Лъжа след лъжа

Когато една назначена власт се олива, тя винаги се олива мелодраматично и гадно. Точно такава е ситуацията в партийния служебен кабинет на ПП/ДБ. Вчера стана ясно, че министърът на отбраната Атанас Запрянов собственоръчно е дал разрешение чужди самолети да прелитат над България. По закон той имал това право и просто е уведомил парламента за решението си. Ситуацията обаче е по-заплетена и завързана. Само няколко дни по-рано външната министърка Надежда Нейнски обяви нещо съвсем друго. За да изглежда компетентна и решителна, нещо, което никога не е постигала в кариерата си, тя заяви, че американските самолети у нас само стоели на летището. За всичко друго не било искано разрешение, но ако все пак такова постъпи, то парламентът щял да има последната дума. Очевидно всичко, което е говорила министърката, е било пълна лъжа. Или пък абсолютна некомпетентност. Не е ясно кое от двете е по-лошият вариант за България.
Ситуацията обаче е страшна - властта, без да се допита, дава разрешение за прелитащи самолети, а иначе ни уверява ежедневно, че за България пряка опасност от войната в Близкия изток няма. На тези тъпотии вече не се връзват дори и тиктокърите от Джен Зи. Всички страни край нас взимат реални мерки за защита, само у нас властта смята, че не ни е необходимо нищо друго, освен уверение за сигурност...
Едва вчера Запрянов призна неизбежното - рискът вече е променен. И проблемът съвсем не е в изстреляната от Иран ракета към Турция, която може и да е била отклонена. Проблемът е в опита да се прикрие един малък факт - слугинската позиция на кабинета е източник на несигурност в момента. Много е лесно да се размахва пръст на Иран и да се съска за неговите действия. А кой и кога ще се опълчи на САЩ и Израел, които всъщност подпалиха тази война, и то насред преговори, които са вървели повече от добре. България не се опита да формира своя собствена позиция, която да отчита интересите на хората, а за пореден път се нареди в батальона на геополитическите икономи на статуквото, които само пригласят на големите страни и изпълняват каквото кажат началниците. Тук въпросът съвсем не опира до това да се заеме страна в конфликта или да започваме безкраен спор кой е крив и кой прав в патакламата. Щом се е стигнало до война, невинни повече няма. Въпросът е в това, че властта за пореден път взима всички българи колективно за балъци, които стоят в информационен вакуум, а не виждат сами реалното положение на нещата. Испания успя да покаже зъби в този конфликт, въпреки че тя е доста по-далече от епицентъра на конфликта. А България, която е на един хвърлей разстояние и е в обсега на ракетите, е заровила глава в пясъка и е оголила задните си части. Съжалявам за цинизма, но всеки, който вижда изначалните противоречия в големите лъжи на властта, не може да си направи друг извод. За пореден път ще трябва да се спасяваме сами в този разлюлян от земетресения свят. Правителството просто не е на наша страна.