Към кого да се обърнем?

Минчо Коралски


Това е въпросът, който често си задават хората с увреждания, изправени пред необходимостта да потърсят отговор за реализация на техните права, записани в Конвенцията за правата на хората с увреждания. Става въпрос за достъпна среда, достъпен транспорт, трудова реализация, мобилност, образование, помощни средства, свободно време и всичко онова, което е животът на човека с увреждане. Самото изброяване говори за хоризонтални политики и безброй институции, които следва да ги реализират и към които хората с увреждания могат да се обръщат. Липсата на координация между няколко министерства води до това, което сега се случва с личната помощ, и се налага цялостно преразглеждане на механизмите за нейното предоставяне.
Често става въпрос за координиране на национални и регионални политики, без да има отговор кой и как следва да реализира тази координация. Вероятно това не е чисто български въпрос и поради това създаването на орган, който да координира националните политики за хората с увреждания е залегнало КАТО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО УСЛОВИЕ в Конвенцията за правата на хората с увреждания. Това беше и акцент в предизборната кампания на "Прогресивна България" и нейния представител в парламента г-н Янев. 
Искам да посоча, че не става въпрос за промени в законодателството, където този въпрос беше решен още през 2018 г. със Закона за хората с уврежданияУ. Дори не става въпрос за създаване на нова администрация, а за преобразуване на вече съществуващата. Това, че сега в МТСП има дирекция, която се занимава с това, е факт и аз се отнасям с уважение към колегите, които се занимават с тази дейност. Съгласете се обаче, че възможностите на една дирекция в министерство и една държавна агенция, подчинена на МС, за координиране на политика са коренно различни.
За да бъда докрай коректен, следва да отбележа, че в чл. 9 на Закона за хората с увреждания е посочено, че министърът на труда и социалната политика координира политиката за хората с увреждания. Но на практика възможността той да осъществява това свое правомощие се свежда до възможностите на тази единствена дирекция. Координацията означава компетенции в политиките, които координиращият орган следва да координира. Самото изброяване на тези политики в чл. 5 от ЗХУ,  логично води към разпоредбата на параграф 12 от преходните и заключителни разпоредби на ЗХУ за създаване на държавна агенция. 
Всичко посочено дотук е в навечерието на приемането на държавния бюджет. Именно чрез него нормата на закона следва да бъде приведена в действие. В противен случай тя просто трябва да бъде отменена с всички произтичащи от това последствия. На първо място те ще са имиджови, но по-лошото е, че трябва да се върнем в началото на един път, който мислехме, че сме извървели с огромни усилия. Някой би казал, че решението е в ръцете на управляващите, но аз си мисля, че ролята на организациите на и за хората с увреждания, както и на Националния съвет за хората с увреждания за решението на този въпрос не е без значение.
Създаването на Държавна агенция за хората с увреждания е онази гаранция за това, че всичко, записано в законите, касаещи правата на хората с увреждания, ще излезе от полето на импровизациите и ще се превърне в една добре структурирана, устойчива и координирана политика.


Фейсбук