Сдружение "Невидимите животни" провокира с флашмоб в защита на животните

Животните са невидими. Те нямат глас, но имат хора, които да ги защитават от посегателство, жестокост и несправедливост, защото те са част от нашия живот и се нуждаят от защитата ни. На 23 септември т.г. започна протестна акция-флашмоб "Седмици в клетка" до сградата на Народното събрание. Целта й беше да напомни на депутатите за поетите от тях обещания за законодателни промени, забраняващи отглеждането на телета в единични изолационни клетки. Решетката не остана и секунда празна. В нея над 200 доброволци се сменяха. Невъзможна за подминаване гледка. И тя не остави равнодушен нито един човек. Тя беше силата, която накара политиците и хората да не извърнат глава. 
"Единственото нещо, което трябва на злото, за да победи, е хората да не направят нищо. Затова аз вярвам, че има много добри хора, които няма да останат безучастни", обобщи идеята доброволецът Вяра Зайкова.

Един от първите политици, който подкрепи каузата на Сдружението "Невидимите животни", беше председателят на НС на БСП Крум Зарков. "Подкрепа! Виждам я всеки ден, когато минавам оттам: Клетка пред Народното събрание. Там е от сряда и в нея стотици доброволци се въртят на 12-часови смени, денонощно. Ще продължат така две седмици. За да защитят своята кауза - прекратяването на клетъчното отглеждане на новородени телета. Социализмът, в който вярвам, означава уважение към гражданската активност, вслушване в нея и зачитането й. Солидаризирам се с това усилие, подкрепено вече с подписа на над 150 000 души, които възразяват срещу нехуманното третиране на животни с цел печалба. 
Те са подготвили предложения за законодателни изменения и са получили много обещания в предизборната кампания. Надявам се да се намери и политическа воля обещанията да бъдат изпълнени и предложенията им да бъдат приети, написа Зарков във Фейсбук.

Стефан Димитров: Зад каузата ни стоят над 150 000 човека

Призоваваме депутатите за изпълнят предизборните си ангажименти за подкрепа на законодателни промени за животни, заяви председателят на "Невидимите животни"

За каузата, за морала, за защитата на невидимите и безгласните наши приятели-животните, разговаряме с председателя на Сдружение "Невидимите животни" Стефан Димитров. Той е на 28 години. Завършил е Софийската математическа гимназия, а после-Германския факултет в Техническия университет, степен бакалавър "Компютърни системи и технологии на немски език".

- Г-н Димитров, миналата седмица стреснахте столичани и гостите на София с клетка с човек в нея, поставена пред Народното събрание. Каква е целта на флашмоба и какво искате да кажете  с него? Успяхте ли да събудите интереса на хората и какво Ви казват те?
- В продължение на 17 дена денонощно, от 23 септември нататък, около 200 доброволци се редуваха на 12-часови смени в клетка на пл. „Атанас Буров“ под прозорците на Народното събрание. До клетката доброволци водеха и информационен щанд, на който говориха с минувачите. Целта на протеста е да напомни на народните представители за обещанията, които дадоха преди последните парламентарни избори. 45 от настоящите народни представители поеха ангажимент тогава за подкрепа на редица законодателни промени за животни, включително прекратяване на изолационните клетки за телета като практика у нас. От тези 45, 21 са от управляващото мнозинство, включително имена като Петър Витанов и Антон Кутев.
През юни месец внесохме петиция с над 150 хиляди подписа в Народното събрание със същото искане за край на клетките за телета. Тогава бяхме посрещнати от редица народни представители и от управляващите, и от опозицията, и бяхме поканени на среща със зам. председателя на Комисията по земеделие Тодор Джиков. Въпреки положителните нагласи към исканията ни, към момента няма предприети законодателни действия.
Определено и народните представители, и минаващите граждани, и медиите проявиха силен интерес към протеста. През част от тези 17 дена присъствах и аз на място и действително за пореден път се убедих, че хората подкрепят каузата, окуражават ни да продължим да се борим и питат ентусиазирано как могат и те да помогнат. Провокации и недоброжелатели практически нямаше. 
Разбира се, борбата, както казват, е безмилостно жестока, но зад тази кауза стои цяло движение от хора, чиято колективна сила е причината да съм убеден, че краят на тази жестока практика у нас е въпрос на време. За читателите, които също искат да подкрепят борбата, могат да го сторят, като подпишат петицията на адрес www.bezkletki.bg и като изпратят лични имейли на народните представители с призив към тях на адрес www.priziv.bg.

- Как политиците реагираха на инициативата? Председателят на НС на БСП Крум Зарков публично изрази подкрепата си за нея. Какво очаквате от депутатите и какви са посланията Ви към тях?
- Политиците бяха силно впечатлени от протеста заради неговия мащаб и заради решителността и отдадеността на тези 200 доброволци, които самоотвержено се включиха с 12-часови смени на място. Ден и нощ, и в студ, и в мрак, и в дъжд – температурите падаха близо до нулата повечето нощи, а вятърът беше безпощаден.
На място дойдоха немалко народни представители лично, за да изразят подкрепа публично. Сред тях бяха народни представители както от опозицията, така и от управляващите, включително председателя на парламентарната група на управляващите Петър Витанов, както и председателят на Комисията по земеделие Явор Гечев.
Благодарен съм им за символната подкрепа. Но искането към народните представители е преди всичко за предприемане на законодателни стъпки. Очаквам от тях да намерят куража да предприемат тези стъпки в най-скоро време и да не се подчиняват на шепа едри бизнес интереси.
Защото в крайна сметка тази кауза, освен хуманна и морална, касае качеството на храната, която ядат децата ни, касае общественото здраве и касае развитието и благополучието на обикновените български фермери. 
Научните изследвания доказват, че едно теле, отглеждано в клетка, после като стане юница и като стане млечна крава през целия си живот има по-високи нива на кортизол в кръвта – хормонът на стреса. Дори когато телето порасне и го изкарат от клетката, самият факт, че като теле е било в клетка, води до измеримо по-висок стрес за целия живот на животното. А стресът както при хората, така и при животните се отразява пряко върху имунитета, което се отразява пряко върху боледуването, което се отразява пряко върху количеството антибиотици и лекарства, които се използват, и всичко това има отражение и върху качеството на храната, която в крайна сметка получават нашите деца.
Нещо повече, дори чисто икономически не могат да се очакват негативи от премахването на клетките за телета, даже напротив, могат да се очакват позитиви за стопанствата на обикновените български фермери. Говорил съм с много фермери у нас, които през последните години са премахнали клетките и ми казват „родих се, какво се занимавах с тия клетки толкова години, откакто ги махнах животните се чувстват по-добре, развиват се по-добре, по-малко боледуват, по-малко смъртност има и по-малко работа“. Това се потвърждава и от икономически анализ, изготвен още през 2024 г. от държавния Институт по аграрна икономика, част от Селскостопанска академия към Министерството на земеделието. Потвърждава се и от експертно становище на Центъра за оценка на риска по хранителната верига, както и от становища на едни от най-големите и представителни браншови и развъдни организации у нас, които подкрепят каузата.
Няма извинение и няма причина тази стъпка да се отлага.

- Разкажете повече за Сдружение "Невидимите животни", чийто председател сте, и за други негови каузи.
- Организацията я основахме през 2021 г. с 12 приятели и съмишленици, които от години сме в каузата. Оттогава се включват нови доброволци и членове на екипа, а финансово обезпечаваме кампаниите, които водим, преимуществено от дарители от България – обикновени хора, които ги е грижа и са съпричастни. Имаме около 900 месечни дарителя и хиляди еднократни дарители.
Първата тема, по която работихме, беше през 2022 г. Европейската гражданска инициатива „Козметика без жестокост“ срещу експериментите върху животни. Европейските граждански инициативи са практически петиция до Европейската комисия за предприемане на дадени законодателни действия. Благодарение на нас от България се подписаха 56 хиляди души, с което страната ни беше на 4-то място по подписи на глава от населението от всички 27 държави членки. Европейската комисия отговори, че възприема исканията на петицията, и сега предприема действия в тази посока.
Втората тема беше през 2023 г. за Европейската гражданска инициатива „Европа без кожи“, която цели забрана на фермите за ценни кожи – фермите за норки, лисици, чинчили, енотовидни кучета и др. животни, които се отглеждат и убиват само и единствено за техните кожи с цел производство на пухкави модни аксесоари, палта и прочее. Публикувахме по националните телевизии разследване със скрита камера от фермата за норки до Стара Загора, в която до миналата година от 2016 г. насам ежегодно 130 хиляди норки се отглеждаха целия си живот в клетки, преди да бъдат убити в газови камери и одрани. Разпространихме и потресаващо интервю с бивш работник от тази ферма. Тя прекрати дейност през 2025 г. и понастоящем фермите за норки са забранени у нас, а до няколко дена очаквам Народното събрание окончателно да приеме и забрана на всички ферми за ценни кожи у нас.
От 2024 г. насам работим за забрана на единичните изолационни клетки за телета.

- Защо хората трябва да пазят и да се грижат за животните, независимо от техния вид? Милозлив и съпричастен ли е българинът към тяхната съдба?
- Безспорен факт е, че за българите отдавна вече защитата на животните не е маргинална тема, а напротив, тема от изключително значение, за която българите са готови да се борят и да действат. Доказваме го от години и дори само по мащаба на подкрепата, която получаваме, си личи. Петиция със 150 хиляди подписа не се вижда всеки ден.
Нещо повече, през 2025 г. едни от най-големите протести бяха именни през пролетта срещу жестокостта над животни, в реакция на разкритите престъпления, изтезаване и убиване на животни от двете лица от Перник, Габриела Сашова и Красимир Георгиев. Тогава десетки хиляди българи протестираха в десетки населени места в цялата страна. Не веднъж, а седмици наред. Това провокира Народното събрание да промени Наказателния кодекс и вече у нас за жестокост и насилие над животно може да се лежи до 12 години в затвора, което е сред най-високите в цяла Европа.
До броени дни очаквам и Народното събрание да приеме окончателно забраната на фермите за ценни кожи у нас. Обществената подкрепа е явна и нещата започват да се променят.
А причината всеки сам може да каже за себе си. Убеден съм, че читателят знае за себе си защо страданието на животни, независимо от техния вид, е от значение и човек не може да се нарича морален, ако не го взема предвид. Огромното мнозинство от българите явно го знаят. А който все още отказва да го разбере, се надявам сам за себе си да намери отговора, защото аз не мога да му свърша тази работа вместо него.