13 Май 2026сряда05:45 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Снимка Полина Петрова

Срещи

ЗАХАРИ НАНКОВ:

Подхождайте с уважение към учителите

Когато кажете нещо на вашето дете, което да подрони авторитета на педагога, това е непоправима щета, казва младият хореограф и преподавател

/ брой: 35

автор:Вилиана Семерджиева

visibility 10722

Д-Р ЗАХАРИ НАНКОВ е танцьор, хореограф, режисьор и учен. Работи като главен асистент в Института за изследване на изкуствата към БАН, където изследва и проучва проблемите на танцовото изкуство. Завършва магистратура "Балетна режисура" в АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев" и докторантура в ЮЗУ "Неофит Рилски". Специализира в Palucca Hochschule fur Tanz Dresden, Германия. През 2025 г. издава първата си монография, озаглавена "Принцип Еспирал. Пътят на воина в съвременния танц". Преподавал е различни танцови дисциплини в ЮЗУ "Неофит Рилски". Изявява се в определен период и като артист-балетист в трупата на НМТ "Стефан Македонски". Работи за изграждането на млади танцьори, както и в популярни ТВ формати (The X Factor) като хореограф или танцьор. Автор и режисьор е на множество спектакли с деца и младежи, сред които са "TRAPтайм", "$HOPP-инг NPC" и др. 

- Захари, наскоро бе представена дебютната Ви книга - монографията "Принцип Еспирал. Пътят на воина в съвременния танц", която изследва авторската методика на Вашия първи учител и ментор, видния педагог и хореограф Цветанка Гергинова. Може ли да обясните в какво се състои значимостта на "Принцип Еспирал"?
- Книгата е резултат от много години работа, три в написването й като дисертационен труд и една в подготовката на самото книжно тяло. Всъщност обаче това са повече от петнадесет години, в които самият аз съм се обучавал, преки наблюдения "на терен" върху работата на г-жа Гергинова със стотици ученици в България и Европа. Профилът на обучаваните е бил много широк - от деца до възрастни, от напълно начинаещи до професионалисти в сферата на танца, спорта, бойните изкуства и др.

Захари Нанков в спектакъла "TRAPтайм"

Самият метод, споделя тя, е създаден в резултат от опита й като танцьор, учител и хореограф. Както научният ми ръководител проф. д.н. Анелия Янева сподели при представянето на книгата: "Принцип Еспирал" ни поставя на картата на световното танцово изкуство по още един начин - с приноса, който България дава в областта на обучението по танц, и продължение на традициите, които страната има в модерния танц". 

- С какво и на кого може да бъде полезна Вашата книга, в която представяте танцовото изкуство и на базата на дългогодишния си собствен опит?
- Стремежът ми беше не само по научен път да се опише и представи за пръв път "Принцип Еспирал", но също така да представлява и едно пътуване. Да изследва корените, да създаде чувството за приемственост на традиции и за проправянето на нови пътища за знанието. 
"Принцип Еспирал" не е единствено методика, предназначена за танцьори, а също и за хора, които искат да разберат повече за това как да подхождат осъзнато към движението. В самата си идея методът представлява един синтез, ясно показващ всичко, което е допринесло за неговото формиране. Той е точката на пресичане на няколко линии - техниката "Марта Греъм", революционна за развитието на модерния танц, представителите на Немския експресивен танц - Рудолф фон Лабан, Курт Йос, Зигурд Леедер, джаз танца (Фоси, Луиджи, Матокс), както и учението за пътя на воина/човека на знанието. "Принцип Еспирал" е система на работа, не танцова техника, а принцип, приложим в различни танцови техники, спорт, и не само.
Особено любопитна и обект на изследване в книгата е и оста Германия-Чили-България, разглеждат се и се обясняват начините, по които знанието за танца мигрира, провокирано от различни събития - глобални или локални политически трансформации в Европа и Южна Америка. Става дума за новите политически движения в Европа, Втората световна война и преврата на генерал Пиночет в Чили. Политиката изиграва ключова роля, събирайки по неведоми пътища в точния момент хора на изкуството, носещи познание и идеи за танца. Разбира се, тук фокусът е в един период, по-скоро от близките 120 години, но в книгата се правят препратки и към по-ранни епохи. Това мисля, че дава още един различен нюанс към историята на танцовото изкуство и това, което е отвъд сцената.

- Творческият Ви път минава от улични танци и хип-хоп до класически и модерен танц. Какво Ви мотивира да опитвате възможностите на тялото и фантазията си в толкова различни жанрове?
- Всъщност в самото начало беше музиката - и по-точно рап музиката, това беше нещото, което сякаш най-силно ме запали и почувствах като нещо много близо до себе си. Може би първото ми голямо вдъхновение. Събирахме се със съученици, излизахме на концертите в училище с рап парчета, текстовете на които пишехме сами, и търсехме изявата, търсехме сцената. Няколко години след като започнах да слушам тази музика, се запалих и по уличните танци, те ми разкриха много възможности, но най-голямата роля, която изиграха, може би беше това, че ме въведоха в света на танца. Това се превърна в моята отправна точка за търсене и към класическия танц, и към модерния, и към съвременния танц и танца в цялост. 

Цветанка Гергинова, д-р Захари Нанков, проф. д.н Анелия Янева (от ляво надясно)

Знаете ли, за мен богатството е да разбереш есенцията на един език и да имаш възможността да го говориш свободно, както се казва (или поне с минимален акцент). Не говоря единствено за нивото на майсторство на техниката за всеки стил, която е важна, а наред с това да разбереш характера на конкретния стил: защо той е такъв, какво го мотивира, какво е в основата му - така ти ще го опознаеш наистина. Мисля, че потребността да създавам и изразявам нещо, което иска да намери път отвътре навън, е основната движеща сила във всичко, което правя.

- Преподавате на студенти, но и на деца и младежи във Вашето студио "Hyphers". Самият Вие сте навлязъл във вселената на танца сравнително късно за общоприетите представи. Какъв съвет бихте дали на родителите - откога е добре да се започне?
- Да, моят път в танцовото изкуство започна късно (както е общоприето да се каже, ако не си започнал от малък). Тук обаче има и нещо друго - развиването на качествата и физическата подготовка в определен стил танц наистина би било добре да се случи в по-ранна възраст, когато при интелигентна и търпелива работа на педагога се развиват качествата у децата. В по-късна възраст обаче обучаваният може да постигне също много в изграждането на качества и техника, защото работата е по-осъзната и внимателна. Нека кажа така: когато си на повече години, се изисква "да наваксаш пропуснатите години" по-бързо, паралелно да развиваш физически качества и да работиш за изграждане на техника в конкретния стил. Тук "Принцип Еспирал" дава своя принос, опровергавайки в много отношения общоприетите норми. Разбира се, не говорим за магически трик, напротив, за много последователна и осъзната работа на тяло и ум.
Ще си позволя да споделя мои размисли по тематa: подбирайте внимателно хората, на които поверявате грижата за децата си. Често времето, което децата прекарват в залата, не е малко, а там те могат да изградят множество качества - не само танцови, а т.нар. меки умения (soft skills). В един идеален свят родителите помагат на танцовите учители, а те помагат на родителите в грижата за децата. Всички ние говорим за поколенията и как средата навсякъде тласка към избор на лош път в живота. 
Изберете внимателно школата и педагога, на когото поверявате грижата за детето си, това може да има огромно влияние във формирането на личността му и съответно на ролята му в обществото. Всичко се крепи върху доверието помежду ни. Също така подхождайте с уважение към учителите - когато кажете нещо на вашето дете, което да подрони авторитета на педагога, това е непоправима щета. То вероятно никога повече няма да погледне със същото уважение и доверие своя учител, както е било дотогава. Амбицията винаги е добре да се придържа в здравословни граници както при педагозите, така и при родителите, защото именно това дете ще участва в градежа на обществото утре.

Представянето на книгата "Принцип Еспирал. Пътят на воина в съвременния танц" в Столичната библиотека

Всъщност моят професионален път в танца продължава и в друго направление - в Института за изследване на изкуствата към Българската академия на науките, където работя като главен асистент. Там дейността ми е свързана с изследването на теми, свързани с танцовото изкуство. Сега работя върху проект, който изследва развитието на модерния танц в България на ниво обучение в институциите. Ние всъщност имаме голям принос в развитието на модерния танц не само тук, но и на Балканите. За съжаление, както в много случаи, не само в танца, ние не знаем това, по една или друга причина. Като човек на практиката, сега се старая тя да бъде полезна при комбинирането й с изследователския и научния подход, който работата в института изисква. Вярвам, че това ще даде добър резултат в даден момент.

- Независимо дали ще станат професионални танцьори или хореографи, заниманието с танци развива двигателната култура. Напоследък доста хора, и на по-зряла възраст, посещават школи, курсове или просто танцови сбирки.
- Да, това е положителна тенденция. Разбира се, тя би могла да се разглежда от различни гледни точки, но тя е и въпрос на културни натрупвания. Прекият и непосредствен контакт в едно танцово студио със сигурност може да допринесе за запазване на контакта в общността в ежедневие, доминирано от виртуалното. Ние живеем чрез социалните мрежи, а и няма особени изгледи това да се промени скоро в обратната посока.
При каквато и да е физическа активност обаче желателно е да съблюдаваме за точното изпълнение на упражнения, танцови стъпки и др., а не просто да изпуснем парата и стреса. Не става дума да се загуби удоволствието чрез прекаления анализ на това, което правим, но със сигурност осъзнатото движение и намерение в това, което правим, вярвам, че ще ни донесе още по-голямо удовлетворение, разбира се, в зависимост от гледната ни точка. Във всеки случай това може и да даде друга точка на фокус в нашия живот, която да ни помага във всичко останало. Нали имаме нужда от баланс?

- Преди години ми споделихте своето убеждение, че учителят трябва да е безупречен в думите и делата си, особено когато работи с деца и младежи, и понякога се изненадвате как хората подценяват отговорността, която имат. Говорите ли за тези неща с Вашите студенти?
- Да, все още съм убеден в това, то е част от работата ми. Търся начини, по които тези неща да ги споделям с децата и студентите, с думите, с които биха ме разбрали. Всъщност това с отговорността е трудно нещо. Понякога се случва така, че артистът (а и не само) силно желае да бъде в центъра на светлините, да му ръкопляскат, да го гледат с благоговение и всяка негова дума да се приема безпрекословно, но да не носи отговорност за това. Е, това е възможно - но до какво ли ще доведе? Това си има цена. Като за начало, нека проявяваме отговорност към себе си - за действията и за думите си, но на първо място, преди да искаме да променим света към по-добро, както преди време бях чул в една реч, нека започнем промяната, като си оправим леглото сутрин.

- Танцувате, поставяте спектакли, работите с певци в подготовката на техни клипове и сценични изяви. Кое от всички тези неща Ви доставя най-голяма наслада?
- Всяко едно от тези неща съм правил, повече или по-малко. Различни неща са, съответно и хората са различни. Мисля, че освен идеята, по която работиш, в основата си ти създаваш нещо с други хора, а за мен е важно с тях да имам общ език и работата да бъде вдъхновяваща, но и организирана. Вярвам, че всяко нещо ми помага да изграждам различни страни от себе си. Със сигурност обаче не мога да кажа, че се профилирам например само в едно нещо, просто не работи така при мен.

Книгата "Принцип Еспирал. Пътят на воина в съвременния танц"


- Пътувате по фестивали и конкурси, журирате, имате преки впечатления - какви са актуалните тенденции там?
- Сякаш тенденциите са да се създават неща самоцелно или по шаблон и че има някаква абсолютна деперсонификация и отсъства по-индивидуален почерк, чрез който да разбереш хореографа. Оставам с впечатление, че често се подценява вътрешният свят на децата, които са на сцената. Те са различни, но сякаш еднотипно биват "облечени" в танцов език, който не им е присъщ и това просто се възпроизвежда. Защото, като видиш, че едно нещо по един или друг начин се толерира и печели медали и призови места, решаваш, че явно това е успешната формула и просто ще я следваш, без да проправиш ти сам път на идеите си. Вярно, състезанието е съревнование, но изкуството отива на съвсем заден план, по-скоро танцът започва да прилича на спорт. Душата се изгубва и ние се опитваме да пришием изражение, жест или движения, които обаче нямат връзка с вътрешното усещане, а танцът като изкуство докосва. Във връзка с развитието на балетното изкуство, например, великата Мая Плисецка казва в едно интервю: "И пералнята се върти, но ти не й ръкопляскаш, нали?"

- Как българското танцово изкуство стои сред другите съвременни национални хореографски школи? Какво е специфичното, което ни отличава?
- Творчески вероятно се вписва добре в наративите и тенденциите, има много идейни хора. Може би ще преструктурирам въпроса, с Ваше позволение, разбира се. Трудно можем да говорим за национална хореографска школа, особено в областта на модерния и съвременен танц, тъй като няма единна програма или модел, по който да се случва това. Говорейки за образователните паралелки в профилираните училища. Мога обаче да кажа, че има добри примери за знаещи и търсещи хора, които по свой път и въпреки средата успяват. Забелязва се обаче една тенденция: любителските школи в последните години създават изпълнители на по-високо ниво, отколкото това се случва в профилирани училища за танцово обучение, тук имам предвид областта на модерния и съвременен танц. Единна система обаче не съществува, по една или друга причина, ние не пазим, ние рушим и винаги светът трябва да започва от нас, нулираме брояча и почваме отначало. Устойчивостта и стратегията са ни чужди понятия.

- Какви хореографски проекти предстои да осъществите в близко време?
- По-скоро проектите ще са режисьорски, това ще е друго поприще, но за него ще се радвам да имаме възможността да говорим някой следващ път. Сега точно е новият албум на J Cole.

Мексико изпраща нова хуманитарна помощ на Куба

автор:Дума

visibility 782

Бивш шеф на НАТО призова за нов алианс

автор:Дума

visibility 768

Семпъл дебют, или повече от същото

автор:Валентин Георгиев

visibility 806

ДУМА и динозаврите на прехода

автор:Александър Симов

visibility 864

Когато опозицията стане фон

visibility 765

Какво разбирам аз под "справедливи цени"

visibility 792

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ