В България има потенциал за силна левица

СТРАХИЛ ДЕЛИЙСКИ е роден на 10 февруари 1981 г. в с. Дерманци, Ловешка област. Завършил е езикова гимназия в Плевен, а след това политология в Софийския университет. Главен асистент е в катедра "Политология" на СУ "Св. Климент Охридски".

- Разчетохте ли изборните резултати, г-н Делийски? Какво казват те за политическата система в България и за левицата в частност?
- Всеки вижда в резултатите от изборите това, което иска да види. Нека погледнем резултатите на системно равнище. Резултатите от вота отразяват дълбокото недоверие на огромна част от обществото към наличните партии и към политическата система, към нейната неспособност да отговори на потребностите на обществото. Популярният вот беше функция и на краха на идеологическата хегемония на един ред, на едно мислене за държавата и за политиката. Не казвам, че "Прогресивна България" са идеологически много различни от тези, които ни управляваха 35 години, но така се представиха: "Ние сме други".
Нека обърна внимание на нещо сякаш малко по-невидимо. От 1989 г. това е четвърти път, в който политическа сила взима такова голямо мнозинство.

- Защо се случи така?
- Първият път беше през 1997-а (много аналогии се правят) и правителството на ОДС на Иван Костов. Каква беше задачата му? Да демонтира стария режим и да се извърши приватизация. Да се приключи с процеса на първоначално натрупване на капитала. И това стана. Оттогава е и тенденцията - всеки нов голям политически успех, който носи след себе си и разрушаване на партийната система, е свързан с трансформация на собственост и капитали.

В резултат на начина, по който стана приватизацията, дойде огромното разочарование. И необходимостта от нов спасител, който да легализира резултатите от престъпната приватизация. Правителството на Симеон Сакскобургготски направи един мандат и с помощта на Тройната коалиция БСП участваше в този процес. Приватизацията беше корумпирана, нейната легализация беше корумпирана.
И дойде Бойко Борисов. За да направи следващата стъпка по трансформацията на собственост и капитали, свързана с навлизането на парите от ЕС - маса от капитали, които трябваше да отидат на определени места и да извършат функцията по превръщането на България в периферна, и то специално спрямо Германия, държава в ЕС. Този процес продължи малко по-дълго. Борисов беше на власт около 12 години.
Последваха 4-5 години лутане, свързано с борбата за надмощие в рамките на политическата класа кой да бъде близо до държавата. От една страна, бяха традиционните политически капиталисти от националния капитал, които се представляваха от ДПС, ГЕРБ и все по-малко от БСП. От друга - глобалният, транснационалният и най-вече консултантски капитал около ПП-ДБ. В един момент между тях трябваше да има разбирателство.
Настоящата голяма политическа победа идва, за да реализира следващата сериозна трансформация на собственост и капитал. И тя е свързана първо с излизането на руските капитали и влияние от България. "Лукойл" не е руски - ще бъде продаден на американците; АЕЦ "Козлодуй" има договор за американско гориво, началниците на Тръбата са от Турция. Оръжията, които произвеждаме, се продават на европейските ни партньори. Това е голяма трансформация на влияние. От другата страна е ресурсът за превъоръжаване, който ще дойде тук чрез европейските средства. Той е титаничен. И, естествено, в България трябва да има нова власт, за да реализира тази трансформация.
Т.е. нищо ново не се е случило в България. И нищо старо не е забравено. Всичко това обяснява голямата победа на Румен Радев. С избягването на ясни позиции, за да акумулира народен вот - от една страна. А от друга - мощната подкрепа на солидни корпоративни структури в България и извън България, без които не се печелят 50 на сто от депутатите. Няма такъв случай в световната история.

- Но това са два вида подкрепа. Кой тип ще използва Радев, за да легитимира властта си?
- Предстои да видим - дали народната, която не отричам, че съществува, или тази на едрия капитал във и извън България. Каквото и да обясняват десните анализатори през последните десетилетия, това, което е в интерес на "Райнметал" и Домусчиев, много рядко е в интерес на пенсионера и наемния работник. Моята хипотеза е, че Радев традиционно ще защити интереса на големите пари. И това ще стане видимо още с първия бюджет. Виждаме го през икономическата програма на "Прогресивна България", през идеята им да не се повишават данъците на богатите и т.н.
Всички, които се притесняват от радикална промяна, могат да бъдат спокойни, такава няма да се случи. А тези, които искат такава промяна, трябва да си дадат сметка, че желанията им са по-скоро добри пожелания, отколкото разумни очаквания.

- Да, но е факт, че в обществото има свръхочаквания...
- Събирането на гласове е свързано с предлагането на оферти, които да удовлетворят потребности и желания. Всичко това вдига очакванията. Има обаче един критичен момент, в който рационално трябва да спреш да надуваш очакванията, защото в друг момент ще трябва да ги реализиращ. А когато си казвал на всеки онова, което иска да чуе, за да събереш гласове, ще си в позиция да разочароваш някои, когато започнеш да правиш политики. Когато обещаеш охолство и на милионера, и на пенсионера, не може да го направиш, ако не пипнеш нещо в данъчната система най-малко.
Начинът, по който беше конструирана кампанията на "Прогресивна България", създаде очаквания в различни групи, реализирането на които предполага различни политики. Приятелите на Русия очакват от Радев да обърне поглед на Изток, а неприятелите на Русия - да е по-умерен, отколкото по-радикалните русофили. Противниците на еврото очакват от Радев нещо да направи (не знаят какво точно, но го чувстват с кожата си), а привържениците са спокойни, че на власт е някой, който нищо няма да направи. Това са противоречиви очаквания. Ако тръгнеш да правиш или да не правиш нещо с данъците, все ще разочароваш някого. Не е измислена публична политика, която да удовлетворява интересите на всички.
Въпросът е кого ще избере да разочарова Радев. И отново не искам да съм лош пророк, но най-вероятно ще предпочете да разочарова онези, които са го подкрепили по линията на народния вот, отколкото да разочарова корпоративните спонсори и едрия капитал. 

- Но лозунгът за битка с олигархията спечели много хора...
- Битката с олигархията всеки си я представяше така, както на него му харесва. Никой, никога, никъде не е спечелил войната с олигархията. Тя съществува във всички капиталистически държави. Капитализмът не е просто пазар, а пазар и държава, която да пази интересите на едрия капитал от домогванията на онези, които нямат. В момента, в който интересът на едрия капитал трябва да бъде запазен от политическата власт, капиталът влиза в интимни отношения с властта и ето ви олигархически модел. Дали олигарсите ще бъдат с бръснати глави или с подстрижки "айви лийг" от "Харвард" - въпросът е естетически.
Името на българския олигарх може би не звучи много европейско, но ако питате европейците, те едва ли правят разлика дали олигархът се нарича Георги или Ханс. Европейската олигархия, която в момента се занимава с оръжейно производство, е онази, която движи европейската политика.
Радев какво направи? Ден-два, след като излезе от Президентството, отиде до Берлин. Не за да се срещне с трима български емигранти, а с немската оръжейна олигархия. За да се наредят нещата. Все още в България не можеш да управляваш, ако не гарантираш бизнеса на оръжейната олигархия на Германия. Нещо, което започна от Борисов като ангажимент и продължава в контекста на предстоящите публични ресурси, които ще се излеят през европейските институции във военнопромишления комплекс на определени държави. Парите, които ще дойдат у нас, ще бъдат насочени към завода за барут на "Райнметал", те не могат да отидат другаде. Ако нямаме големи очаквания, няма да бъдем толкова разочаровани. А основания да имаме големи очаквания не виждам.

- Какво се случи с БСП на тези избори? За анализаторите резултатите на левицата са закономерни, но всички отчетоха, че месец-два преди вота имаше положителен тренд.
- Ако социалистическата партия не беше направила конгрес, на който прие много категорична лява платформа (нещо, което отдавна не е било факт в БСП и в България), и не беше избрала нов председател, най-вероятно в момента изобщо нямаше да говорим за БСП. Тя щеше да има от порядъка на 20 000 гласа, дори и по-малко.
Моят анализ показва, че тези близо 100 000 гласа за левицата в по-голямата си част са от нови гласоподаватели. Огромната част от онези гласове, които традиционно отиваха за БСП, сега са отишли за "Прогресивна България". Цели структури, кметове, общински съветници, хора от Националния съвет на БСП, бивши министри работеха за "Прогресивна България". Да не говорим, че малкото останал бизнес, който помагаше на БСП и покрай който се събираха някакви гласове, също се преориентира. Логично.
Да, имаше много основания за подобен отлив през годините, натрупвания на негативи, разочарования. Последното беше не толкова участието във властта, а начинът, по който се осъществи. Няма разочаровани хора от това, че партията им участва във властта. Такава е функцията на партиите. Само че участващите от БСП във властта не тръгнаха да реализират политики, а да правят нещо съвсем различно.
Към това трябва да добавим миграцията на цели структури, имаше тотално източване на гласоподаватели. Ако не беше "Прогресивна България", за добро или за лошо, всъщност нямаше да е налице формалното място, където да изтекат тези гласове от БСП. И мимикрията щеше да продължи.
Големият шанс на БСП сега е да се изчисти от тежестите и да започне наново.

- Лявото пространство като че ли е вакантно днес. Има ли апетити към него?
- Апетити има към левите избиратели. Апетити към правенето на лява политика няма. Лява политика не може да се прави от хора, чиито спонсори са едри милионери.
В България има солиден електорален потенциал за силна левица, която да формулира леви политики - говорим за милион-милион и половина избиратели. Терен има и той е свободен. И ще остане свободен и по време на управлението на "Прогресивна България". Няма основания да мислим нещо по-различно.
Въпросът е бъдещата левица да формулира ясно и категорично своя разказ за България, така че над един милион граждани да се видят в него. Не като про- и антиевропейци, не про- и антиолигархично, а в битността си на класовата им позиция.
Имаме 35 години неолиберална държава от най-радикален вариант, която концентрира богатството и властта в малцинство. И която произвежда все повече и повече неравенства. В която всичко е пазар и се търгува. Нямаме друга версия за държава. И тук е мястото на левицата - да обясни, че с такава държава няма как да стане.

- Какъв е разказът на левицата за България?
- Трябва ни държава, която да не защитава големите пари, а мнозинството от гражданите. Социална държава, каквато е по Конституция. От държавата, в която живеем, която конструирахме, печелят много малко хора. Тя работи за интересите на малцина.
Разказът на левицата не е само за хората на труда. А и за дребните и за средните предприемачи, които са смачкани от големите пари. В неолибералната държава, която мисли само за интереса на големите капитали, положението на работника и на онзи, който в гаражчето си пълни климатици за автомобили, не е различно. Този, който продава на пазара, не е наемен работник, но е в тежко положение, конкурирайки се с големите чуждестранни вериги и търговци.
Има разказ за всеки, в основата на който най-важното е: ако искаме да променим начина, по който България се развива, трябва да променим типа държава. Неолибералната държава, независимо къде и кога, прави едно и също: богатите - все по богати, а бедните - все по-бедни. Прави така, че хората да бягат и да търсят смислен живот другаде.
Целта пред новата левица е ясна. Гражданите, които ще я припознаят, ги има. Въпросът е в субекта, който ще се опита да я разкаже, да я формулира и да убеди това огромно мнозинство. Ясно беше, че БСП в състоянието, в което се намираше, нямаше как да го направи.

- А какво е необходимо да направи БСП в близките шест месеца? Президентските избори чукат на вратата...
- Пред левицата стои задачата за субектността. Паралелно с това - за преучредяване на огромна част от основните организации. Поне в две трети от общините БСП може на книга да има нещо, но фактически няма нищо.
Важен е форматът. Говори се за широка платформа, за български вариант на ПАСОК. Това е път в правилна посока, за да се формира нов субект, който ще претендира за представителство на лявото пространство.
Паралелно с това обаче е нужно организационно укрепване. И не говорим да се стъпва на нещо останало, а за създаване на нови структури. Това изисква много работа. И хора. Изкуственият интелект не може да създаде в Луковит или в Кнежа организации. Нужно е да се активизират политически активни хора в активна възраст. Няма как партията да е жизнена, когато 60% от избирателите й са на възраст над 70 години (с цялото ми уважение към тях). Има малко движение сред най-младите, но нека не се хващаме за това като удавник за сламка.
Оформянето на политическия субект и организационното укрепване трябва да бъде подчинено на ясна политическа задача: БСП (новият субект) да издигне кандидат за президент, който да спечели поне 10 на сто от вота. Президентските избори са мажоритарни и са изключително подходящ момент, в който този нов субект в лявото пространство да се заяви политически: "Ето, това сме ние. Това е едно от нашите лица, което ще изговори нашия разказ за държавата, в която живеем."
Ако създаваш нов политически субект е нонсенс да подкрепиш кандидат за президент, подкрепен от друга партия. Като се включиш в множество, нямаш лице. Ще бъде политически абсурд новият субект в лявото да не заяви собствена кандидатура. А защо това да не бъде и самият председател на БСП? Виждали сме го вече и завърши с голям успех. След 3% на парламентарните и 10% на президентските избори, левицата ще може ясно да каже: "Аз съм жива!". 
Ще са необходими сериозни усилия. Не просто нови говорители, които да обикалят екраните, а нови хора във всяко населено място, които ще са склонни да работят в името на своя интерес, на интереса на своята общност.
БСП днес не може да обещае на никого власт. Власт може да обещае "Прогресивна България" и тази им способност ще привлече доста хора. В настоящата ситуация трябва да се възражда идеята.
БСП трябва да мобилизира хората със създаването на общност. Общност, обединена около някаква мечта. Да, консерваторите ще нарекат това утопии. И няма да сбъркат. Но по-добре леви утопии, отколкото абсурдната утопия за невероятно работещия разумен пазар. Мечта и общност, а не агрегат и хора, ориентирани около властта - това е първото равнище на търсене на идентичност, което ще помогне на левицата в България да си стъпи на краката. Ще дойде и достатъчната подкрепа за публичните политики, която да гарантира представителство в Народното събрание. Има достатъчно време и възможности новата левица да укрепне и да се развие. Политически субекти не се създават в управлението.