Минималната пенсия става 347,50 евро от 1 юли

Националният съвет за тристранно сътрудничество подкрепи увеличаването на минималната пенсия от 1 юли със 7,8%. Така тя ще се вдигне от 322 евро на 347,50 евро. Единствено от АИКБ се въздържаха, тъй като не подкрепяли минимални форми на възнаграждения.  
Като точка в дневния ред на заседанието, което бе свикано за разглеждане на законите за цените, влезе и законопроект за изменение и допълнение на т. нар. удължителен закон за бюджета, внесен вчера от Владимир Раков от „Прогресивна България“ и група народни представители. Целта на предложението е да се осигури възможност в условията на удължителен бюджет пенсионерите с пенсии за трудова дейност в минимален размер да получат от 1 юли тази година осъвременяване на пенсията си със 7,8 на сто.
От 1 юли се увеличават и всички останали пенсии според Швейцарското правило. За да има равнопоставеност, в Закона за удължителния бюджет "Прогресивна България" записаха и това увеличение. И работодатели, и синдикати подкрепиха предложението. 
В следващите дни работодатели и синдикати ще се срещнат с министъра на финансите относно предложените от него параметри в бюджета, за да се обсъдят детайли, уточни председателят на КНСБ Пламен Димитров след заседанието.
Работодателските организации разкритикуваха мерките за цените на правителството и се въздържаха от подкрепа, а синдикатите ги подкрепиха. Работодателите нито подкрепиха, нито се противопоставиха на двата законопроекта за овладяване на инфлацията, внесени от ПБ в парламента - за промени в Закона за защита на конкуренцията и в Закона за защита на потребителите.
Една от основните критики от всички работодателски организации е, че понятието "справедлива цена" е неясно и ще подведе потребителите. Продължаващото изискване за обосновка на повишаването на цените ще се прехвърли от временния закон за еврото в постоянен закон - за защита на потребителите, и то без посочени конкретни фактори, с които може да се обясни поскъпване, коментира Добри Митрев от БСК.
Според работодателите всички тези мерки само ще доведат до административна тежест, но не и до реални резултати. "КЗК не трябва да има неограничени възможности за намеса в търговската политика", изрази опасенията си Румен Радев от АИКБ.
В момента сме с най-високата инфлация в Европа, защото винаги смятаме, че регулаторите са решение. Но инструментите, които да решат проблема, са парични. Предупреждаваме да внимавате с вдигането на обществените очаквания", категоричен беше изпълнителният директор на КРИБ Боян Митракиев.
КНСБ подкрепи мерките, но също направи допълнителни предложения. "Трябва ясно да се разпише къде е границата между надценка и спекула. Инфлационният натиск се дължи основно на увеличените кредити на домакинствата, така че е нужен много по-широк комплекс от мерки", смята председателят Пламен Димитров. КТ "Подкрепа" също подкрепи законопроектите.