Най-ниска, по-ниска, българска минимална заплата

Догодина месечната ставка на най-ниското за Словакия възнаграждение става 972 евро (увеличение с 57 евро спрямо 2026 г.), а почасова - 5,58 евро. 
От 1 януари 2027 г. минималната месечна брутна заплата в Полша ще бъде 4950 полски злоти (1132,08 евро), което е увеличение със 144 злоти или 3% спрямо 2026 г. 
От същата дата най-ниската месечна заплата в Чешката република ще нарасне до 24 900 чешки крони (1022,17 евро), което е увеличение с 2500 крони спрямо тазгодишната. Часовата ставка на чешките работници ще бъде 148,30 крони. 
В Румъния още не са се разбрали в тяхната Тристранка, но се очаква да се проведат официални преговори между правителството, организациите на работодателите и синдикатите, за да се изяснят окончателно евентуални корекции за 2027 г. Към 1 юли 2026 г. брутната месечна минимална ставка в северната ни съседка е 4325 леи (820,22 евро). 
В голяма част от страните членки на ЕС минималната заплата ще нарасне. Но например Кипър е сред изключенията, тъй като настоящият двугодишен указ обхваща периода до 31 декември 2027 г.  и според него и догодина новоназначени служители през първите шест месеца на непрекъсната заетост ще получават брутна месечна минимална заплата от 979 евро и 1088 евро след шест месеца непрекъснат стаж при същия работодател. 

У нас тя ще бъде или 620 евро, или 672 евро

или някъде по средата, например 660 евро. Както и да го погледнем, пак ще бъдем с най-ниската минимална заплата в Съюза. А няколкомесечното словоплетсване, предизвикано от управляващите, а те подбудени от бизнеса, в крайна сметка няма да доведе до подобряване на живота на хората. Още повече, че нискодоходните българи харчат около една трета от заплатата си за храна, докато нискодоходните европейци заделят около 16% от месечните си пари, за да заредят хладилника си. Вероятността да продължи практиката "заплата в плик" (над официалната по закон), срещу която се бореше настоящият финансов министър се бореше ожесточено до преди няколко години, явно и догодина ще продължи (но без яростни борци срещу нея). 
"Новият механизъм за минималната работна заплата е по-лош от стария, който беше заличен, без добре да се обмисли. Неслучайно и синдикатите изразиха своите резерви", коментира лидерът на БСП Крум Зарков. Прогнозите на левицата са, че промяната цели ограничаване на ръста на доходите на най-нископлатените граждани. 
От "Възраждане" също пресметнаха, че новата методика ще ощети нископлатеките работници и служители и прогнозираха, че минималната заплата ще бъде с около 18 евро по-ниска, отколкото по стария механизъм, който я обвързваше твърдо с 50% от средната брутна.
Разбира се, управляващите на практика сами си приеха своето предложение, а проект на ПМС за изменение и допълнение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата вече е 

публикуван за обсъждане, но в съкратен срок

от 14 дни заради "необходимостта от спешно приемане на нов механизъм за определяне на МРЗ, с оглед планиране и прогнозиране на необходимите разходи в рамките на бюджетната процедура за разработване на държавен бюджет за 2027 г.".  Защото според проекта минималната за страната заплата за следващата година трябва да се определя до 15 август на текущата, като се вземат предвид четирите критерия - покупателна способност, като се
взема предвид издръжката на живот, общо равнище на заплатите и тяхното разпределение – чрез годишно изменение на брутната медианна работна заплата на наетите на пълно работно време, измерено чрез темпа на прираст, въз основа на данни от административния регистър на осигурените, темп на растеж на заплатите чрез годишно изменение на средната
брутна заплата на наетите, измерено с темпа на прираст и дългосрочни равнища на производителността на труда в страната – чрез средна аритметична стойност, изчислена от годишните изменения на брутната добавена стойност на един зает по съпоставими цени за период от последните 10 години. Най-ниското по закон възнаграждение за страната за следващата година се определя с долна граница заплатата за текущата година и горна граница, определена по данни на Националния статистически институт по определена формула. Комисията по адекватността извършва оценка за предходната година, като оценява съотношението ѝ към 60% от брутната медианна заплата за наетите на пълно работно време за предходната година и размера на издръжката на живот пак за предходната година.

Къде в ЕС колко души я получават

Според Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) към края на 2025 и началото на тази година единствено България, Кипър, Люксембург, Полша и Португалия все още не са завършили напълно транспонирането на Директивата на ЕС за минималните заплати от октомври 2022 г. Известно е, че тя цели да гарантира, че доходите на работниците са достатъчни за осигуряване на достоен жизнен стандарт в целия Съюз. Въпреки това, у нас нещата не се променят. Или поне не към по-добро. С приетия преди дни нов механизъм за определяне на най-ниското за страната възнаграждение, управляващите и бизнесът вече смятат, че и България е транспонирала Директивата. Поне в частта за минималното възнаграждение. Тук не засягаме частта за колективното трудово договаряне, макар че именно то играе ключова роля за формирането на тези показатели. 
Разбира се, въвеждането на новия механизъм у нас не означава, че минималната заплата ще догони средноевропейски стойности или цените на стоки и услуги у нас, които често са над средноевропейските, ще паднат до нивата на възможностите на българите. Защото около 460 хиляди работници и служители (около 18% от всички заети) у нас получават на минимална заплата по данни на НСИ. В Словакия са 120 000 работещи на най-ниска заплата, което е около 4,5%. 
Според най-новите данни на Евростат, публикувани през 2025 г., но събирани през 2022 г., България и тогава е била страната в ЕС с най-висок процент (13,0%) работници и служители на минимална заплата, а в Чехия едва 2,6% от хората се трудят срещу най-ниска заплата.    

Кой как в ЕС я определя

Механизмите на определяне на минималното месечно възнаграждение в различните европейски не се различава много. Може би единствената сериозна разлика с България е, че у нас тя е най-ниска, докато цените на стоки и услуги са като в богатите европейски държави. А и формулата изглежда някак си по-сложна от останалите държави. Тук не представяме всички страни членки на ЕС, а само няколко.  

В Португалия 

официално се нарича Retribuição Mínima Mensal Garantida или RMMG и се определя чрез централизиран държавен механизъм, който съчетава правителствени решения, икономически показатели и социален диалог.
За 2026 г. официалната брутна минимална заплата за континентална Португалия е 920 евро на месец.
Преразглежда се и се актуализира всяка година като обикновено влиза в сила от 1 януари. Решението се взема официално от Министерския съвет, след като  правителството задължително е водило преговори и консултации в рамките на Постоянната комисия за социално съгласуване (Comissão Permanente de Concertação Social), в която участват представители на правителството, национални синдикални организации и представители на работодателските организации. При определянето ѝ се вземат предвид инфлацията и покупателната способност, икономическият растеж (БВП) и производителността на труда, средната за страната заплата, общото състояние на пазара на труда и нивата на безработица.
Минималната заплата в Португалия се определя като брутна месечна сума, но законът изисква тя да се изплаща в 14 вноски годишно - 12 редовни месечни, една допълнителна през лятото (бонус за почивка / Subsídio de férias) и една допълнителна около Коледа (коледен бонус / Subsídio de natal).(Например , което се изплаща в 14 вноски). 
Въпреки че основната ставка се определя на национално ниво за цялата страна, двете автономни области - Азорските острови и Мадейра - имат правомощия да определят свои собствени, малко по-високи, минимални заплати заради по-високите разходи за живот и специфичните си островни икономики.

В Словакия 

основа за изчисление е автоматично определена на 60% от средната номинална месечна заплата за периода отпреди две години (1620 евро през 2025 г.), тъй като синдикатите и работодателите не постигнаха споразумение по време на тристранните преговори. Законоустановената минимална работна заплата обхваща шест нива в зависимост от отговорностите на длъжността, вариращи от 972 евро за най-ниското ниво до 1552 евро за най-високото. Свързани добавки са задължителните за работа извън стандартното работно време, като например 2,79 евро/час за събота, 5,58 евро/час за неделя и 2,23 евро/час за нощен труд (при условия без повишен риск).

В Чехия 

се определя с правителствено постановление, като се актуализира всяка година (с влизане в сила от 1 януари). Процесът се координира от Министерството на труда и социалните въпроси. Преди правителството да издаде окончателното постановление, предложението се обсъжда със социалните партньори в рамките на тристранни преговори. При липса на консенсус, крайното решение се взема от кабинета. 
Дългосрочната стратегия за предвидимост обвързва минималната със средната заплата, като целта на правителството е минималната да е около 43-44% и с насочване към около 47% от средната. Това прави растежа ѝ по-автоматизиран и обвързан с реалния ръст на доходите в страната. При изчисляването и актуализирането на сумата се вземат предвид инфлацията и разходите за живот (покупателната способност на домакинствата), прогнозната средна и медианна заплата в страната, икономическият растеж и производителността на труда.
Тя служи като важна база за изчисляване на редица данъчни прагове, здравноосигурителни вноски за лица без облагаеми доходи и социални помощи.

В Люксембург 

минималната заплата се нарича „социална минимална заплата“ (salaire social minimum – SSM) и е законово регламентирана в Кодекса на труда. В момента е 2771,33 евро бруто на месец за неквалифицирани работници на възраст над 18 г. и 3325,59 евро за квалифицирани работници. Тези ставки са влезли в сила от 1 юни 2026 г.  и се прилагат за всички работници в страната - както за местни жители, така и за трансгранични работници За разлика от много държави, където се коригира чрез политически укази или закони, приети по преценка на властите, Люксембург определя и актуализира чрез структуриран и многостранен процес. 
Точният размер, на който служителят има законно право, зависи от два основни стълба: възраст и професионална квалификация. За неквалифицирани работници и служители се смятат хората без специфични признати официални дипломи или без изисквания стаж по професията и те получават стандартната базова ставка (100%). Квалифицирани са притежаващите официална диплома за професионално образование (като DAP или CATP) или отговарящи на определени законови изисквания за практически/професионален опит в своята област. Те имат право на 20% надбавка и получават 120% от базовата минимална заплата. 
Възрастните на 18 и повече години получават пълния размер на заплатата. 80% вземат работещите между 17 и 18 г. и 75% на възраст между 15 и 17 години. 
Люксембург използва механизъм за двойна корекция за периодично повишаване на минималната заплата, като гарантира, че тя е в крак с икономическия растеж и инфлацията.  Съгласно Кодекса на труда правителството преразглежда базовата минимална заплата на всеки две години чрез тристранни консултации. Отчитат се производителността и динамиката на средните заплати в страната. Люксембург е една от малкото европейски държави със система за автоматична индексация спрямо разходите за живот. Управлявана от Националната статистическа служба (STATEC), системата предвижда, че при всяко повишаване или понижаване на индекса на потребителските цени с поне 2,5% за определен референтен период, всички заплати – включително социалната минимална заплата – автоматично се увеличават с 2,5%, за да се защити покупателната способност на работниците от инфлацията. 
Въпреки че националната минимална работна заплата служи като задължителен законов праг, под който никой работодател не може да слиза, отделните сектори могат да договарят по-високи възнаграждения чрез колективни трудови договори.