Навършват се 100 години от издаването на "Мечо Пух" от А. А. Милн

На днешния ден се навършват 100 години от издаването на емблематичната книга "Мечо Пух". На 14 октомври 1926 г. е публикувана първата самостоятелна колекция от разкази на британския писател Алън Александър Милн за симпатичното мече. Това завинаги променя историята на детската литература, отбелязва "Гардиън".
Никой тогава не предполага, че тази скромна история за едно плюшено мече ще се превърне в световен културен феномен и една от най-обичаните книги на всички времена, допълва изданието. "Мечо Пух" постига бърз успех както в Европа, така и в САЩ. Продажбите на книгата надскачат всички рекорди в рамките на две години след първата й поява. "Мечо Пух" се приема добре и от деца, и от възрастни, като първоначално е преведена на повече от 25 езика.
Книгите за Мечо Пух имат над 50 милиона продадени копия по света и в рамките на век са преведени на повече от 70 езика и диалекта, пише "Ню Йорк таймс". Любопитен факт е, че преводите включват дори и латински език. Латинското издание, озаглавено "Winnie ille Pu", публикувано през 1958 г., се превръща в абсолютен феномен, като става единствената книга на латински език, попадала някога в класацията за бестселъри на американския вестник. През 1996 г. "WaterStone’s" - водеща издателска фирма във Великобритания, поставя книгата на 17-о място сред стоте най-четени книги на ХХ век. 

Мечо Пух се превръща в символ на човечност и приятелство

Преди един век светът се запознава с едно необикновено "мече с малко ум", което носи в сърцето си най-голямата мъдрост на Земята. 
Зад магията на Голямата гора стои истинска и трогателна история. Всичко започва от едно малко черно мече на име Уини (Winnie), спасено от канадски лейтенант по време на Първата световна война и отгледано в Лондонския зоопарк. Синът на писателя - Кристофър Робин Милн, често посещава зоопарка и буквално се влюбва в мечето Уини и прекръства своето собствено плюшено мече Едуард на Уини Пух (Winnie the Pooh). 
Така образът на Мечо Пух е вдъхновен от плюшеното мече на Кристофър Робин, като синът на Милн е и главен герой в книгата.
В приказния свят Кристофър Робин е най-добрият приятел на Пух, Прасчо, Йори, Тигъра, Заека, Бухала, Кенга и Ру. Той е този, към когото те винаги се обръщат за помощ, когато имат проблем, и който внася разум и закрила в техните приключения, отбелязва "Гардиън".
Книгата на Милн оживява чрез незабравимите илюстрации на Ърнест Хауърд Шепърд и се превръща в много повече от детска приказка - тя става наръчник по човечност, искрено приятелство и чистота, допълва вестникът. Образът на Мечо Пух пък наподобява плюшеното мече на сина на художника Ърнест Шепърд - Греъм.
Шепърд скицира тази играчка и изпраща рисунката на Милн. Тя допада на писателя и така визуалният образ на добродушното, закръглено и симпатично жълто мече всъщност изобразява играчка на име Гроулър. Така Мечо Пух съчетава в себе си духа на две реални плюшени мечета: това на Кристофър Робин (Едуард/Уини) и това на сина на художника (Гроулър).
Същевременно през 1925 г. Алън А. Милн и съпругата му Дороти де Селинкур се преместват от Лондон в Хартфилд, Източен Съсекс, в малко имение от XVI век, наречено "Кочфорд фарм" (Cotchford Farm). Къщата им граничи с гората Ашдаун, която всъщност е реалният прототип на Голямата гора - главната сцена на действията в книгата.

Симпатичното мече стана световна марка

На Бъдни вечер - 24 декември 1925 г., първите две глави от "Мечо Пух" са публикувани във вестник "Лондон ивнинг нюз" (London Evening News) под заглавието "Детска приказка от A. А. Милн". На следващия ден - Коледа, са излъчени и по радио Би Би Си с гласа на Доналд Калтроп.
На 14 октомври 1926 г. лондонското издателство "Methuen" издава "Мечо Пух". През същата година американското издателство "E. P. Dutton" издава книгата в САЩ. През 1973 г. "Methuen" издава "Мечо Пух" с цветни илюстрации. Първото българско издание на "Мечо Пух" е от декември 1945 г. в превод на Вера Славова. Книгата е част от поредицата "Библиотека Детско четиво".
През 1930 г. американският продуцент Стивън Шлезинджър откупува от А. А. Милн изключителните търговски права върху произведенията за Мечо Пух с цел производството и разпространението на стоки, филми, записи, телевизионни участия на територията на САЩ и Канада. В продължение на 20 години Шлезинджър продава продукти под марката, създавайки първата играчка на Пух, както и първия аудиозапис и радиоизлъчване. Шлезинджър налага останалия и до днес популярен образ на мечето с червено елече.
През 1937 г. Уолт Дисни предлага на А. А. Милн да закупи правата над Мечо Пух, за да го направи филмова звезда. Милн е въодушевен от идеята, но съществува едно препятствие - правата вече не са негови, а на Шлезинджър. Научавайки за предложението на Дисни, Шлезинджър иска част от печалбата от всички последващи филми и стоки с марката "Пух". От "Дисни" не приемат това условие.
През 1961 г. Уолт Дисни подписва договор с Шърли Шлезинджър Ласуел, която наследява правата върху Пух и останалите персонажи от съпруга си Стивън Шлезинджър след смъртта му през 1953 г. Според договора "Дисни" получава всички права, като дължи на Ласуел лицензионни възнаграждения от приходите. През 1966 г. се появява и първият филм на "Дисни" с героите от Голямата гора - "Мечо Пух и меденото дърво" (Winnie the Pooh and the Honey Tree). През 1996 г. от филмовата компания съобщават, че Мечо Пух е надминал по популярност всички други герои на "Дисни", с изключение на Мики Маус. Според данни на списание "Форбс" от 2005 г., индустрията с марката на Пух носи на компанията годишни приходи от над 5 милиарда щатски долара.
Макар замислена като детска приказка, книгата крие дълбока мъдрост, до която възрастните прибягват в периоди на криза и духовна равносметка, коментира Би Би Си. Мечо Пух отдавна е надраснал определението за простодушното "мече с малко ум". Във вечно забързания съвременен свят, доминиран от технологиите, Пух и неговите приказни приятели ни преподават най-трудния урок: изкуството да забавим темпото и да открием смисъл в простите неща, отбелязва медията. Защото в Голямата гора най-значимите неща не се измерват с материалното, а с тихата споделеност и метафората за едно вечно приятелство, което устоява на времето.

БТА