С подстрекателската си роля в Украйна Евросъюзът заплашва и Европа

Евросъюзът е виновен за касапницата в Украйна заради подстрекателската му роля в генезиса на кризата, прераснала в пагубната за Киев война - Европа всъщност е разпалвачът, ако не подпалвач на накладеното заедно със САЩ украинско огнище в бившия Съветски съюз.
В речта си миналата седмица гросмайсторът на световната дипломация Сергей Лавров ярко освети тази държана на тъмно страна от развоя на украинската трагедия след 2014 година. 

Той освети три момента, които са възлови за хода на конфликта. 

По време на протестите в Киев за подписване на споразумение за асоцииране с ЕС през зимата на 2013-2014 г. европeйски представители  организираха преговорен процес между управляващите и опозицията, припомня руският външен министър. Преговори приключиха със споразумение от 21 февруари за сформиране на правителство на националното единство, за предсрочни президентски изори и отказа от каквото и да се насилие от властта и опозицията. Гаранти на документа бяха тогавашните външни министри на Германия, Франция и Полша - Франк-Валтер Щайнмайер, (сега президент на страната), Лоран Фабиус и Радослав Сикорсики (външен министър и сега). „Но още в нощта на 22 февруари 2014 г. опозицията, игнорирайки тези гаранции и собствените си подписи, завзе правителствени сгради и обяви създаването не на „правителство на националното единство“, а на „правителство на победителите“. В следващите дни гарантите одобриха стъпкването на договореността с довода от рода, че това е народната воля и украинците трябва да бъдат „подкрепяни по всякакъв начин“, както обяви тогава канцлерката Анела Меркел. Окрилена от подстрекателството на ЕС, новата власт отмени статута на руския език и хвърли войска и  полувоенни русофобски сили от типа на „Азов“ срещу вдигналите се на протест Крим и Донбас. В резултатът се стигна до референдума в Крим за присъединяването му към Русия. „Ако европейците не се занимаваха с измами и бяха принудили опозицията да изпълни споразумението, подписано през февруари 2014 г. под гаранциите на Берлин, Париж и Варшава, териториалната цялост на Украйна щеше да бъде запазена в границите от 1991 г., за която сега толкова се вайкат Зеленски и неговите западни господари“, матира Лавров опонентите с това свое обобщение.

Вторият момент са Минските споразумения, 

подписани през февруари 2015 г. и единодушно одобрени от Съвета за сигурност на ООН. За тях, впрочем, настояваха Париж и Берлин. Но “украинският президент П. А. Порошенко категоричво отказа да ги изпълнява“, припомня още  Лавров. Киев непрекъснато ги нарушаваше, като обстрелваше двете отделили се републики (Донецка и Луганска) включително болници, училища, пазари, спирки, гари – с една дума чисто цивилни обекти. Жертви на тези негови действия бяха грубо 3500 мирни граждани, включително деца.  Отделно, Порошенко вкарваше или увеличаваше тежките въоръжения по линия на съприкосновение, което бе нарушение на договореностите, не спазваше и временните примирия заради празници, начало на учебната година или прибиране на реколтата. А както признаха години по-късно бившите гарантите на споразуменията Ангела Меркел и ексфренския президент Франсоа Оланд, те не са смятали да изпълняват подписаните от самите тях споразумения, които се оказаха „завесата“, зад която Европа подготвяше Киев за война срещу двете републики. И пак необоримото заключение на Лавров: „ако Минские договоренности от 2015 година, потвърдени в Париж от 2019 г. вече при В. Зеленски, бяха изпълнени, както го изискваше Съветът за сигурност на ООН, Украйна щеше да остане в същите граници от 1991 г. без разбира се Крим, въпросът за който отдавна е закрит“. Закрит защото Майданът и подкокоростващата го Европа не спазиха споразумението за правителство на национално единство.

Третият момент са преговорите 

в Минск и Истанбул след руското нахлуване в Украйна през февруари 2026 г., което изпревари с дни подготвяното от Киев военно нахлуване в Донецката и Луганската републики. За по-убедително давам думата на „бликналия източник“, когото големите ни медии спестиха на българския читател: „Само седмица по-късно украинците поискаха преговори. Ние се съгласихме. След няколко кръга…украинската страна предложи ключови принципи за уреждане, които бяха приети от нашите преговарящи. Най-важното е, че те закрепваха неутралния статут на Украйна, признаваха реалностите на място и съдържаха гаранции за колективна сигурност, които надеждно защитаваха от повтарящи се насилствени провокации и опити за агресия. Документът беше парафиран от украинската и руската делегации, но съдбата му е добре известна. Тогавашният британски премиер Борис Джонсън забрани на украинците да сключат правно обвързващо споразумение, основано на текста, предложен от Киев и вече парафиран, и им нареди да продължат войната. Европа по същество се съгласи с позицията на Лондон“, връща събитията Лавров.
И пак мат с неопровержимото заключение:  „Ако онова парафирано споразумение беше закрепено в съответен договор и приложено, Украйна отново щеше да остане в границите си от 1991 г., но без Крим и част от Донбас“. Без Крим вече бе обяснено защо, а без Донбас, защото подстрекателят ЕС не смяташе да изпълнява Минските споразумение и се правеше на ударен за нарушенията от Киев.
В момента Западът и Европа сипят порои от обвинения срещу Русия заради опустошителните въздушните й удари по черноморското крайбрежие на Украйна. И я зоват за примирие, защото Египет е застрашен от глад заради спрелия износ на украинско зърно.
Но както припомни Путин наскоро, първа с ударите по корабите в Черно море и по гражданската инфраструктура на руското крайбрежие започна именно Украйна. Плюс че се опита да установи морска блокада. Нямаше съобщения, че ЕС я е предупредил да на прави това било заради Египет, било поради други съображения.
Вече стана известно, че Русия е отхвърли предложението за примирие, защото то не решава проблема. „Какво казват руснаците? Ако искате да прекратите тези удари и Украйна да не страда така, както страда, необходимо ни е всеобхватно мирно регулиране, което ще отстрани това, което руснаците наричат коренни причини за войната“, обясни позицията на Москва Джордж Биб, директорът на програмата за „Голямата стратегия“ (Grand Strategy)  в американския институт Куинси и бивш висш служител в ЦРУ, в разговор с независимия норвежки политолог  Глен Дизен. Европа обаче иска само примирие, защото то ще позволи на Украйна да се възстанови и след време да поднови войната, както обясни Джордж Биб.
След Майдана от 2014 евровърхушката вероятно е смятала, че с отказа от трите споменати договорености, един вид от подписите си и ог дадената дума, е изигравала Русия,  че е проявявала висш пилотаж на дипломацията с двуличието си и коварните ходове. А всъщност е тикала Украйна към избиването и осакатяването на вече 2,5 млн украински мъже, към опустошаване на икономиката й, невъзстановим фалит и рухване на държавността, както прогнозират мнозина чуждестранни наблюдатели. За украинския конфликт главният виновник не е ли подстрекателят, нищо че не е нахлул в друга държава и не е обявен за агресор? 

Агресор ли е провокираната мечка

В геополитическия фолклор отдавна се е наложило сравнението на Русия с мечка. С разширяването на НАТО и особено заради украинския конфликт не един и двама трезвомислещите западни политици, политолози и журналисти призовава да не бъде дразнена мечката. Последният пример по темата бе интервюто на Маин льо Пен от партията „Национално обединение“ пред в. „Политико“, цитирано от ТАСС. Известно е, че тя е фаворит за президентските избори догодина на 18 април.  „Напомням ви, че Русия е ядрена сила. Бих искала да видя онези дребни маркизи в парижките салони, които говорят за необходимостта от война с Русия. Лично аз не искам Франция да се бори с каквато и да е ядрена сила“, каза тя. Льо Пен припомни наполеоновия политик Шарл Талейран, който е заявил, че знае хиляда начина да „накара руската мечка да излезе от леговището си, но нито един, за да я върне обратно“. Според нея Франция може да не намери начин да го направи. Както обаче е тръгнало, и Евросъюзът няма да намери начин. 
Фактически какво се получава? От 2014 г. евровърхушката трескаво провокираше мечката, хвърляше по нея опасни идеи и проекти, а когато тя скочи да се защити, бе обвинена за агресор с териториални мераци и бе замеряна със санкции. Нападнатият е признат за виновен и е заплашван с лов до последния украинец, а подстрекателят остава „светата вота ненапита“, макар да погазва политекологията.  

Въпросът е защо Евросъюдзът е избрал такава опция? 

Една от причините е поддържащата им роля на американски замисъл за разпада на Русия, което според евроатлантиците от двете страни на Атлантика би трябвало да бъде естествено продължение на съветския разпад. Този план за разпада на Русия на поне 4 държави е начертан още през 1992 г.  с разигравано на украинската карта за членство в НАТО, както разкри американският икономист Джефри Сакс. Наскоро по темата говори пред ТАСС и политическият анализатор и бивш служител на ЦРУ и Държавния департамент Лари Джонсън, според когото САЩ по същество са решени да унищожат Русия: „Мисля, че руският народ трябва да разбере това. Това не е въпрос на неразбиране или липса на диалог. Съединените щати имат дълбоко вкоренен план да унищожат Русия. Според тях страна с такива размери не може да съществува“,  обясни той. 
Не може или не бива да съществува заради несметните й природни ресурси, които според евроатлантиците трябва да се разпорежда Западът.
Този план бе следван от всички американски администрации след разпада на СССР, но най-далеч отиде Джо Байдън, който през март 2022 г. изпрати Борис Джонсън да нареди на Зеленски да продължи войната, а след това взриви и руските „Северни потоци“. ЕС доста се натягаше в поддържаща си роля – например в опитите от предишните две десетилетия да сведе до минимум доставките на руски енергоносители,  докато съвсем ги спре догодина. Сега става ясно защо Урсула фод дер Лайен обяви през 2019 г. ЕС он икономически става геополитически проект, вследствие на който ЕС се превърна от миролюбец във военнолюбец спрямо Москва, от добросъсед в злосъсед, от защитник на върховенстното на закона в негов нарушител. Прокламираните цели на този проект всъщност маскират ето тези резултати. 
 „Дълбоката държава“ на САЩ натрапваше този план и на Доналд Тръмп, но така или иначе при него на ЕС се падна честта да мине от поддържаща към главната роля в продължаващата драматургия срещу Русия. Очевидно така ще бъде до президентските избори в САЩ  през 2028, които „дълбоката държава“ се надява да бъдат спечелени от нейния кандидат (както и да спечели сегашните междинни избори). Не ще и съмнение, че на същото се надява и сегашната Еврокомисия и изобщо евроатлантиците на Стария континент. Не случайно ЕС настоява само за примирие в Украйна, а не за всеобхватен и траен мирен договор, който да гарантира сигурността на Русия. Не случайно Брюксел продължава да налива пари във фалиралата иначе Украйна и бута напред кандидатурата й за членство в ЕС.  
Водещи страни в Европа имат и „лични“ причини за разпада на Русия или поне да отслабне до „биологичния минимум“ на геополитика – да няма сили да се съпротивлява срещу британския имперски ламтеж за влияние в Казахстан и в Централна Азия, както и срещу мераците на Париж да  получи чрез Украйна платформа за достъп до Черно море и Близкия изток, както разкри пред ТАСС руският военен експерт и политолог Александър Степанов.
А напоследък стана ясно, че страни в Европа произвеждат хиляди дронове, за да нанася Украйна удари дълбоко в руска територия. Сред тях фигурират същите Великобритания и Франция, както и Германия. Целта е Русия да клекне и да приеме  примирието – или фалшивото решение на конфликта.  Решението за такова производство е взето, въпреки предупреждения на разсъдливи западни анализатори, че това е открита провокация спрямо Москва, която едва ли ще стои със скръстени ръце срещу такава заплаха и може да отвърне не с нападение, но с точкови удари срещу евопроизводители на дронове за Украйна.
Само че се получава ето какво - подстрекателската роля на Европа от началото на украинската криза продължава на автопилот и сега, 12 години след началото й. Макар под друга форма. И тласка нашия континент до ръба на голям европейски конфликт, натоварен с достатъчно предпоставки да прерасне - недай си боже – в световна война, че и в ядрен конфликт.