За армията и наборната служба
Любо Данков
Споменът за наборната армия е много противоречив - едни я помнят като школа за дисциплина и приятелства, други - като загубено време, насилие и унижение. И двете гледни точки са съвсем реални.
Изграждането на наборната армия в България започва след Освобождението. В края на ХIХ век България вече има боеспособна армия, изградена по модел на руската, по-късно - на германската армия. Военната служба става масова и задължителна. По онова време армията има и образователна роля, понеже много от наборниците са неграмотни. В армията се изгражда и национално съзнание.
Следват много перипетии... а след 1944 година армията се изгражда по съветски модел. Основната цел тогава е поддържане на многочислени боеспособни военни части в условията на възможен конфликт между Варшавския договор и НАТО.
През 2008 година наборната служба е отменена и се преминава към професионална армия, което е свързано преустройването към натовските стандарти и нежелание в обществото за задължителна служба.
Част от носталгията по казармата всъщност не е точно по армията, а по младостта и изгубеното усещане за общност.
Връщането към тази армия, която сме имали преди 89-а, е от една страна невъзможно, защото базите са унищожени, от друга - нелогично, защото обществото и нагласите в него вече са други, но по-важното е, че други са и методите за водене на война. Огромната цена, която трябва да се плати за връщане към миналото, няма да доведе до търсения ефект.
Българското общество вече не е това от ХХ век и копирането на стария модел сега ще доведе до формална и лоша подготовка, загуба на време, пилеене на средства, корупция, много повече унижения, извращения и агресия отпреди.
Казармата от стария тип - като един затвор или лагер, цели да счупи индивидуалното его, да създаде подчинение, човекът да започне да действа като част от групата. Това явно е вършело работа в ерата на окопните войни.
Днешният войник трябва да мисли, да импровизира, да работи със сложни системи. Не просто механично да изпълнява команда.
Освен това, в стария тип казарма унижението често руши мотивацията. Ако казармата е запомнена като унижение, безсмислен тормоз, загубено време, резервистът губи доверие, избягва мобилизация, не иска да поддържа умения, не иска да се връща. Т.е. психологическият резултат може да бъде точно обратен на желания. В наши дни основната цел не е поддържане на голяма армия, защото всеки момент някой може да ни нападне, а поддържане на голяма маса резервисти, които са получили базови умения, които да послужат при евентуална нужда някога във времето.
За тази цел не е нужна институция тип затвор или лагер, а подготовка в населеното място на хората - основна физическа и тактическа подготовка, боравене с оръжие, медицински познания и т.н. Което не изключва краткосрочни лагери и учения.
Днес са по-ценни военните, които могат да работят със сложна техника. Към тях трябва да бъдат насочени усилията, да се привличат хора, склонни да вложат време и усилия в усвояване на новите технологии.
И още нещо. Обида към професията е да се смята, че всеки може да стане военен. Войната е сложна специализирана дейност. И както не всеки може да стане инженер или художник, така и не всеки може да стане военен.
Фейсбук