18 Май 2026понеделник18:37 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Книгата

В търсене на "Пристан за обич"

/ брой: 198

автор:Георги Драмбозов

visibility 13809

Имах вече приятната възможност да пиша за четири разказа (за мен те бяха новели) на писателя Александър Пергелов. Сега пред мен е неговата повест "Пристан за обич".
Общувам с главния герой Деян. По-скоро той ме води по стъпките на своето житие битие, за да ме убеди, че в сивото море на нашата отчужденост днешният мъж на млада и средна възраст може да намери, колкото и трудно да е, своя пристан за обич. Дали това ще е пристан при малката проститутка - нещастница, за която се преструваме, че не съществува? Дали пристанът за двама е в самодоволния материално-духовен мир на красивата, но претенциозна Анета? Най-вероятно, според обнадеждаващия финал, на пристана прекалено дълго Деян е очакван от една Елисавета. Тя също е красива, непретенциозна, но разочарована от безпаричие. Млада тъжна жена на средна възраст. Нейното образование е художествено, но това не й пречи да мие входовете на два-три жилищни блока и с все по-затихващ ентусиазъм да очаква своя Принц... Принцът от приказките ли е Деян, класическата Пепеляшка ли е тя? Деян не е принцът. Той е един от нас, минал за средностатистически българин, зареден с неподозирани от самия него интелектуални възможности. Той е просто добър, верен приятел, грижи се за по-възрастните хора, храни гълъбите пред магазина, душеприказчик е за другите. Духовно и физически се съпротивлява на преуспялата красавица Анета, която настойчиво го кани в своя свят. Тя казва, че инстинктивно не приема неговия посредствен свят, а Деян недвусмислено отговаря, че не приема нейния. Още повече след нейните намеци, че до него е стигнала с някои "отстъпки" от древната професия на малката проститутка... Пепеляшка от приказките ли е Елисавета? Тук ще изплюя камъчето, тоест без съгласието на автора ще разкрия, че истинският образ на Елисавета ще бъде обрисуван още по-подробно в продължението на тази повест...
Ами дотогава, драги читателю, ще четем за уж монотонния живот, за надеждите и очакванията на главния герой Деян. На едни той може би ще се стори прекалено обикновен, дори скучен в описанията на неговото ежедневие на редови столичанин. А именно там, в способността на Александър Пергелов да описва грижливо всекидневните ни банални домашни задачи - не само като столичани, а като българи изобщо, проблясва натрапчиво чувството ни за недостатъчна духовна близост, за осезаема липса на "Пристан за обич"...

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ