Европа я очаква инфлационен шок

Борис ТИХОНОВ,
ИноСми

Европейските медии (Berliner Morgenpost, Munchner Merkur, Exxpress, Politico EU) отбелязват, че инфлацията в еврозоната бързо се ускорява. Основната причина е войната в Персийския залив. Покачващите се цени на енергията са ключов фактор, като същевременно повишават и други разходи. Това увеличава натиска както върху домакинствата, така и върху промишлените предприятия.
Според предварителни оценки на Евростат инфлацията през април е била 3,0%. Това е с 0,4 процентни пункта повече, отколкото през март. Тенденцията е още по-изразена в сравнение с февруари, когато инфлацията е била само 1,9%. И това, според повечето експерти, е само началото на инфлационна спирала. Анализът на ситуацията в отделните държави членки разкрива смесена картина.
Особено високи нива на инфлация през април са регистрирани в България (6,2%), Хърватия (5,4%) и Люксембург (5,2%). В долния край на скалата са Финландия (2,3%) и Малта (2,4%). Франция и Нидерландия, всяка с по 2,5%, също са сравнително умерени.
Основният двигател на тази негативна тенденция е енергийният пазар. Според последните данни цените на енергията са се повишили с 10,9% на годишна база. Основната причина е геополитическата ситуация около Иран, която пряко влияе върху световните цени на петрола.
Освен енергията, и други сектори преживяват

увеличение на цените

Храните, алкохолът и тютюнът в еврозоната са поскъпнали с 2,5% в сравнение с предходната година. Услугите са се увеличили с 3,0% за същия период.
Междувременно основният лихвен процент в еврозоната остава непроменен. Въпреки засиления ценови натиск, ЕЦБ поддържа изчаквателен подход. Депозитният лихвен процент остава на 2,0% за седми пореден път. Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард наскоро подчерта, че бъдещата стратегия до голяма степен зависи от това колко ще продължи конфликтът в Иран и колко интензивен ще стане. Икономистите обаче очакват повишаването на лихвените проценти неизбежно да се върне по-късно тази година, ако ценовият натиск продължи.
Междувременно инфлацията в Европейския съюз постепенно излиза извън контрол, до голяма степен поради иранската криза. Цените непрекъснато се покачват, което пряко влияе върху всекидневието на хората. За мнозина дори най-основните стоки са станали значително по-скъпи, като шест от десет европейци намаляват всекидневните си разходи.
Проучване, проведено от Института Forsa за германските телевизионни канали RTL/NTV, разкрива мащаба на проблема: 58% от анкетираните заявяват, че са били принудени да ограничат всекидневните си разходи поради покачващите се цени. Само 41% не виждат съществена нужда от промени. Проучването, в което са интервюирани над хиляда души от 24 до 27 април 2026 г., рисува ясна картина: спестяванията са престанали да бъдат маргинално явление и засягат широки слоеве от обществото. Младите хора под 30 години и домакинствата с ниски доходи са особено чувствителни към покачващите се цени. Свободно време, потребление и ежедневие - хората намаляват разходите за всичко.
Разходите се намаляват не само за отделни артикули, но и за забавления. Спадът в посещенията на ресторанти и кафенета е особено забележим: 76% от анкетираните намаляват разходите си в тези области. Въпреки това големите покупки и дори всекидневните разходи все по-често се поставят под въпрос. 

69% от анкетираните намаляват разходите 

за нови артикули, а същият процент спестява от хранителни стоки, докато 65% съобщават за по-ниски разходи за гориво. Освен това 59% намаляват потреблението на енергия, 57% - пътуванията, а 55% - парите за свободното време.
Тези мерки за намаляване на разходите са особено забележими в транспорта. Покачващите се цени на горивата принуждават много хора да преосмислят навиците си на шофиране. 31% от собствениците на бензинови или дизелови автомобили шофират по-рядко сега, отколкото преди няколко седмици. За 68% обаче нищо не се е променило. Но тези средни цифри маскират ясни разлики: в домакинствата с нетен доход под 2500 евро 44% все по-често се отказват от притежание на автомобил. За тези с доходи над 4000 евро тази цифра е само 24%.
Покачването на цените не е подминало алпийската република. Според предварителна оценка, публикувана от Статистическата служба на Австрия (Statistik Austria), инфлацията се е повишила до 3,3% през април, в сравнение с 3,2% през март. Цените на енергията са се повишили с 10,7% на годишна база. Без тавана на цените на горивата инфлацията щеше да бъде още по-висока, отбелязва статистическата агенция. Цените на храните, тютюневите изделия и алкохола са се повишили с 2,7%, малко повече отколкото през март.
Според Politico EU служители на Европейската централна банка и лидерите на ЕС се мъчат как да реагират на безмилостното покачване на цените. Продължителната война срещу Иран вече ескалира във война срещу европейските потребители. Инфлацията в еврозоната скочи до най-високото си ниво от повече от година през април поради рязкото покачване на цените на горивата, пряка последица от конфликта, който блокира най-важния корабоплавателен път в света.

Кризата подчертава дилемата 

пред която са изправени президентът на ЕЦБ Кристин Лагард и нейните колеги: по-високата инфлация може да ги принуди да повишат лихвените проценти, но това би изострило икономическите проблеми, създадени от покачващите се цени на енергията.
Правителствата също са изправени пред подобна дилема в еврозоната, където цените на енергията вече са непосилно високи. Гласоподавателите и бизнесът искат защита, но малко европейски столици могат да си позволят щедрите субсидии, предоставени през 2022 г., когато цените на енергията за последно се повишиха поради конфликта в Украйна.
В настоящата ситуация е ясно, че колкото повече продължава войната в Персийския залив, толкова по-вероятно е скокът на цените на петрола и газа да повиши цените на всички останали стоки и услуги. Наскоро се появиха лоши новини: месечното икономическо проучване на Европейската комисия показа значително увеличение на броя на компаниите, които планират да повишат цените през следващата година. Друг риск, подчертан от главния икономист на ЕЦБ Филип Лейн, е, че самите правителства подхранват инфлацията, като прекомерно разширяват каналите си за субсидии. Баварският вестник Munchner Merkur пише, че според нов анализ на Германския икономически институт (IW) се очаква значително покачване на инфлацията в Германия до края на годината. Според Федералната статистическа служба официалният темп на инфлация е надхвърлил 2,9% още през април 2026 г. Анализът на IW прогнозира по-нататъшно увеличение на инфлацията до 4,6% до края на годината, което би се изразило в среден годишен темп на инфлация от 3,5%.
Френският икономист Жак Сапир смята, че настоящата ситуация не се дължи единствено на войната в Персийския залив; 

причините за икономическата криза на Запад са структурни 

Но истинският шок, според него, ще дойде в края на това лято или началото на есента, когато целият свят наистина ще "потрепери". До този момент настоящата инфлационна криза ще се утежни от спиране на икономическия растеж, което на практика ще отбележи началото на глобална рецесия. Това ще означава рязък спад на покупателната способност - както за домакинствата, така и за бизнеса. Икономическата активност ще се забави, а промишлените поръчки ще намалеят. С други думи, ще започне фактическо икономическо свиване. Кризата е с глобален характер и нейното въздействие ще се разпростре отвъд Европа.
Югоизточна Азия и развиващите се страни вече са изправени пред сериозни селскостопански проблеми, причинени от недостига на горива и торове. Сериозни проблеми има и в промишлеността, включително в Индия, където авиационни и транспортни компании страдат от недостиг на керосин на фона на екстремни горещини. Авиокомпаниите намаляват капацитета си с 20-25% и това вече се случва. Индийският авиационен сектор е под огромен натиск и е на ръба на фалита. Ситуацията в европейската и американската авиоиндустрия е само малко по-добра. В САЩ Spirit Airlines обяви фалит.