Мястото на Европа в света на изкуствения интелект

През лятото ЕС обяви своя мащабен Закон за изкуствения интелект, чиято цел е да даде на Съюза рамката, в която да се развие новата технология, и да позволи на континента да настигне САЩ и Китай, които са безспорните световни лидери в тази индустрия. Европейците обаче са изправени пред множество препятствия и за да постигнат целите си, ще трябва да мислят стратегически, тъй като пътят към успеха не е само един.
Няма съмнение, че изкуственият интелект (ИИ) е част от бъдещето на човечеството, но остава нерешен въпросът как и за какво ще се използва. Правилните отговори на тези въпроси са единственият начин Европа да се върне в предните редици на технологичния прогрес, след като от години на континента върви процес на деиндустриализация, особено видим в полето на информационните технологии. И хардуерът, и софтуерът са силно доминирани от двете световни суперсили - САЩ и Китай, което прави невъзможно собственото развитие на този сегмент от икономиката. Компании като “Гугъл”, “Майкрософт” и “Палантир” са навсякъде в Европа и към момента е трудно да си представим как би функционирала тя без тях. Но това също така създава голяма зависимост и източва значителни средства от бюджетите на европейските страни в посока САЩ. 
Само преди седмица Джоузеф Цай, съосновател на китайския гигант за електронна търговия “Алибаба”, призова Европа да изгради собствена изчислителна инфраструктура, за да се освободи от зависимостта си от американски технологии, и предложи на ЕС да се възползва от възможностите, които дават китайските модели с отворен код. Цай изтъква двата фундаментално различни подхода към създаването на ИИ в Китай и САЩ. Докато китайският модел се основава на споделянето на информация, ниски разходи и висока ефективност, американският подход е базиран на силно финансиализирана структура на индустрията, което означава огромни и постоянни разходи за създателите и, съответно, високи цени за потребителите. Бизнес моделът на американския ИИ изисква също така затворена система, която се достъпва чрез скъпоструващи лицензи, както и нечувани бюджети за маркетинг поради необходимостта винаги да си на първо място в съзнанието на клиента. Това е обяснението и на невероятните истории за омнипотентността на ИИ, които чуваме приблизително всяка седмица от Америка - проблемът е, че повечето от тях са просто пиар. Десетки и стотици лингвисти, психолози и други учени могат да ви обяснят защо сегашните големи езикови модели никога няма да постигнат т.нар. обща интелигентност - Светият Граал на ИИ, когато ще бъде напълно самостоятелен и независим. По сегашната формула на технологията това просто не е възможно, тъй като човешкият мозък остава много по-сложен, способен и неразгадаем дори от най-напредналата своя имитация. 
В същото време тези модели вече имат страхотни възможности в обработката на големи масиви данни и това се очертава като основно приложение на ИИ поне в следващите години. Те могат да бъдат използвани в науката, индустрията, бизнеса, а също така - на ежедневно ниво - предлагат и силно подобрена версия на търсачки като “Гугъл” например. Именно в тези недостатъци и предимства се състои разликата между китайския и американския модел - докато в САЩ търсят да постигнат големия пробив, който да реши всичко изведнъж, респективно да осигури на създателите си милиарди и трилиони долари, както и технологично господство над света, в Китай амбициите са насочени към по-реалистични цели, а самата технология се разглежда в контекста на своята употреба - как и къде може да бъде използвана в помощ на човечеството като цяло и кои са конкретните проблеми, които може да ни помогне да решим, а не като инструмент за извличане на безкрайна финансова печалба и геополитическа доминация.
Но да се върнем в Европа. Американците обикновено сочат европейската бюрокрация като основна спънка пред развитието на ИИ на нашия континент. Веднага обаче трябва да се посочи, че понастоящем ИИ създава огромни проблеми в САЩ именно поради ниските нива на регулация - като започнем от строежите на центрове за данни, които източват и оскъпяват ресурси като вода и електричество за обществото, до финансовия балон, който придобива все по-застрашителни размери и заплашва да срине цялата американска икономика при своето спукване. Наред с това има сериозни притеснения по въпроси като авторски права, лични данни и следене. Очевидно проблемът не е само в тромавата административна система и в много отношения дори е добре, че в ЕС съществуват ограничения пред апетитите на индустрията. В “тоталитарен” Китай регулациите не са по-малко, но успехите са повече от очевидни. 
Въпреки всичко казано дотук, Европа все пак има нужда от собствена ИИ индустрия - най-малкото с цел независимост. Когато всичко минава през процесори и оптични кабели, не е добре те да бъдат контролирани от някой друг. Въпрос на сигурност, ако щете.
Преди да стигнем до ИИ обаче, ние, европейците, трябва да помислим за собствено производство на компоненти и инфраструктура - чипове, памет, мрежово оборудване и всички други детайли, които влизат в категорията “дигитален суверенитет”. Това ще бъде изключително трудно предвид неблагоприятната икономическа ситуация на континента, но не е невъзможно, стига ЕС и националните правителства да имат ясен план и визия какво искаме да постигнем.
Не може да се осланяме на пазара, защото логиката на пазара не е насочена непременно към развитие, ако развитието не носи печалба. Виждаме го и в ИИ, където Китай вече настига и дори изпреварва САЩ въпреки зашеметяващите суми, които се наливат отвъд Океана. Едва тогава можем да помислим и за надграждане чрез ИИ технология. А както отбелязва и гореспоменатият Джоузеф Цай - Европа все още разполага със сериозна индустриална база, която може да тренира достатъчно добре специализирани модели, които впоследствие да се превърнат в конкурентно предимство. Не всичко е загубено, но и няма време за губене, защото в Китай този процес вече върви, и то доста успешно.
Като се вземат предвид изходните параметри, траекторията на развитие и целите на възможните модели на развитие на ИИ, трудно може да се агитира в полза на американския подход. На първо място, това означава да се откажем от множество фундаментални правила в европейската икономика, например регулациите по отношение на финансовата индустрия, екологията и личните данни. Второ, има ли смисъл да инвестираме милиарди в технологията, ако печалбите ще бъдат концентрирани в ръцете на няколко милиардери, а ние, редовите граждани, ще трябва да им плащаме сметката - както се случва вече в САЩ?
Много по-правилно изглежда да се предприемат стъпки към изграждане на система от китайски тип - прагматична и насочена към споделяне на ползите, така че да се осигури прогрес за цялото общество, а не само за група богаташи като Мъск, Безос, Гейтс и компания. 
Един друг принцип, който трябва задължително да бъде съблюдаван, е, че ИИ е чудесен инструмент и помощник, но той никога не трябва да бъде оставян да измести напълно човешкия разум. Много от компаниите в САЩ вече опитаха точно това, като съкратиха десетки хиляди служители в полза на ИИ - само за да открият, че нито им излиза по-евтино, нито се повишава ефективността. Значителен брой от тях започнаха постепенно да връщат хората в корпоративната структура, тъй като най-добрата версия на интелекта все още си остава човешката. Европейският бизнес и без това е в нелека позиция, такива експерименти лесно могат да сложат край на съществуването му. Да не говорим, че в държави като България, при тези нива на доходи, още дълги години да наемеш естествен интелект ще излиза по-евтино...
В заключение можем да кажем, че Европа има своя шанс. Малък, но все още го има, ако европейските лидери най-накрая се отърсят от сервилността спрямо САЩ и спрат да инвестират във война, а се заемат сериозно с въпроса. Но това ще изисква и осъзнаване, че системата може да работи много добре, ако в центъра й е поставен човекът, а не парите. Дотук нямаме много поводи за оптимизъм, но все пак надежда още има.