Човещината...

В объркания и меркантилен свят, в който живеем, често забравяме, че всеки от нас притежава качество, което има само в нашите сърца - човещината. Мразим се, гледаме се страшно, чумерим се, отминаваме хорското нещастие с безразличие и иронична усмивка.
Забравяме, че човещина е да изпитваш емпатия и състрадание. Да подкрепиш и да дадеш, без да търсиш изгода. Да предложиш помощ, да се усмихнеш и да успокоиш непознат.
Човещината се заражда в миговете на липса на посока. В онези моменти, когато незнанието и объркването ти прегризват гърлото на сигурността. Човещината не се печели, не се подарява, не се краде. Тя може да ти се подаде, както се подава спасителна пръчка на давещ се.
За човещината на един полицай и на един ръководител движение на "Метрополитен" ще ви разкажа. Главните герои в случката са човекът под пагон Веселин Станев, който беше дежурен на метростанция "Овча купел 2", и за Галина Аврамова. 
В неделния ден неработещи ескалатори ни принудиха да се качим в асансьора. Когато стигнахме горния етаж, вратата му блокира и петима души останахме наблъскани в тясната кутийка. Сред нас беше жена, страдаща от клаустрофобия, която започна да получава паник атаки. Подадохме сигнал до дежурния техник, който ни заяви, че ще дойде след около 40 минути. Веднага след натискането на звънеца обаче пред вратата застанаха Станев и Аврамова. Полицаят правеше неистови усилия да отвори вратата. Успокояваше ни и ни говореше. Най-накрая усилията му се увенчаха с успех и ние излязохме невредими от асансьора. Станев пое паникьосаната жена, даде й вода и започна да й говори успокоително.
Какво пък толкова се е случило, голяма работа, ще свие устни някой. Но това беше наистина урок по човещина.
Убедена съм, че ако тя се завърне, ще ни има!