви, които след повече от век в България се връщат в Гърция. 
Voria отива по-далеч и пише за предаване на черепа, костите и савана на Самуил, като отделя значително място на антропологичните изследвания — включително сведенията за счупена ръка и полиомиелит. В материала се посочва и че българската страна очаква да получи останки, свързвани с Гаврил Радомир, Иван Владислав и други членове на царската фамилия.
Телевизия ERTЗ представя събитието най-институционално. Медията поставя в центъра предстоящата на 3 октомври церемония в Музея на византийската култура в Солун, на която ще присъстват гръцкият премиер Кириакос Мицотакис и българският му клега Румен Радев. Реликвите ще бъдат изложени в музея до 5 ноември, след което ще бъдат върнати на съответните гръцки манастири и митрополия. Така в гръцкия медиен разказ има ясно усещане за завършване на един стар спор чрез институционална процедура, а не за символичен жест, изолиран от други исторически въпроси.
Изобщо гръцкият печат не поставя под съмнение предстоящото предаване, но и не го разказва единствено като българско национално завръщане. В гръцката перспектива това е сделка на историческата памет — България получава своя средновековен владетел, а Гърция  връща църковни реликви, за които твърди, че са нейни и са й били отнети преди повече от век. И докато българският разказ естествено се концентрира върху цар Самуил и неговото завръщане „у дома“, гръцкият разказ гледа към цялата историческа сметка — от Първата световна война и съдбата на определяните като гръцки църковни съкровища, през археологическото откритие на Муцопулос, до византийско-българския конфликт и днешната дипломация. 

Скопие: споразумение с антимакедонско послание

"Цар Самуил в балканската дипломация след 1000 години", "Ако беше Заев (бившият премиер на РСМ), щеше да им даде крепостта в Охрид", "След хилядолетие – нова битка за символиката на Самуил: останките му напускат Гърция и се отправят към България", "Тържествено погребване на "тленните останки" на европейските принципи на Южните Балкани" - това са част от заглавията на медиите в РСМ за споразумение между България и Гърция да бъдат върнати костите на цар Самуил в България, съобщи БТА.
Пред телевизия "Сител", историкът Митко Панов, който е и член на Съвместната историческа комисия между България и Северна Македония, казва, че пренасянето на останките на цар Самуил в София трябва ясно да се разграничи като съвременен политически акт и "да не се коментира като исторически аргумент за характера на Самуиловата държава".
Договорът между Гърция и България е класическо политическо споразумение с открито антимакедонско послание", пише сайтът МКД.мк.
"Ако наследството на Самуил е "общо", както е определила Историческата комисия, защо костите пътуват само до София? Защо окончателното им погребение се организира като завръщане на български владетел в родината му, без видимо място за (Северна) Македония в цялото събитие", пише в редакционния коментар сайтът "Плюс инфо". 
Голяма част от съвременната византология и медиевистика приемат хипотезата, че Самуилова държава е продължение на средновековната Българска империя, продължава изданието. Има средновековни източници, в които Самуил и неговите наследници са свързани с българската имперска традиция, а съвременните изследвания показват, че самите Комитопули са изградили своята имперска легитимност върху приемствеността с предишните български владетели. Това е важен факт, който не бива да се пренебрегва само защото е политически удобен за София днес. Но в същото време, не бива да се пренебрегва фактът, че това е хипотеза, а не научно доказан факт", пише изданието, според което далеч от историческата истина е да се твърди, че Самуил е бил българин "в значението, което думата има през 19-ти, 20-ти или 21-ви век и следователно неговата държава и цялото й наследство принадлежат изключително на съвременна България".