"Ало, ало, не те чувам...Тук има ли запетайка?"

"Ало, ало, не те чувам...Тук има ли запетайка?", е шепот, който често може да се чуе по време на изпит. Методите за преписване непрекъснато се усъвършенстват и техническите средства за тази цел започнаха да приличат на арсенала на Джеймс Бонд. Сигурно всеки от нас се е опитвал да прецака системата и да си "помогне" при явяването на изпит. Царските пищови няма да ги коментирам, защото са класика в жанра. Нали помните? Това са т.н. "патрондаши"- ушит от плат колан с джобчета, който се слага на кръста под дрехите и се напълва с пищови.

Всичко помним - напиши на лист и го сложи под крака си, 

изпиши формулата между пръстите или на бедрата си, а може и по продължението на ръката до лакътя си. Слагаш си блуза с дълъг ръкав и...готово. Има и варианти момчетата да си  пъхнат пищова под вратовръзката. Или да си го залепиш за подметката на обувката. Стандартен начин на преписване е да си напишеш текста или формулите на свита на хармоника хартия. Слагаш я между пръстите и ако имаш късмет-преписваш. Само, че учителите вече ги знаят тези номера, и може да те гепят още преди да си започнал на преписваш.   
Съвременните ученици са много по-изобретателни и пък и технологиите се усъвършенстват. Както и начините на преписване. Взимаш един по-дебеличък химикал, на който да си личи написаното. След това с помощта на пергел, издраскваш на него дадената формула, теорема или кратък подсещаш текст. След като "насочиш" химикалката към слънцето, написаното от теб ще се вижда. Или пък изпълваш с дребен шрифт инфото на тънка хартиена лентичка и я навиваш около писалката.

Новите модели часовници са един от най-хитрите начини

да си подскажеш по време на изпит, защото работят на принципа на електронна книга. Качваш файловете, които после се визуализират на дисплея на часовника. Ако видиш, че квесторът се приближава, натискаш копчето и часовникът изключва. 
Една от най-модерните джаджи за преписване са бръмбари или микрослушалки, свързани към телефон. Те биват магнитни и тапички. В тях се поставят миниатюрни батерии и си слушаш, слушаш диктовката на някой по-умен приятел или роднина извън помещението. Той даже може да си казва къде да сложиш  запетайка, тире или препинателен знак. Вече се появиха и фирми, чиято професионална дейност е да обслужват преписвачите. Е, с формулките е по-сложно, особено, ако не си слушал в час или пък се позабравил латинските букви...Но пак ще напишеш нещо, дори да е леееко грешно. По-добре нещо от нищо,нали? 

Можеш винаги да си закупиш мини слушалки от интернет,

където предлагат богат асортимент от машинарийките. По-големи, по-малки или почти незабележими. Каквито ти душа, портфейлът или вкусът ти изберат. Има толкова дребни, колкото зърно от леща, които са абсолютно миниатюрни, че трябва да се вадят от ухото с пинсети. Пък и не са скъпи. Има-няма 50-60 евро... 
По-напредналите в технологиите ученици пък преписват чрез камери, предаващи в реално време. Обикновено те се използват за решаване на тестове и се комбинират с микрослушалка. Чрез тях преписващият показва тестовете на човек отвън и след това получава готовите отговори. Камерките може да бъдат маскирани в копчета, копчета, брошки, пръстени или обеци. 
Доста подценяван, но ефикасен метод е да използвате обкръжаващата ви среда. Бележки, формули отговори, написани на чина, на седалката, на облегалката на стол, ако сте близо до стена и т.н. Проблемът е, че не винаги имате възможност за предварителна подготовка и не винаги се знае къде точно ще седите. От друга страна никой не обръща внимание на статичните предмети, защото те винаги са там, а и дори някой да забележи, че има нещо написано винаги може да пробвате да отречете, че това не е ваше дело. Използва се молив, защото ако се наложи, може просто да изтриете написаното. Ако сте драскали по чина и някой приближава към вас, просто покривате написаното с листовете, а през останалото време просто изглежда, че само си четете от тях, докато всъщност назубряте необходимата ви информация.
Една съседка-зрелостничка, ме изненада с не толкова популярен начин за преписване, за който не бях чувала. 

Взимаш кабърче и един кръгъл по-твърд лист 

Пишеш си всичко на него, после го забиваш под чина и въртиш листчето. Единствения недостатък е, че ако разберат какво точно правите, няма как да се покриете. Но дори да ви заподозрат трябва да погледнат отдолу, за да го видят.
Класически вариант е и подсказването. Ако задачата е тест, може и с пръсти. Но в случая е нужна остра бдителност, защото шепненето и въртенето винаги са подозрително.   
Друг шпионски вариант е разберете откъде се взимат въпросите за контролното или за матурата или дали има някакъв модел, който може да следвате. Много често преподаватели взаимстват  въпроси от някой учебник или книжка с тестове. Така, че само трябва да го откриете и да назубрите отговорите. Ако сте достатъчно умен тази информация може да се получи чрез косвено задаване на въпроси на преподавателите, но трябва да сте доста изобретателен.

Напоследък станаха особено популярни шпионските химикалки, пишещи с невидимо мастило, 

които са идеални за царските пищови. Осветен от специалната лампичка, поставено в единия край на химикалката, написаният текст се появява в целия си блясък и ви помага да не пропуснете дори запетайка от падналата се тема.
Да, всичко това е доста забавно и любопитно, но едва ли и за 100-те зрелостниците от последната матура по български език и литература, чиито работи бяха анулирани заради преписване. Тази година за първи път се случва да бъдат обявени за недействителни изпитни работи, ако се установи, че съдържат идентични текстове. Промяната е въведена от образователното министерство през тази година, след като при предишни матури проверяващите са открили подобни съмнителни случаи. Сега те се разглеждат допълнително от специална комисия.
Но, в крайна сметка, бъдете сигурни, че педагозите са наясно с начините на преписването. Тяхното дяволито послание е:„Не се опитвайте да преписвате! Всички начини ги знаем – повечето ние сме ги измислили!”. 
Но..., какво ли не прави човек за добрата оценка? Може би само не учим за нея! Затова нека си припомним старата българска поговорка "Хитрата сврака-с двата крака". По-добре е да се положат усилия да се понаучи нещичко, защото в живота няма от къде да се преписва, нали!?